Мирослав Гешев
е от град Козлодуй, но в момента е студент в трети курс в Saxion University of Applied Sciences по специалност „Приложни компютърни науки“.
Защо избрахте да учите в Холандия?
Когато бях в 11-ти клас в гимназията, осъзнах, че е крайно време да започна да мисля за бъдещето си. Винаги съм обичал да пътувам и да откривам нови места, именно затова се породи в мен и идеята да уча в чужбина. Посетих множество образователни семинари, за да успея да намеря най-подходящото място за себе си. Не беше трудно да взема решение да дойда именно в Холандия, за да продължа образованието си. Фактът, че почти всеки говори английски в тази страна, беше едно от нещата, които най-много повлия на избора ми. Също така привилегиите и предимствата, които студентите тук получават, имаха голяма роля за решението ми, защото като млад и вече осъзнат човек, смятам, че е време да започна сам да се грижа за себе си и да помагам на родителите си, както бих могъл.
Защо избра специалността „Приложни компютърни науки“ ?
Първия си компютър получих, когато бях на 6 години. Още помня чувството, което изпитах, когато го включих за пръв път. Това беше моментът, в който се възбуди страстта ми към технологиите. Когато стигнах до момента, в който трябваше да направя избор за бъдещата си професия, вече знаех, че тя ще е свързана с компютри. Именно затова специалността, която избрах, е перфектна за мен. Следването ми включва дисциплини, в които учим за компютри, електроника, програмиране и много други неща в сферата. Година преди да започна обучението си в Saxion, посетих дните на отворени врати в университета. Имах възможността да се срещна с преподаватели и студенти оттам и успях да видя къде се случва магията – в този момент разбрах, че съм открил мястото, където искам да прекарам следващите 4 години от живота си.
Какъв съвет би дал на своето „аз“ в първи курс?
Единственият съвет, който бих си дал е „Не се притеснявай, ще успееш, почини си!“. По време на първата си година в Saxion, бях много притеснен, защото за пръв път бях напълно сам. Трябваше да се грижа за всичко сам. Прекарвах по-голямата част от времето си, трудейки се много, за да успея да приключа всичките си задания за университета. Именно защото бях много сериозен, прекарвах повечето време вкъщи, учейки, и не успях да се срещна с много нови хора. Де да бях по-спокоен, защото така или иначе накрая винаги се справях навреме, даже седмица преди крайните срокове. Разбира се, когато човек е под такова напрежение, нещата не приключват добре. По-късно осъзнах къде бъркам и беше време да направя някои промени.
Кое е нещото, което те е насърчило най-много до момента?
Нещото, което ме насърчи най-много до момента, освен самият учебен процес, беше решението ми да се включа в екипа на Международния офис на университета и да стана студентски посланик. Благодарение на един от българските студентски посланици – Станислава, получих възможността да представлявам Saxion на множество образователни изложения. Опитът беше и все още е много ценен за мен, защото успях да се срещна с много хора. Чувствам, че познавам тези хора много добре, защото неотдавна аз бях същия млад, объркан тийнейджър, който искаше да покори света и имаше толкова много въпроси за бъдещето си. Като студентски посланик, аз имам възможността да помогна на тези хора, отговаряйки на въпросите, които знам, че те имат.
Какво би казал на някой кандидат-студент, който смята да избере Saxion?
Давай! Ако можеш да намериш специалност, която ти подхожда в Saxion, значи си намерил каквото търсиш. Преподавателите са невероятни и се стремят винаги да помагат, правиш купища проекти, срещаш се с нови хора, а също така те очакват и много приключения, които ще изживееш.
Можеш ли да назовеш някой уникален аспект от специалността си?
Като учен в компютърната сфера, имаш възможността да научиш наистина всичко, което се крие в същността на самия компютър – не само програмиране и софтуерно развитие, а също така и как работи самият хардуер. Наистина се наслаждавам на това, че ни се налага да програмираме на различни езици и за различни устройства (компютри и микроконтролери). Това е много важно, защото живеем в свят, пълен с технологии, и да знаеш как нещо работи и как да го поправиш, поне според мен е страхотна възможност.
Интервю на Любина Панайотова
