Докато Микаел препитва съучениците си по историческия конспект, в съседните стаи се обсъжда политическата структура на Финландия, решава се судоку, а две момчета затрудняват класа с въпроси на тема лов, който се оказва тяхно хоби. Пред сградата на училището тежък ботуш прелита възможно най-далече, а в библиотеката Карина чака съучениците си да нарисуват лицето й с бои, за да познае на какво са я преобразили. След това всички тръгват към кухнята, където трябва да разпознаят подправки по аромата им. Спират се в кабинета по литература, за да навържат герои с автори на произведения.
Специалният тематичен ден в училището „Анна Тапио“ в малкия финландски град Айто, близо до Тампере, се случва веднъж годишно и се организира изцяло от учениците. В продължение на няколко седмици представители от всеки клас мислят въпроси, загадки и предизвикателства, които след това съучениците и учителите им трябва да разгадаят, разделени в групи. Играта няма състезателен характер и целта й е да развие екипния дух и уменията за поемане на отговорност, да остави контрола в ръцете на учениците, които виждат преподавателите си в различна роля – на равни участници в задачите, които невинаги знаят правилните отговори.
Страната, където всички училища са добри
„Анна Тапио“ е едно от малкото частни училища във Финландия, които не се управляват от общините, а от частни организации. В тях финансирането за обучителния процес се покрива от държавата (10 хил. евро на ученик годишно), но родителите плащат за допълнителни услуги – в случая с „Анна Тапио“ за пансион за децата от понеделник до петък, който струва 5 евро на ден. Училището получава средства и от частна фондация. Във Финландия цялото образование, включително висшето, е безплатно, което в училищата включва и учебници (до гимназията), обяд, здравно осигуряване и транспорт. Частните училища имат нужда от разрешение за отваряне, трябва да отговарят на определени изисквания и да следват националната учебна програма, която задава крайните цели на обучението.
Учениците на „Анна Тапио“ са от 7-и до 9-и клас (тогава е краят на основното образование във Финландия), като това е единственото бординг училище в страната за тази възрастова група. Приемът е на база на доклада за постиженията на учениците в шести клас и оценка на поведението им. Много от тях обаче кандидатстват в „Анна Тапио“, за да подобрят успеха си и да улеснят пътя си към гимназия след това. В момента в училището учат около 220 ученици, като преди години броят им е бил с около сто повече. „Имаме доста конкуренция, обяснява спада зам.-директорката Лена Мука-Йокинен, просто всички училища във Финландия са добри.“ Общините инвестират много в образованието, така че да подобрят качеството на обучението, а секторът е приоритетен за цялата държава. Инвестира се и в социална работа – във всички общински училища има психолог, социален работник и ученически съветник. Общините поемат разходите за карти за транспорт на учениците, а за тези, чиито училища са по-далеч, има организирани автобуси.
„Финландия е малка държава, никъде другаде не се говори фински. Преди е била и бедна и единственият начин хората да станат по-здрави и щастливи е било да използваш целия капацитет на всички“ – така Йокинен обяснява успеха на финландските училища, които са на едни от първите места в света както по постижения на учениците, така и по гарантиране на равно качество за всички, независимо от социално-икономическия им статус. Вторият основен фактор е подготовката на учителите, която е дълга и трудна, но след нея преподавателите имат свобода да експериментират в часовете си.
Защо Тръмп е по-важен от имперфект
Всеки ден в „Анна Тапио“ започва в 9 часа в големия салон по физическо, където се събират всички ученици, учители и останалият екип на училището. „Трябва да видиш учениците и да им кажеш „добро утро“ – важно е и те да ни видят“, смята Лена, която преподава шведски и немски. Шведският между другото е задължителен заради шведското малцинство във Финландия и това, че двете страни са „важни съседи“.
През последните месеци една от най-обсъжданите теми в училището е новият президент на САЩ Доналд Тръмп. Учениците дискутират посланията му, представянето на конкурентката му Хилъри Клинтън и възможните последици след избора. „Не мисля, че имперфект (глаголно време в немския – бел. ред.) е толкова важен, колкото това да обсъждаме какво се случва“, споделя Лена Мука-Йокинен и допълва: „Основното е да мотивираме учениците да мислят, да развият умения как да общуват с другите и да бъдат добри хора.“
На това набляга и учителката по фински и драма Мария Хелстола. Тя е дала на учениците си задача да следят медиите, да изберат по една международна и една местна новина и да обяснят по групи какво им е направило впечатление в представянето на събитията. Упражнението е част от темите за свободата на словото, структурата на новините и работата на медиите, които са в задължителната програма за осми клас. „А трябва ли да следим и жълти сайтове“, пита Анели, като се обръща към учителката си на първо име. Мария няма еднозначен отговор и отвръща, че, от една страна тези сайтове често са открита пропаганда или дезинформация, от друга, е хубаво да се има едно наум, че съществуват и влияят на част от обществото.
След първата презентация Мария пита учениците как са се чувствали, докато са говорили и как смятат, че са се справили, а след това се обръща към целия клас за обратна връзка. Мненията на осмокласниците могат да променят оценката, която учителката е намислила да постави – както се случва с притеснителната Анна, която съучениците й оценяват високо заради куража да говори пред тях, но самата тя споделя, че е имала още какво да покаже. Паси пък, който по време на презентацията не взима участие, е искрен – не е следил никакви новини, но поне не е попречил на представянето на останалите в своята група. „Давам различни задачи, за да може тези ученици, които се чувстват некомфортно при едни, да се включат в други“, обяснява Мария и допълва, че според националната програма оценяването трябва да бъде прозрачно и по различни начини, за да се даде възможност на всички ученици да покажат какво знаят.
Всеки ученик може
Равният достъп до качествено образование е ключов за Финландия. Освен че образованието е безплатно, в страната няма приемни изпити за различните училища, а профилирането на учениците се случва късно – от десети клас. До края на училищното образование няма и национални тестове, но всяка година Националният борд по образование избира няколко училища, чиито ученици държат изпит по даден предмет, а резултатите се дават само на учебните заведения, за да видят къде са спрямо средното ниво и къде имат нужда от подобрение.
Когато някой ученик има нужда от още уроци за наваксване, учителите му получават допълнително заплащане от бюджета на „Анна Тапио“ за тях. Някои ученици имат индивидуални учебни програми, изготвени заедно с родителите и училищния съветник. Във Финландия много малко деца със специални нужди остават в отделни училища и целта е да се интегрират в масовите. В „Анна Тапио“ например има незрящ ученик, който с помощта на асистент и компютър се включва успешно в часовете. „Добре е за останалите ученици да видят, че и съучениците им с някакъв проблем всъщност не са различни“, казва зам.-директорката Лена Мука-Йокинен. За учениците, които напредват по-бързо, всеки учител решава как да подходи, за да развие максимално уменията им.
В „Анна Тапио“ не дават и много домашна работа. „Имаме друг начин на обучение – не наизуст и отпред пред цялата класна стая, а учене един от друг“, обяснява Йокинен. Учителите определят себе си по-скоро като координатори, които помагат на всеки ученик да намери собствения си път. И не държат на конкуренцията между учениците. „Окуражаваме добри резултати – идеята е да се състезаваш със себе си, да определяш собствените си цели и да можеш да се самооценяваш“, обяснява зам.-директорката и обръща внимание, че целта на екипа й е да преподава умения за живота, а не само предмети.
… всеки учител също
Това разбиране за смисъла на образованието върви с доверие към училищните екипи. Във Финландия училището и директорът имат много власт за взимане на решения, управляване на бюджета и избор на екипа, а учителите могат да избират кои методи на преподаване и структура на уроците са подходящи за техните ученици. Директорът трябва да има педагогическо образование, но и управленски умения, като в работата му помага финансов мениджър. Мандати за директорите няма, но според Лена Мука-Йокинен „това не е работа-мечта“ и за нея няма много кандидати.
Учителите в „Анна Тапио“ работят обикновено по около 20 часа седмично и получават допълнително заплащане за всеки следващ. Имат възможност да пътуват за обмен на опит в други държави. „Мотивацията ми идва от учениците и от чувството, че има какво да направя, ако не работят, както и от свободата да мога да направя всичко, което искам – например извънкласни курсове по драма, където упражняваме умения да се изслушваме един друг, да изразяваме себе си, да работим заедно“, споделя Мария Хелстола. В момента тя посещава заедно с кучето си курс, в който животното се тренира за включване в учебните часове – метод, който може да е от полза за обучението на някои ученици, особено на такива със специални нужди.
Учителите в „Анна Тапио“ не попълват бележници, дневници, материални книги и всякакви други хартиени документи – има онлайн система, в която могат да отбелязват какво се случва в часовете. „Не ходя по коридорите да проверявам, казва зам.-директорката, ако някой учител не работи добре или закъснява, учениците ще ми звъннат“. И е убедена: „Училището е толкова добро, колкото добър е екипът му.“
Източник: www.capital.bg
