Рафаел, ти започна своята кариера като участни в „Гласът на България“. Защо реши да участваш там?
Участието ми в „Гласът на България“ беше едно изключително трудно и важно предизвикателство. Чувствах се по-смел и решен от преди и реших да се запиша, за да предизвикам съдбата си. Имах усещане, че тази година ще е специална за мен. Често имам подобна интуиция и никога усещането не ме е подвеждало. Това важи както за хубави, така и за не чак толкова хубави неща. Много неща в моя живот се промениха още в самото начало на предаването. Имах нуждата да привлека повече позитивни емоции и хора, каквито ми липсваха в продължение на много години. Имах много натрупали се желания, които исках да споделя с хората, с близките. Сякаш музиката беше единственият начин това да се случи, единственият инструмент.
Коя беше най-силната ти песен от участието ти там? Колко време се подготвяше за нея?
Аз лично мисля, че всичките парчета, които изпълних бяха много специфични и особени за сегашната музикална сцена. Всяко изпълнение притежаваше своите лични емоционални и драматични моменти. Една от песните ще запомня завинаги, понеже я свързвам с мой любим човек – моята майка, която долетя от Русия и ме подкрепи в България до самия финал. „Майчице“, песента на невероятния тенор Георги Христов, беше въпросната песен. Това е изключително емоционална и красива песен и още по- трудна за изпълняване. Използвах всяка свободна секунда и минута, за да успея да вляза в този образ, който не беше далеч от реалната ми същност точно в този период, но вокалната подготовка беше наистина необходима. По някакъв естествен начин успях да изградя сред другите участници имидж на певец, който може да пее всякакъв стил и глас, понеже на места се усещаше и оперното ми звукоизвличане и рок звученето, което аз лично много обичам. Не мога да отрека, че в подобен формат наистина трябва да си много опитен и подготвен, за да може да издържиш на напрежението от малкото време, което имаш за да се подготвиш за нови изпитания, експерименти.
Ти беше в отбора на Графа. Мислеше ли си, че ще подпишеш с него след шоуто?
За мен самият факт, че се запознах с Графа беше сбъдната мечта. Имах привилегията да черпя от неговия опит и изключително модерен музикален усет. Аз съм огромен негов фен още от дете. Не се замислях за възможността да работя с Графа официално като изпълнител на лейбъла „Монте Мюзик“, но с всеки изминал ден бях все по-инспириран да работя здраво, за да не го разочаровам. Графа беше много отдаден на менторската си позиция и искаше всички да се представим възможно най-добре. Беше ми казал много специални думи, които ме докоснаха. Помогнаха ми да повярвам в себе си. По време на целия формат ме е подкрепяше. Важно е да напомня, че в началото пътят ми започва с Иван Лечев, но сякаш намерих истинското си място в отбора на Графа след вокалните двубои, където бях „откраднат“. Получих прозвището „Вълк единак“, защото така се чувствах в този момент. Тази песен беше много емблематична за цялото ми участие в Гласът и за мен беше чест да я изпълня заедно с Графа на финала. Това беше толкова красив начин да завърша този път, на една сцена с идола си.
Как стана част от Монте Мюзик? Кой ти звънна, какво ти казаха?
След финала на Гласът бях поканен да участвам в турнето на Графа в България. Нещата се развиха много бързо и още на следващата сутрин бяхме в друг град, където подгрявах преди концерта. Точно в този момент се почувствах много специално, усещах как животът ми започна наново, как отварям нова страница, където можех да напиша абсолютно всичко, което си исках, без никакви ограничения. Чувствах нещото, което ми липсваше толкова много време… След турнето Монте ми предложиха договора.
Дебютната ти песен се казва „Магнит“. Защо „Магнит“?
Магнитът е обект със специфични свойства, а именно да привлича други обекти или да бива привличан. Аз много пъти съм се намирал в ролята на самия магнит, но в идеята на песента аз съм обектът, който усеща цялото въздействие на привличането. Алтернативното заглавие на песента би било „Спомени“, тъй като те са толкова силни, че все още ме връщат към неща от миналото, привличат вниманието и мислите ми, но след осъзнаването им аз продължавам напред. Освен това, „Магнит“ беше и подходящо име за пулсацията и бийта на песента, сякаш беше най- ключовата дума за описание от музикална гледна точка.
Мога ли да те „контрирам“ леко и да те питам защо избра балада за първа песен? Не смяташ ли, че бързите песни стават големите хитове?
„Магнит“ е емоционално и откровено явление на българската музикална сцена. Мисля, че ако музиката е истинска, ако емоцията е искрена и дълбока, жанрът и типа нямат влияние върху това как ще възейства песента на слушателите. Имах нужда от „Магнит“, за да може да направя тази първа стъпка. Песента беше нещо, породило се в главата ми още по време на предаването. За мен това беше правилният начин, за да стартирам. Бях изцяло подкрепен от Графа, който има огромно участие в песента: като текстописец и наставник по време на творческия процес. Модерният аранжимент дори показва и малко нетипични дори за баладите звук и пулсация – нещо, което се дължи на Графа и Веселин Ценов – Algoriddim. Ако погледнем към големите сцени, повечето хитове всъщност са балади, защото повече хора се намират в тях. Бързите парчета понякога водят до бърз успех, но все още смятам, че мога да си позволя да преследвам не сляп успех, а истинската обич на слушателите и музикалните фенове J
Някои хора казват, че приличаш по тембър и пеене на Графа на младини? Ти какво мислиш по този въпрос?
УАУ! За мен това е изключителен комплимент! Какво повече да мисля? Наистина, много хора ме опреличават с Графа. Дълги години съм се възхищавал на творчеството му и мисля, че е нормално хората да усещат и виждат някакво влияние. Разбира се, дори тези, които намират някакви сходства, знаят, че всеки човек е уникален. Но кой не би се радвал да чуе, че прилича поне малко на идола си? Въпреки всичко, аз смятам, че имаме различно звукоизвличане, вокалният ми път започва като оперен тенор. Но имаме сходни музикални вкусове и харесваме подобни групи от световната сцена, което по-скоро е огромен плюс по време на творческия процес.
Предполагам подготвяш второ парче. Кога ще бъде готово то?
Подготвям още няколко парчета. Конкретна дата за второто още не е планирана, тъй като тук процесът на работа е малко по-различен и определено ще има много изненади. Имам възможността да работя с най- добрите професионалисти в сферата и се чувствам сигурен в бъдещия успех на проекта!
Завърши интервюто с любима твоя строфа от песен, която те описва.
Думите са от много специална за мен песен, която съм цитирал много пъти:
„Каквото и да повтарят, с омраза и да говорят, каквото и да направят, няма да ме преборят! … Има Надежда. За утре. “
Интервю на Борислав Борисов – Bobby
