Карина Делчева учи социални политики в университета в Бат. Заедно с натоварената си програма в университета обаче, тя успява да намери време за странични дейности и да участва активно в студентския живот. Преди няколко седмици Карина организира Reclaim the night – събитие, което събра около 200 души в центъра на града, за да покажат солидарността си към правата на жените. Ето какво ни разказа самата Карина за живота в Англия.
Защо реши да продължиш обучението си в Бат?
Когато кандидатствах, а и все още, University of Bath е в топ 3 на Острова. Колкото до Великобритания като държава, ако трябва да съм адски честна, реших, че искам да уча тук, когато бях на 6 и изгледах първия „Хари Потър“. От там нататък се започна една любов, която се оказа взаимна в крайна сметка и следването тук се оказа много приятно и полезно за мен.
Какви са най-силните и най-слабите страни на курса ти?
Уча специалност Social Policy, което е може би нещо средно между българската Политология + Публична Администрация. В началото на втори семестър, втора година съм и за момента курса става все по-добър с времето. Най-силните страни са хората – имайки предвид, че е доста мотивиращо лекторите ти да са експертите, съвсем буквално написали публичната административна законна рамка на Великобритания – именити академици, които могат да ти дадат много, както и лектори, с публикувани книги на тема алтернативно държавно управление, анархо-синдикалистки тематики, философия и политика и т.н. Слаби страни са, по мое мнение, не особено добре обмислените методи за оценяване и липсата на комуникация между лектори и тутори.
Беше избрана за National Union of Students Women Delegate за Бат. Какво означава това?
Ролята ми е да представям студентите, които се самоопределят като жени на Националната Конференция на Жените, организирана от Британския Национален Студентски Съвет в края на март. Позицията е демократично избираема.
Защо реши да организираш Reclaim the night?
Защото ми се стори несправедливо, че Батския университет няма Women’s SU Officer [роля в Студентския съвет, чието съществуване гарантира непрестанна работа за правата на жените в университета], за разлика от много други, и реших да ползвам позицията си като Делегат на Жените, за да започна кампании, които знам, че сa необходими на студентите. Reclaim The Night цели да каже НЕ на сексуалното насилие, което включва както насилване и продължителен тормоз, така и обарвания, нежелано докосване, продължително и заявено като неудачно „сваляне“ и подобни действия на тормоз. Както навсякъде по света, и тук има огромен проблем с насилвания и сексуално насилие към жени (а и към мъже), като често жертвите биват изкарвани виновни, тяхното поведение и облекло едва ли не е причинило изнасилването. Идеята на кампании като тази са да изразят ясно и гласно, че това не е така, да създадат усещане за приемане и солидарност с жертвите, да променят начина, по който гледаме на подобни престъпления.
Във Великобритания има и голям проблем с културата на сексуалния тормоз, тук границите се смятат за размити, в момента в който обърнеш третата текила и всичко е сметнато за позволено. Хората, които стават жертва на подобни ситуации пък, често не реагират и просто се отдръпват, защото са отгледани и инкубирани с особено усещане за нужда да бъдат учтиви и да избягват конфликт. Това само по себе си не е лошо, но имаше нужда да се премине тази бариера на учтивост и пасивност и Reclaim The Night даде платформа на много жени и мъже да надигнат глас срещу тази култура. Според мен беше най-важно просто да се покаже, че Бат като град и общество няма да отстъпва от сега нататък и ще защитава жертвите на сексуално насилие.
Как премина събитието?
Събитието получи страхотен отзвук, дойдоха около 150 души, сред които студенти и от двата университета в града, хора от съседните населени места, активисти на тема сексуално насилия от околността, трима представители на общината, и кметът на Бат, г-жа Черри Бийт. Кметът произнесе реч, успяхме да съберем няколко души по пътя, което увеличи броя ни, самите минувачи бяха с добро отношение, с едно изключение. След марша, около 30-тина души се събраха на първия за града Feminist Networking Event, който организирах в The Canary Gin Bar, които щедро ни дадоха целия втори етаж за вечерта. Събитието даде началото и на една организация, която се надявам да стартирам следващия месец – Bath Feminist Network – платформа за събития и организации, на тема равенство на половете и човешки права в Бат и Северозападен Сомърсет.
Видях, че си се занимавала и с благотворителната организация Off the record, която се занимава с ментално здраве. Кое беше най-интересното нещо, което прави с тях?
Работих за тях, като стажант, близо 6 месеца, през които чрез събития, в които съм имала участие, успяхме да съберем £1600. Най-интерсното беше организирането на самите събития, а най-полезното беше да се запозная отвътре с начина на работа на НПО-та тук, който е доста по-различен като методи и структура от това, с което съм се занимавала в България. Също така научих много за методите на събиране на дарения и различни възможности тук.
Твоето послание за следващото поколение български студенти на Острова?
Възползвайте се от възможността да откриете нови култури. Макар да е адски важно да запазим връзка с българското и родното, това да преоткриете себе си, чрез опознаването на всякакви разнообразни култури тук струва много повече от 9 хиляди паунда. Възползвайте се от широко скроената обстановка и възможността да се запознаете с личности, които да ви накарат да преосмислите идеите си за „нормално“ и „редно“. Не гледайте на преживяването като на „3 години и после в къщи“, а го изживейте като праг за откриване на непознати възможности.
Най-вече, когато имате възможност да се включите в дейности, кампании или общества, използвайте ги, а ако тези възможности ги няма около вас, създайте ги.
интервю на Юлия Кошаревска
