Доц. д-р Стефан Ф. Стефанов е завършил “Международни икономически отношения” (МИО) в УНСС, с последващи специализации в Американския университет във Вашингтон, Института за изследване на Изтока и Запада (САЩ), Центъра за стимулиране на вноса (Ротердам) и др. В момента е преподавател по Международна икономика, Макроикономика и Микроикономика в Нов Български университет.
Защо тази специалност държи своята популярност в продължение на десетилетия?
Когато кандидатствах за тази специалност във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (сега УНСС), за едно място се състезаваха около 25-30 студенти. Впечатляващо е, че тя е много популярна и днес. Причината е, че България е страна с малка отворена икономика и почти всяка бизнес дейност е пряко или косвено свързана с външната търговия. Така беше и в периода на социализма, когато България членуваше в Съвета за икономическа взаимопомощ и развиваше активни търговски отношения с бившите социалистически и с развиващите се страни. Ето защо, специалност МИО бе създадена във ВИИ „Карл Маркс“ много отдавна – в далечната 1952 г. През 2012 г. бе тържествено отбелязана нейната 60-годишнина и бе отчетено, че в нея са получили обучението си над 10 000 студенти.
През 1991 г. СИВ прекрати съществуването си и България изпадна в изолация. Спомням си един разговор, през същата година, с господин Коичи Кавагучи – представител в София на гигантската японска корпорация „Сумитомо корпорейшън“. На моя въпрос, дали тяхната корпорация планира да увеличи инвестициите си в България, след като сме започнали пазарната реформа, той отговори, че Сумитомо корпорейшън обсъжда дали да оттегли представителството си в България. Като причина посочи, че след разпадането на СИВ, България губи атрактивността си за гигант като Сумитомо – страна с малка, изолирана икономика, с ограничен пазар и обедняващо население. В края на разговора той, все пак, направи следната уговорка: в случай, че някой ден България стане отново част от голям пазар с много потребители, това може да върне чуждестранните инвеститори у нас. И това действително се случи – с присъединяването на България към Европейския съюз, през 2007 г., чуждестранните инвестиции и интересът към нашата страна рязко нараснаха. Тези процеси са обективни, в бъдеще те няма да затихват, а ще се активизират. Поради това кадрите със специалност МИО ще стават все по-търсени. Друг показател за популярността на тази специалност е фактът, че от началото на 90-те години, когато бе либерализирана сферата на висшето образование, почти всички големи университети в България откриха обучение по специалност МИО – това се отнася за университетите във Варна, Пловдив, Русе, Благоевград и т.н. В Нов Български университет, където преподавам, успешно се реализира магистърска програма „Международен бизнес“ и докторантура по специалност „Световно стопанство и МИО”.
Имате ли поглед върху разликите в преподаването на специалността у нас и в чужбина? В какво се състоят те?
Чуждестранните университети предлагат бакалавърски и магистърски програми в областта на МИО предимно под названието „Международен бизнес (International Business)“. Конкуренцията за привличане на студенти е много силна, поради което всеки от тях се стреми постоянно да диференцира и обновява програмите и включените в тях курсове. Ето защо е трудно да се даде представа за стандартна програма по Международен бизнес на чуждестранните университети, която да се сравни с българските еквиваленти. Може обаче, със сигурност да се твърди, че българските висши училища се стремят активно да догонват световното равнище. По-нататък ще посоча някои курсове, които се срещат често в програмите на западните университети и по-рядко в програмите на българските университети: Финанси на нововъзникващите пазари; Сливания и придобивания; Крос-културни комуникации в международния бизнес; Международно управление на човешките ресурси; Бизнес разузнаване; Глобален стратегически мениджмънт; Етика и социална отговорност; Бизнес стратегии за нововъзникващи пазари; Приложна теория на игрите; Макроикономика на отвореното национално стопанство; Макроикономика на глобалното стопанство; Международна търговия и конкуренция в областта на високите технологии; Глобални финансови услуги и т.н.
Какви знания и умения се възпитават у хората, които следват тази специалност?
Съвременната интернационализацията на бизнеса изисква много сериозни знания за принципите на международните финанси и функционирането на международните финансови пазари. Това, което има ключово значение също е да се изграждат в студентите умения и нагласи за критично мислене и глобално действие, за разбиране на чуждестранните културни традиции, за справяне със сложните проблеми в глобалната бизнес среда, за бързо ориентиране и адекватно реагиране в сложните мултикултурни и мултинационални проблемни бизнес ситуации, за ориентиране в спецификата на пазарите и институциите в Азия, Европа, Америка, Африка и т.н. За разлика от другите бакалавърски и магистърски програми, определящо значение за успеха на завършилите специалност МИО има перфектното владеене на чужди езици, бих казал – на минимум два, освен майчиния език!
Като преподавател, кое определяте като най-важното нещо, което вашите студенти трябва да научат?
По-горе споменах за най-важните неща, а сега още веднъж ще подчертая, че студентите трябва постоянно да усъвършенстват езиковата си подготовка и култура, за да се чувстват уютно като водещи експерти и лидери в глобалната бизнес среда. Ще допълня, че според доклада от 2013/2014 г. на английската компания QS TopMBA за тенденциите в наемането на работа и заплащането на студенти, завършили най-добрите световни магистърски програми, 5-те основни умения, които се търсят от работодателите са: умения за междуличностно общуване; стратегическо мислене; предприемачески умения; умения за комуникиране; лидерски умения.
Има ли добри възможности за професионална реализация, предвид голямата конкуренция сред икономистите на пазара на труда?
Според споменатия по-горе доклад на английската компания, в предшестващия петгодишен период Източна Европа се е представила като регион с най-бавен икономически растеж в световното стопанство, но независимо от това, регистрира увеличение с 6% на наетите специалисти, завършили магистърски програми. Най-голям е приносът на Полша, която регистрира 18% нарастване, надминато само от България, която бележи 20% нарастване в търсенето на такива специалисти.
За финал, какво бихте казали на младите хора, които тепърва ще кандидатстват МИО?
Изучавайте интересните и сложни дисциплини в специалност МИО не толкова като средство за придобиване на желаната диплома, а преди всичко като стъпка към успешната ви кариера в глобалната бизнес среда.
