„На един дъх”… Колко разтегливо понятие може да бъде този простичък израз, дори приет съвсем буквално и като оставим настрана философстването за моментите, които спират дъха. За 99.9% от населението на Земята един дъх си е един дъх, секунда, две, малко повече. За фрийдайвинг гмуркачите „един дъх” е всичко. А ако щете най-буквално – един дъх за тях е над 10 мин., един дъх е над 100 метра под водата, на един дъх те откриват смисъл и цел в живота, и заради случващото се в рамките на този един дъх, те прекарват месеци в изтощителни тренировки и редовно рискуват живота си. „Свободно гмуркане” – това е значението на англоезичния термин „фрийдайвинг”. Гмуркане на един дъх, без апаратура за подводно дишане.
Хилядолетия назад във времето човекът се е опитвал да стигне колкото се може по-дълбоко във водата, но за да търси само и единствено прехрана. И тъй като в онези времена не е имало оборудване за дишане под вода, първите гмуркачи са били фрийдайвинг по принуда – всички онези ловци на бисери, морски гъби или риба; от антична Гърция, през Югоизточна Азия, до Япония. С течение на времето гмуркачи са били използвани и във военни действия, за да саботират вражеските плавателни съдове.
И така до наши дни, когато „фрийдайвингът” е хоби, професия, туристическа атракция, направо индустрия и истинска мания за доста хора. Има две международни организации за свободно гмуркане: AIDA International (International Association for Development of Apnea) и CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques – World Underwater Federation), които независимо една от друга провеждат състезания, развиват различни дейности и регистрират рекорди. Състезателните дисциплини на организацията AIDA са 8, провеждат се в басейни и в открити води, за жени и мъже, и най-общо казано са за най-продължително задържане на дъха под вода в покой, с предвижване, с плавници, без плавници и най-атрактивното, разбира се – дълбочинно гмуркане без граници. Постиженията са страховити, човешките възможности са направо плашещи. Помните ли подсказката от преди няколко реда? Колко, мислите, може да издържи човек в статична апнеа, тоест неподвижно да задържи дъха си под вода? Рекордът е… 11 минути и 35 секунди! Направен е от Стефан Мифсуд от Франция преди 7 години. Почти 12 минути – това си е половин епизод от комедиен сериал. При жените този рекорд се държи от рускинята Наталия Молчанова, която постига резултат от 9 минути и 02 секунди. Средностатистическият човек трудно би задържал дъха си в подобно положение за повече от 30-40 секунди, а тренираните плувци могат да го направят за около 5-7 минути. Постиженията на фрийдайвинг състезателите граничат със свръхестественото и са плод на изключително много тренировки, отлично познаване на физиологията на човешкия организъм, функцията на дробовете и дишането.
А какъв, мислите, е рекордът за най-дълбоко свобдно гмуркане? На 06 юни 2012 г., в Гърция, австриецът Хърбърт Нитч достига дълбочина от 253.2 метра. Наричат го „най-дълбокия човек на планетата”, а той казва: „Всеки път, когато си помисля, че съм стигнал до предела, в него се отваря врата и пределът изчезва.”
Рекордът при жените е направен от американката Таня Стрийтър – 160 метра. Във фрийдайвинга се поставят рекорди в различни дисциплини, които се признават от две различни (гореспоменати) организации – най-дълбоко гмуркане с плавници, без плавници, с помощни средства за по-бързо потопяне и без такива… Ето защо, ако човек се зачете или загледа в клипчета, ще попадне на десетки световни рекордьори с различни постижения. А колкото и да не се интересувате от плуване и гмуркане, струва си (да, струва си!) да погледате клипчета в Интернет за фрийдайвинг гмуркачи. „Паролата” e: freediving, цветът е синьо, много синьо; ще видите едни от най-красивите места на света – уникалните природни явления, наречени „синя дупка”, на Бахамските острови и в Белиз. Те са много дълбоки, до над 200 метра, и са предпочитани места за поставяне на световни рекорди. Едно от най-впечатляващите филмчета е това на французина Гийом Нери в синята дупка в Белиз. То наистина е рекламен фрийдайвинг шедьовър – от музиката, през операторското майсторство, та до финала. Гледайте го!
Във фрийдайвинга има нещо магнетично, някакъв твърде силен адреналин, с голяма доза на пристрастяване; в него има красота, тишина и много, много опасност. Налягането на 200 метра под водата е убийствено, дробовета се свиват до неузнаваемост, сърцето е подложено на страховит натиск. Дълбочинното гмуркане е убило не малко хора. И то тренирани, обучени, с опит зад гърба си. Към него винаги трябва да се подхожда с внимание, дори страхопочитание, с много подготовка и най-вече без големи амбиции. Рекордите тук водят към опасни дълбочини, в които всичко може да се случи „на един дъх“.
За добро или лошо обаче, стремежът ни към красивото, непознатото и вълнуващото често е по-силен от инстинкта ни за самосъхранение, а във фрийдайвинга от всичко това има по много. И за финал, през 1988 г. известният френски актьор Жан Рено се снима в един от най-добрите си филми (лично мнение) – „Безкрайна синева”. Ако някой гледа този филм и не трепне за фрийдайвинга, да бъде спокоен – това просто не е за него. Гарантирано.
Ивайло Ганчев
