Специалистът по медицинско право адв. д-р Мария Петрова е сред петимата финалисти в най-престижния конкурс на световно ниво за млади учени в тази област. За пръв път от основаването на Световната асоциация по медицинско право през 1964 г., България ще има свой представител в лицето на адв. Петрова на световния конгрес, който асоциацията организира всяка година. Пред светила от целия свят тя ще трябва да защити труда си, посветен на медицинската еманципация и правата на децата за лечение в България.
Адв. Петрова е завършила „Хуманна медицина“, „Право“ и „Здравен мениджмънт“ в София, основател е на първата кантора по медицинско право в България, била е здравен експерт в институцията на омбудсмана по времето на Константин Пенчев, лектор по медицинско право на Международния съюз на адвокатите, консултант на лечебни заведения и пациентски организации. От миналата година е изпълнителен директор на Европейския институт по медицинско право, здравен мениджмънт и обществено здраве.
Адв. Петрова ще представлява България на 23-ия Световен конгрес по медицинско право, който ще се проведе през юли 2017 г. в Баку. Това е най-големият научен форум по медицинско право в света, но понеже медицинското право тепърва прохожда в България, досега българин не е участвал в тези традиционни срещи на международно ниво, нито е бил номиниран в конкурса за млади учени (до 35 години).
Тази година темите в конгреса са за образованието в областта на медицинското право; религия, мултикултурализъм и медицинско право; и предизвикателствата пред медицинското право през призмата на съдебната медицина. Мария Петрова е избрана сред финалистите в конкурса с разработката й с фокус върху ромската общност, показваща пропуските в правната система на България за медицинска еманципация на деца и невъзможността на малолетни и непълнолетни да дават информирано съгласие за здравето си, когато техните родители не действат в техен интерес.
Що е то медицинска еманципация
Въпреки че е част от Европейския съюз и правата на децата и пациентите са уредени в многобройни международни документи, България продължава да има сериозни юридически спънки за спазването им, обясни за „Дневник“ адв. Петрова.
Всъщност темата за медицинската еманципация е напълно неуредена у нас. В България можеш на 13 да пуснеш молба в районния съд, за да се ожениш, но не и за да изискаш здравни услуги или за да се защитиш от решения на родителите си. „Няма текст, който защитава например дете, когато родителите му го подлагат на някакви тестове и изследвания, за да спаси по-малкото си братче, или пък дете, на което майка му проявява нездравословен интерес към отслабване и непрекъснато го праща на колоно-терапии и други процедури. Няма кой да изследва и защити интереса на онкоболни деца, чиито родители поради религиозни съображения отказват да ги лекуват“, дава примери адв. Петрова.
„В Конвенцията за защита на детето се казва, че мнението на децата за здравето им трябва да се изслуша, но едва ли антиваксинално настроените майки им оставят избор, или пък ромските майки се опитват да спират дъщерите си да раждат в ранна възраст. Също така все по-често родители от тази общност карат децата си да даряват кръв и има лечебни заведения, където персоналът си затваря очите и го приема.“, посочва адвокатът.
В труда си, адв. Петрова показва няколко конкретни случаи, обвързани с мултикултурализма и религията, в които деца са ощетени от родителите си със сериозни последствия за здравето им. Един от тях е за ромско семейство, в което бащата изповядва ислям, а майката – протестантство. Двамата не са на едно мнение за това дали да се лекува детето, докато то се нуждае от неотложни медицински интервенции. Заедно с това в цялата ситуация има и сексуално насилие над детето от роднини, защото религията на бащата го позволява. Само социалните служби биха могли да се намесят тук, но правата на това дете в медицински аспект не са уредени по никакъв начин.
Решението, което адв. Мария Петрова предлага, е да има специална комисия на национално ниво с участието на психолози, педагози, лекари и независими експерти, които да се произнасят по такива казуси и да преценяват дали решенията на родителите са в най-добрия интерес на децата, а ако се налага – да ги еманципират по отношение на конкретни медицински процедури или за определен период. Такива комисии има в чужбина за различни случаи, включително например за одобрение на евтаназия.
Източник: www.dnevnik.bg
