Преди 20 години е създадена Асоциация на индустриалния капитал в България и днес може с гордост да заявим, че е най-динамично развиващата се работодателска организация, призната на национално ниво“.
Това отбеляза на тържествена пресконференция председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев. От първото признаване на Асоциацията за представителна организация на работодателите на национално равнище през 2004 г. до последното – през август 2016 г., броят на членуващите фирми се е увеличил с над 90 %, а на заетите лица в тях – с над 85 %. Така днес АИКБ обединява над 10 000 компании и предприятия, в които се трудят повече от половин милион души. Асоциацията представлява браншови организации от 65 икономически дейности и е най-представителната работодателска организация в страната по този показател. Водена от принципа да бъде в помощ на бизнеса от цялата страна, през годините АИКБ изгради мрежа от регионални камари, които към момента обхващат 171 общини в страната.
Г-н Велев представи в резюме постиженията и развитието на АИКБ през годините. „АИКБ се утвърди като желан партньор в системата за социален диалог на национално и международно ниво и авторитет за социално-икономическите отношения и отстояването на интересите на българския бизнес“, посочи той. Градивните предложения и инициативи на АИКБ изпреварват събитията, предвиждат проблемите, дават конкретен принос за тяхното решаване – факти, превърнали АИКБ в съществен фактор за постигане на консенсус, както по неотложни действия и политики, така и по дългосрочни перспективи.
Асоциацията ще отпразнува 20-годишния си юбилей със своите членове и партньори с театралното представление „Хъшове“ в Народния театър „Иван Вазов“.
В пресконференцията участие взеха и заместник-председателите на УС на АИКБ Кънчо Стойчев, Никола Зикатанов, Румен Радев и членове на УС на АИКБ, както и главният секретар на АИКБ и вицепрезидент на CEEP д-р Милена Ангелова.
По време на пресконференцията бяха обявени и резултатите от традиционната анкета, проведена сред фирмите – членове на Асоциацията, които показват, че бизнесът е предпазлив в очакванията си за 2017 г. Основен фактор за несигурността в прогнозите са сложната вътрешнополитическа обстановка, предстоящите предсрочни избори, външните рискове като бежанската криза, както и задълбочаващият се проблем с липсата на подготвена работна ръка. „Бизнесът очаква умерен ръст на продажбите средно от 3-4% през следващата година, като допълнително произведената добавена стойност ще се използва в по-голяма степен за повишение на възнагражденията средно с 5-7%, както и за подобряване на финансовите резултати“, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. Преобладаващата част от износителите не очакват промяна в експорта си през 2017 г., а половината от управителите и мениджърите правят планове за увеличаване на инвестициите си през новата година. „Тези нагласи може да не се сбъднат предвид очакваната политическа нестабилност в държавата и ако се приеме промяната в Кодекса на труда, която ще намали работните дни с 3 дни през годината“, коментира Васил Велев. В същото време анкетата показва, че всеки втори работодател смята, че размерът на минималната работна заплата през 2017 г. трябва да остане на нивото от 420 лв.
По време на пресконференцията бе коментирана и изминаващата 2016 г. от гледна точка на бизнеса. Като неуспешни бяха определени реформите в здравеопазването, съдебната система, сектор «Сигурност». „Недостигът на работна ръка излиза като основен проблем за бизнеса, който по своята острота вече надминава корупцията и административните прегради като бариери за развиване на стопанска дейност“, посочи още председателят на АИКБ.
Фирмите-членове на АИКБ очакват през новата година да се предприемат спешни мерки за решаване на проблемите в следните сектори:
· Осигуряване на човешки ресурси с необходимите компетенции в професии, търсени от приоритетни индустриални сектори;
· Ограничаване на намесата на държавата на пазара на труда чрез определяне на МРЗ, МОД и добавки за натрупан стаж;
· Въвеждане на принципа «Замърсителят плаща» при определянето на такса «Битови отпадъци»;
· Меморандум за нови ВЕИ-централи и развитие на енергийната борса;
· Развитие на капиталовия пазар чрез листване на държавни дружества и ограничаване на свръхрегулациите и др.
