fbpx
Начало » България » Дивна: Детската ми мечта е да стана президент

Дивна: Детската ми мечта е да стана президент

  • netpro
  • 10 мар. 2017
  •  Коментарите са изключени за Дивна: Детската ми мечта е да стана президент

Дивна е родена на 19.05.1997г. в град Русе. Още от 4 годишна се занимава с музика. Добива популярност едва на 11 години след участието и в музикалния формат „Пей с мен“. Тогава малката изпълнителка си партнира с Миро, с когото печелят състезанието. През 2011 година издава дебютната си песен „И ти не можеш да ме спреш“, която се превръща в тотален хит.  През годините работи с много продуценти, като Миро, Криско и Графа. Тази година осъществява и друга своя мечта, като записва санудтрак към анимационен сериал на „Дисни“.

Към момента Дивна е студентка втори курс в Нов Български Университет.

1.       Дивна, ти си една от любимите изпълнителки на младите. Как успя да спечелиш сърцата на толкова много хора?
Това е много интересен и в същото време подвеждащ въпрос, хаха! Откровено, не знам. Мисля си обаче, че хората възприемат най-добре изпълнителите, които са искрени и са само и единствено себе си в творчеството и продукцията си. Това важи не само за певците, разбира се – посветим ли се на това, което ни кара да се чувстваме живи и пълноценни, винаги печелим.

2.       Някога минавало ли ти е през главата какво би могла друго да работиш, ако някой ден не пееш? Всъщност, какви други таланти имаш?
Винаги съм се увличала по литературата, обичам да пиша и да се изразявам писмено, освен чрез музика. Една от детските ми мечти е да бъда ветеринар или зоополицай, за да мога да спася всички бездомни или болни животни. Друга детска мечта – дръжте се да не паднете – да стана президент, хаха!

3.       Стана популярна на изключителна ранна възраст. Как успяваше да го съчетаваш с училището?
С много труд и постоянство. Коствало ми е много усилия и инат, но сега се чувствам страшно обогатена с много повече знания и умения, със сигурност си заслужаваше. Винаги съм искала да знам колкото се може повече и да се интересувам от различни неща, а не само да преследвам кариера. Вярвам, че това ще ми помогне много да живея пълноценно.

4.       Какво ти даде и какво ти взе кариерата?
Даде ми толкова много – опит, нови умения, приятелства, щастие, защото най-щастлива се чувствам на сцената. Даде ми голяма самостоятелност отрано, което ме кара да се чувствам една идея по-уверена и подготвена сега, когато вече съм изцяло самостоятелна и не живея със семейството си. Какво ми е взела – мисля че, когато се посветиш на нещо, по пътя към неговия връх винаги трябва да се откажеш от някои неща в замяна на успеха, това е съвсем естествно. Стига това да не означава да се промениш до неузнаваемост и то в отрицателна посока, в следствие на компромиси със себе си, смятам че дори е ползено да се лишаваш от някои неща в името на това, което искаш да постигнеш. Само така можеш да го оцениш наистина.

5.       Работила си с почти всички големи имена на българската музикална сцена.  Кой артист те е впечатлил най-много и с какво?
“Откраднала“ съм си по нещо от всеки един в индустрията, с когото съм имала щастието да работя и да обменя опит. Всички те са ме научили на различни неща, които продължават да ми помагат в изграждането ми като изпълнител, а и не само. Всеки един от тях ме е впечатлил с нещо автентично за него дотам, че да промениначина ми на мислене и на работа. Това е най-ценното и аз съм толкова благодарна!

6.       В момента си студентка в Нов български университет. Какво учиш там и защо реши да е точно в НБУ?
В момента съм втори курс с програма „Музика“. Oт догодина ще профилирам вече по-конкретна специалност. Чувствам се много добре! Атмосферата в университета е толкова уютна и същевременно мотивираща, защото всички там са отворени за новото, съвременното и гледат напред. Университетът не спира да работи за това да осигурява нови и нови възможности на студентите, за да могат те да извлекат най-много в годините си на обучение, да преоткриват и развиват максимално собствените си възможности. Затова и избрах да уча там.

7.       Имаше ли колебания дали да продължиш образованието си тук или в чужбина? Впрочем, имаш ли наблюдения къде решиха твоите съученици да следват след завършването?
Колебанията бяха големи. Преди години бях решила със сигурност, че искам да уча в чужбина, защото си мислех, че тук системата на висшите учебни заведения няма какво повече да ми предложи, вероятно повлияна от масовото мислене и наложен „еталон“, че образованието навън е в пъти по-добро. Колкото повече време минаваше и наближаваше завършването ми обаче, толкова повече се разубеждавах и мислех за оставането си тук. Пораствах и започвах наистина да осъзнавам какво се случва около мен и в държавата ни – виждах, че нещата хич не са розови. Аз обаче обичам розовото. Реших, че искам да съм от хората, които ще се борят да направят нещата поне една идея по-розови и благоприятни. Виждах колко много млади надарени и способни хора си отиват и бягат навън, защото тук се чувстват неудовлетворени. Не ги виня, но не ги и оправдавам. Винаги има начин, независимо в каква среда си. А какво по-хубаво от това да допринесеш за благото на своите чрез таланта и моженето си?

8.       Пожелай нещо на нашите читатели.
До всички вас, мили мои – вярвайте в себе си и в това, че можете! Направите ли го, вече сте изминали половината път към успеха! Остава само здраво да се потрудите за него и щастието ви е гарантирано! И да не съм чула да се отказвате J

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top