През 2032 г. се очаква заетите във възрастовата група от 15 до 64 години да са с 3.4% по-малко от работещите през 2018 г. 2 965 700 души. Прогнозите показват, че работната сила и икономическо активното население ще намаляват.
Тази тенденция изисква по-ефективно използване и повишаване на квалификацията на заетите, както и ограничаване на двете тенденции – недозаетостта и свърхзаетостта.
Данните представи социалният министър Бисер Петков на конференция, посветена на представянето на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България до 2032 г.
Положителна тенденция до 2032 г. се очаква да има в сферите на преработващата промишленост, образованието (с около 30 700 души) и в сектора на хуманното здравеопазване и социалната работа (нарастване с около 12 800 души или 9.1%).
Най-голяма заетост до 2032 г. се очаква да има при професиите продавачи в магазини (162 900 заети), административните специалисти (121 000 заети), водачите на тежкотоварни автомобили и автобуси (105 600 заети), работници в преработващата промишленост (92 600 заети) и работници в добивната промишленост и строителството (73 700 заети).
Очертава се недостиг на кадри със средно образование през 2032 г. с около 94 000 хиляди души. Този недостиг ще бъде запълнен от хора с по-високо образование.
Прогнозира се и структурен излишък на работници с основно или по-ниско образование, но и при тези с висше образование.
Икономическият ръст изисква вече повече от човешките ресурси в страната. Не можем да си позволим недостиг на работна сила, безработица и неактивни хора, подчерта Бисер Петков.
„Новите технологии изискват образование и учене през целия живот и инвестиции във всеки един човек„, изтъкна Бисер Петков. Той допълни, че за развитието на сектори с висока добавена стойност се изисква осигуряването на необходимата висококвалифицирана работна сила.
По думите му всичко това обуславя предприетите стъпки от Министерство на труда и социалната политика да възложи разработването на прогнози на изявен изследователски екип, който доразви българския модел за прогнозиране.
Прогнозите са реализирани от изследователски екип по проект на Министерството на труда и социалната политика, финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси„.
Прогнозите обхващат 120 професии, 35 икономически дейност, 28 области и 3 образователни нива по пол и възрастови групи.
На свой ред доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от Обединение „Човешки ресурси“ отчете, че делът на заетите, ангажирани във високотехнологични дейност в периода 2008-2017 г. е 3.7% за 2008 г., и 3.6% за 2017 г. В сравнение – за Европейския съюз този дял е над 6%.
Структурата на заетостта в нискотехнологични дейности в България е 59.7% през 2008 г. и намалява до 56% през 2017 г. В Европейския съюз ангажираните хора с ниски професионални умения са над 40%, а в България над 50%.
Очаквания на проф. Ганева за пазара на труда са, че в следващите години ще започнат да се усещат и негативните демографски процеси.
Българският пазар страда от сериозни дисбаланси и от технологично изоставане. Това обяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков пред журналисти, след като участва на конференция, посветена на представянето на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България до 2032 г.
По думите му средносрочните и дългосрочните прогнози за пазара на труда в България са еднакво важни за държавното управление, бизнеса и синдикатите, а и за всеки един от нас.
Социалният министър посочи, че от 2011 г. има много сериозен ръст на завършилите висше образование в България, а според прогнозите и в бъдеще ще се засилва структурният недостиг на кадри със средно професионално образование.
„Търсенето на такива кадри ще бъде все по-голямо и съответно предлагането на такива кадри трябва да бъде съответстващо, за да няма сериозен дефицит„, поиска Бисер Петков.
