Професор дтн инж. Кольо Динков е роден в град Първомай. Завършва Висшия институт по хранително вкусови технологии (ВИХВП) – днес Университет по хранителни технологии (УХТ) – през 1986 г. От 1988 година е преподавател в катедра „Процеси и апарати”. Споделя, че целият му съзнателен житейски и професионален път е свързан с университета и е преминал през всички стъпъла – от студент до професор. През 2011 година става и ректор на УХТ.
Вие самият сте завършил в университета, в който преподавате. Защото решихте да се насочите към изучаването на хранителните технологии като студент?
Роден съм в Първомай – благодатен регион с развити аграрна и преработвателна промишленост. Много от близките ми хора работеха именно в този сектор. Израснал съм край Консервния комбинат в града с огромно производство през осемдесетте години, включително използващ труда на студенти от ВИХВП с тогавашните бригади. Съвсем естествено, след завършване на средното ми образование в хасковската Математическа гимназия се насочих към университет, който изисква математическа и химическа подготовка и дава инженерна и технологична квалификация.
Какво всъщност означава понятието „Хранителни технологии“? Как вашата работа подобрява живота на хората?
Хранителната технология е междинно звено в хранителната наука. Има за задача да усъвършенства методите обработка и преработка (включително съхранение, опаковане, етикетиране и др.) за да осигури пълно запазване на природните дадености на суровините и пълноценното им използване за производство на разнообразни и високо качествени хранителни продукти. Понятието хранителни технологии обхваща преработката и производството на хранителните продукти, но включва и машините, съоръженията и оборудването в производството, анализа, контрола и безопасността на храните, маркетинга, планирането, доставката. Всъщност нашите три факултета – Технологичен, Технически и Стопански, създават квалифицирани специалисти именно в тези основни направления, разбира се с различни акценти в съответните специалности.
Как се промени университетът, а и дисциплините, които се изучават, през тези години?
Влизането на България в ЕС доведе до подобряване на икономическите възможности, но и до нова конкурентна среда – всъщност двете неща са взаимно свързани. Ние сега работим съвместно, но и се конкурираме и сравняваме с европейските университети. Няма как да стоим на едно място, колкото и да се счита, че образованието е консервативна област. Това налага непрекъснато актуализиране на учебни планове и програми и модернизиране на методите на преподаване. В обучението навлизат високите технологии, то все повече се електронизира. Едновременно с това се засилва ролята на практическото обучение, особено за университет като нашия. През тези години настъпиха много промени. През 2003 г. ВИХВП се преобразува в Университет по хранителни технологии. През 2009 г. с постановление на МС се разкрива Стопански факултет. Само ще изброя част от новите бакалавърски специалности открити през последните 10 – 12 години: „Компютърни системи и технологии”, „Анализ и контрол на храните”, „Химия и микробиология на храните”, „Кетъринг”, „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Храни, хранене и диететика”, „Екологичен инженеринг”, „Индустриален мениджмънт”. Заедно с това се провежда обучение в голям брой магистърски и докторски специалности. Особено място в УХТ заема франкофонското обучение в специалност „Технология на ферментационните продукти“. Фактът, че в момента при нас за един или два семестъра се обучават 12 студенти от френски университети е показателен за нивото ни. Разбира се ние сме облагодетелствани от това, че хранителната промишленост в България, при всичките трудности, работи. Тя изисква непрекъснати иновации, които могат да бъдат осигурени само от подготвени хора. Друг голям плюс е, че повечето ръководни кадри в този бранш са хора завършили УХТ. От там са тесните връзки с реалния бизнес. Това позволява от една страна осигуряване на практическото обучение, а от друга адаптиране на учебните планове и програми в зависимост от изискванията на бизнеса. Всичко това определя доброто ни място на образователния пазар и гарантира отличната реализация на нашите студенти
Тема на този брой е Биотехнологията. Можете ли да ни разкажете малко повече за обучението по тези специалности в УХТ и с какво се различава от другите висши училища?
Обучението по биотехнологии в България започва в средата на 80-те години, но в УХТ се обучават студенти по технология на биологичноактивните вещества от 1963 г., така че ние имаме опит повече от 50 години. В специалност „Биотехнологии” се дипломират годишно около 30 бакалаври и магистри. В рейтинговата система на МОН сме на второ място от университетите обучаващи по това направление.
Студентите получават фундаментални инженерни, биологични и широкопрофилни знания и практически умения по поддържане и селекция на щамове микроорганизми, организиране на биотехнологични процеси по биосинтез, изолиране и пречистване на биопродукти. Не мога да не отбележа, че в докторската програма по тази специалност се обучават докторанти, които разполагат с модерна апаратура доставена по различни международни проекти.
Много хора свързват Биотехнологиите с ГМО и генното инженерство. Има ли в това рискове в действителност?
Биотехнологията е мултидисциплинарна наука, която включва както изследвания с биологични обекти по отношение на тяхната генетика, биохимия, физиология и др., също така и промишленото им използване с цел получаване на ценни за обществото биопродукти. Техниките на генетичното инженерство са една малка част от арсенала на биотехнологичните методи на изследване. За първи път продуктите получени от генетично модифицирани организми са били използвани за медицински цели и сега голяма част от биопродуктите за медицински цели са получени от генномодифицирани организми. За да се избегнат рискове за работа с ГМО има приети редица нормативни документи на национално, европейско и международно ниво. Целта на тези документи е да се избегне риска за здравето на човека и за промяна в условията на околната среда при използване на ГМО. България е една от страните с много рестриктни изисквания по отношение на работата с ГМО в лабораторни условия, в промишлеността и на полето.
Какви са възможностите за кариерна реализация пред специалистите по хранителни технологии?
Едно от основните предимства на студентите, които завършват нашия университет, е успешното им реализиране на пазара на труда. Големият брой предприятия в областта на хранително-вкусовата промишленост, от една страна, и фактът, че университетът е единственото в страната учебно заведение в сферата на хранителните технологии, от друга, гарантира на випускниците успешна професионална реализация и те попадат в категорията на най-търсените от работодателите в тази област.
И за финал – какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва ще кандидатстват в университет?
Висшето образование поставя изисквания към младите хора да бъдат отговорни за своите решения и действия и да съумяват да откриват истината. На всички кандидат-студенти, които ще направят първите крачки към кариерното развитие, към отговорността да открият професия, която да стане тяхно призвание, пожелавам успех. На тези, които ще изберат попрището на хранителната индустрия – благодаря Ви, че се доверявате на Университета по хранителни технологии
