От следващата година предстои разработването на изцяло нов формат за националното външно оценяване в седми клас, който да измерва постигнатото в целия прогимназиален етап и в същото време да е насочен към оценка на функционалната грамотност. Това съобщи при представянето на резултатите в четвърти и седми клас Евгения Костадинова – директор на дирекцията „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в Министерството на образованието и науката.
Тя уточни, че отново задължителните два предмета за външното оценяване в седми клас ще са български език и литература, и математика. „Колегите работят упорито и обсъждат нов формат и когато имаме готовност – преди началото на учебната година, ще го оповестим“, заяви Костадинова. Тя подчерта, че промяната във външното оценяване ще стане след сериозно обсъждане с учители и с всички специалисти, които имат отношение към изпита.
Тази година е последната, в която националното външно оценяване в седми клас е в този формат. През следващата година външното оценяване в седми клас вече ще трябва да бъде с нов формат и той да съответства с новите учебни програми, с новите държавни образователни стандарти, защото учениците, които започнаха по новите учебни програми през миналата година, бяха в пети клас. Тези ученици сега са в шести клас, а догодина ще са в седми клас, обясни Костадинова.
Преди няколко месеца направихме първа стъпка по БЕЛ и тя е за изготвянето на концептуален модел на националните външни оценявания за четвърти, седми и десети клас, каза експертът в МОН Красимира Александрова. В четвърти и в десети клас външните оценявания ще влязат постъпателно в следващите години и затова бяха създадени работни групи – с университетски преподаватели и учители, със специалисти по методика на обучението в начален етап, в прогимназиален и в гимназиален етап по български език и по литература. Има работни групи и по математика, добави Александрова.
По думите й всичко това е необходимо, за да може за трите етапа, в които е предвидено национално външно оценяване, да има предвидимост, проходимост на знанията и уменията, които се проверяват във всеки следващ етап от обучението на учениците. В частта „Български език и литература“ обсъждаме варианти, които са залегнали в този концептуален модел и те са свързани с Наредба 11 за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Това означава, че в края на седми клас ще се проверяват очаквани резултати от обучението в трите класа на етапа – от пети, шести и седми клас, обясни експертът. Това обаче, около което се обедини работната група, е в частта „Литература“, да се включват само литературните произведения от българската литература, които се изучават в трите класа. В седми клас е изцяло българска литература, както е и досега, но в пети и шести клас има отделни български автори с техни произведения, по които ще бъдат създавани задачи, каза Александрова.
Тя съобщи, че в работната група е бил обсъден и проект за условието на задача 25, в която се изисква коментар в рамките на две-три изречения от конкретен откъс от текст или от цитат от текст. Идеята е тази задача да бъде редувана през годините със задача за създаване на характеристика на литературен герой от изучаван литературен текст. Другата новост, около която се обеди работната група, е в т.нар. втори модул, като освен преразказ с дидактическа задача на неизучаван текст, той да се редува със сбит преразказ на неизучаван художествен текст. В този нов формат се запазват задачите със структуриран и със свободен отговор, обясни Александрова.
Източник: www.24chasa.bg
