fbpx
Начало » Любопитно » Влад III Дракула

Влад III Дракула

  • netpro
  • 12 май 2017
  •  Коментарите са изключени за Влад III Дракула
vladcolor

Всеки от нас е чувал за Влад Дракула. Под влиянието на исторически манипулации и погрешни разбирания на времето, в което е живял, много от нас считат този човек за зъл персонаж, който е оставил своята кървава диря в страниците на историята. Заблудите относно историческата личност на Влад III Дракулае са допълнително подсилени от литературната творба от 1897 г. на ирландския писател Ейбрахам (Брам) Стокър – „Дракула” , в която балканските легенди за вампири се преплитат с традиционната тенденция на Запада да мистифицира и демонизира историята на народи, които имат различни морални и културни устой от западните. Но отвъд повърхностните интерпретации и лицемерният поглед върху историята, се крие разказа на човек, борил се срещу инвазията на османските турци в Европа и защитавал населението, не само на своята родина – Влахия, но и на България. 

Прието е, че историята се пише от победителите, но следващите редове се пишат от непобедените. 

Кръвният данък към султана 

Влад III, Влад Цепеш или още Wladislaus Dragwlya, както самият той се е подписвал, е роден през 1431 г. в Унгария. В същата година баща му Влад II е приет в унгарския рицарски орден Societas Draconistarum (Орденът на Дракона), откъде баща му печели и прякора Dragul (Дракон), който по-късно ще бъде променено на Dragulea (син на Дракона) и прието за фамилното на рода му. 

На петгодишна възраст бащата на Влад унаследява трона на Княжество Влахия (Влашко) от брат си Александър. В последвалите вътрешни борби за престола, Влад II е подпомогнат от султана на Османската империя, който в замяна иска младите влашки князе, Влад и брат му Раду, да бъдат отгледани в двореца на му като еничари. 

По време на престоя им там двете момчета изучават различни науки, научават турски и са посветени във всички аспекти на исляма и Корана. Като благородници те са в постоянната компания на сина на султана, Мехмед, който изгражда силно приятелство с по-големия брат Раду. От друга страна, младият Влад тай силно омраза към турците и никога не прощава предателството на брат си, който приема исляма и по-късно превръща в оръжие на османската военна машина на Балканите.

Годините прекарани в султанския двор бележат невръстния Влад до края на дните му и се превръщат в мотив за зверствата, които ще извърши спрямо турците в земите на север и юг от Дунава.

Войводата на Влашко

Сложната политическа обстановка в Европа по онова време и смъртта на Влад II  оставя трона на Влашко без владетел. В опит да се възползват от настъпилият хаос турците, недалновидно и без да отчитат чувството на ненавист на младия Влад, го поставят на престола. Той от своя страна, след няколко години на вътрешни кръвопролития и прочистване на болярската класа от предатели, през 1456 г. затвърждава титлата си на Воевода на Влашко.

Силната омраза още от детството към новия султан Мехмед, кара Влад Дракула да се обърне към унгарския крал, Янош Хунияди, за подкрепа в борбата срещу Османската империя, която по това време в разгара на подготовката си за превземане на последният бастион на християнството в източна Европа – Константинопол. От този момент нататък Влад търси всеки повод, за да започне война с турците.

През 1459 г. Мехмед изпраща пратеници до Влашко за събирането на ежегодния васален данък, който бащата на Влад се е съгласил да плаща. Обаче вместо да плати, Влад е „оскърбен” от пратениците на султана, които отказват да премахнат тюрбаните си в двореца му. Познавайки отлично езика и културата им и знаейки, че турските обичай забраняват премахването им на публични места, той им заповядва да ги свалят. След техния категоричен отказ Влад нарежда тюрбаните да бъдат прикована върху главите на пратениците, а телата им да се изпратят в Истанбул вместо данъка. С този акт войната започва.

Герой за румънци и българи 

В отговор Султан Мехмед изпраща 1000 души начело с Хамза Бей, които Влад разбива, а с последвалото му решение да набие на колове телата им си спечелва страховитият прякор „Цепеш” (от цепя). Макар това да е разпространена практика в Средновековна Европа, усилията да се очерни името му акцентират именно върху набиването на кол на победените от него турци.

В следващите години Влад Дракула не престава да напада турското население на юг от Дунава. През 1462 г. той навлиза в България и с множество хитроумни тактики и подходи унищожава редица турски армейски лагери и селища. Армията му сее терор и страх в заселилите се турци от Бдин (Видин) до Никопол. Много от тях започват да бягат от новозаселените земи, а голяма част от българското население влиза в редиците на Влад Цепеш. Именно от този период идва и почитта и уважението, които българите от Мизия засвидетелстват към него почитайки го като борец срещу османците.

След като се освобождава от военните си кампании в Коринт, самият султан Мехмед събира армия, която според историческите данни наброява между 90 и 300 хиляди души и се насочва към столицата на Влашко – Търговище. Дори с по-малкия брой, османската армия е огромна в сравнение с 30-те хиляди души на разположение на Влад. 

Осъзнавайки силата на съперника си, Дракула започва партизанска война, която се характеризира с всяването на страх в противниковите редици. В борбата използва методи като отряването на кладенци, унищожаването на хранителните запаси и инфраструктурата по пътя на турската войска. Стига дотам и да вкарва в лагерите на Мехмед болни от чума, които да разпространяват зарази и болести сред турците. Войната е тотална! 

Въпреки усилията на Влад, голяма част от турската армия стига до Търговище, но там Мехмед е спрян. Спрян е, но не благодарение на стени и бойници – напротив. Когато пристига градът е опразнен, а портите са широко отворени. Пред Мехмед се открива гледката на 20 000 души набити на кол – неговите собствени войници. Нервите на султана не издържат и той се оттегля от земите на Дракула.

Макар да успява да изгони Мехмед, многобройните турски войски остават. Спорадични и кратки успехи, които постига срещу турците не са достатъчни, за да спечели войната и да запази свободата на хората си. 

Последвалите години до смъртта му през 1475 г., Влад Дракула прекарва в изгнание в Унгария и в опити да освободи страната си от брат си Раду, който приема исляма и се е превръща в представител на султана във Влахия. Последните дни от живота си Влад се опитва да организира коалиция срещу турците, която завършва с битка, в която губи живота си. Обстоятелствата около смъртта му не са ясни, но главата му е занесена в Истанбул като трофей. 

Легенда и завет 

Заветът на Влад III Дракула може да е кървав, но той е показателен за духа на времето, в което е живял, а експлоатацията на образа му и демонизирането му от страна Запада е явен пример за разликата в разбиранията ни за добро и зло Не рядко нашите герои са превръщани в техни демони – нека не го позволяваме отново.

Вярвам, че Влад е положителен герой за народите на Румъния и България, защото волята му за борба срещу чуждата тирания е пример за всички следващи поколения загинали в борбата за свобода.

Автор: Андреа-Франко Кандела

 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top