Начало » България » Училището сега създава хора на средно ниво. Ако искаме лидери – да ги освободят да не влизат всеки ден във всеки час

Училището сега създава хора на средно ниво. Ако искаме лидери – да ги освободят да не влизат всеки ден във всеки час

  • Елвира Юрукова
  • 19 мар. 2019
  •  Коментарите са изключени за Училището сега създава хора на средно ниво. Ако искаме лидери – да ги освободят да не влизат всеки ден във всеки час

И на учителите е нужна свобода, за да бъдат добри, казват Звездин Бесарабов и Евгений Коларов, гимназисти, едни от ярките участници в дебата на “24 часа” и VIVACOM “Образование 4.0”

 

– Бяхте много активни на конференцията за дигитализацията на образованието, организирана от “24 часа”, какви промени в образованието предлагате?

 

Звездин Бесарабов: Има изключително благоприятна среда за извънучилищно развитие в България. Ако искате да бъдете изключително добър математик или информатик, има всякакви възможности за извънучилищно развитие.

Когато ученик открие интереса си в такава сфера, той се опитва да се задълбочи. Изключително бързо минава училищния материал. Изкарва всички университетски курсове. Проблемът е, че това изисква голямо количество време. А ученикът трябва да ходи в абсолютно всички часове в училище, без значение колко му е компетентността по него. Той трябва да изгуби време. Така се създават суперадекватни хора на средно ниво, но някак си не помагаме на тези хора, за които няма смисъл да бъдат в училище по повечето предмети. Така не им помагаме да станат още по-добри. Ако искаме да задържим тези хора в страната, ако искаме те да инвестират тук, да създават компании и като цяло да бъдат лидери, трябва да им помогнем. Образователната институция трябва да застане зад тях и да каже: Oкей, вие сте изключителни! За вас не е задължително да ходите на училище по тези и тези предмети. Така ще мотивираме редица хора да останат в България. Това е главният ни проблем. Ние застаряваме и изчезваме като население. Някъде четох, че страната ни е на първо място по този показател.

От друга страна, ако се създадат по-специални форми за обучение на тези ученици, които са по-напреднали в конкретни сфери, това ще мотивира и останалите ученици, като им покаже някакъв прав път.

Евгений Коларов: В един клас средно има 26 ученици. Защо тези 26 ученици да ходим рано сутрин на училище, като може да се разделим на 2 групи. Идеята ми е да не се ходи на училище, а да се седи вкъщи и да се учи през компютъра. Двете групи ще бъдат на смени. Първата ще започне в 8 и ще завършва в 18 часа. Втората пък може да почва в 10 часа и да свършва в 20 часа. Между двете групи има по 2 часа разлика. 

Сутрин, когато първата група учи, 2 часа втората ще може да спи. Когато пък втората започва, ще има 2 часа за почивка на първата група. С тази програма ще могат да се намалят предметите като музика, изобразително изкуство и физическо и ще може да се наблегне на предметите, които наистина са по-важни, като български, математика и история. Само от време на време може да се ходи в училище за тест или нещо подобно. Замислете се – седнали сте си на компютъра, удобно ви е. Взели сте си храна, кафе, чай. Това прави по-лесно обучението. Вярно, ще се свършва по-късно, но няма да се наложи да се пътува.

– Няма ли да липсва общуването със съучениците?

 

Евгений: В тези 2 часа свободни учениците може да се съберат, да се видят, да спортуват. Така се дава по-голяма свобода. С тези 2 часа почивка ще си починат и очите.

– Какво ви мотивира да учите?

 

Звездин: Всеки трябва да намери нещо да прави в своя живот. Ако не правим нищо, сме безполезни. Всеки трябва да намери нещо, което да го мотивира. Това е идеята на моите предложения – да се рекламират дейностите на учениците. Повече да разберат какво ги мотивира и какво искат да правят. Аз искам да създам положителен отзвук с това, което правя. Да стана много богат, това не ми е интересно. Дали е бентли, или фолксваген? Все тая! Пак е кола, пак те кара. Целта ми е да създам възможно най-позитивен резултат от това, което правя.

– Как виждате бъдещето си?

 

Звездин: Ще се опитам да помогна за развитието на образованието. Първо у нас, после и в чужбина. Образованието създава умни родители. Умните родители правят умни деца. Умните деца гласуват и избират умни лидери. Ако образованието не работи, нищо не работи.

– Като учител ли си представяш бъдещето си?

 

Звездин: Силно се съмнявам. Ако искам да променя нещо, като учител няма да мога. Мога да помогна на моите ученици, но не мога да променя нищо в работата на самия учител. Бил съм учител в Софтуерния университет. Там беше свободно и можех да правя каквото искам, за да е по-адекватно образованието.

– А ти, Евгений?

 

– Виждам бъдещето си с много учене. Представям си труден път. Целта, която съм си поставил, не е никак лесна за постигане. Обичам историята и искам да се занимавам с история. Целта ми е да се запиша в Софийския университет, да мина всички степени и да стана професор по история. Трябва малко повечко години да уча, за да го постигна.

– Професор по история, но къде?

 

– Представям си бъдещето си тук. Много е лесно младите хора да отидем в чужбина. Там всичко е готово, хората са си го направили. Направили са си системата хубаво. Не може ти да отидеш наготово. Затова според мен трябва да се остане в България и ние сами да си направим страната чиста и с добра система. Не може да се откажеш от нещо само защото е трудно.

– А ти за чужбина ли мислиш, Звездине?

 

– Засега повече клоня за тук.

– Какъв е според вас креативният учител?

 

Звездин: Мотивиран учител, учител, който осъзнава какви са минусите на сегашния подход на системата и опитва по по-оригинален начин да подходи с обучението на учениците си. Трябва да има индивидуален подход. При добрия учител не може да има преписване, защото ученикът ще е разбрал, че няма смисъл и трябва да се научи.

Евгений: Добрият учител е този, който може да хване вниманието на учениците. В часа му те не спят и не правят никакви простотии. Това може да стане по креативен начин. Съгласен съм с идеята на Звездин за това, че добрият учител трябва да е по-креативен.

Няма как да го вземем наготово, затова трябва да се остане в България и сами да си подредим държавата

 

– Как да бъде мотивиран?

Звездин: Да промени системата. В момента има много учители в НПМГ, които разбират какви са нуждите на модерното население, какви са възгледите, но нямат свободата да подходят по по-ефективен начин. Ако тръгнат по по-ефективния начин,

ще бъдат уволнени,

защото няма

да е според

правилника

Трябва да се създаде възможност учителите да бъдат по-добри и да бъдат добри колкото искат. Училището трябва да престане да бъде мъчилище. Училището трябва да стане център, в който ученикът идва с мотивация да учи. Учителите, вместо да преразказват, работата им е да внимават и да следят работата на ученика. Има много платформи. И министерството ще направи платформа с видеоуроци. Няма смисъл да има отсъствия. Целта на образователната система е да те научи. Ако може без задължително присъствие, още по-добре.

– Какво е свободата?

 

Звездин:

Ако имах свобода, щях

да ходя само в часовете

по български език и

литература. По всички

останали предмети

мисля, че покривам

изискванията

Свободата е да си поставиш цел и да може да я постигнеш.

Евгений: Когато си поставиш някаква цел, ти трябва свобода. Трябва обаче да спазваш някакви норми, които държавата и законът дават. Има някакви нравствени норми, които не трябва да се прескачат дори когато искаш да постигнеш своята цел. Например аз искам да стана професор. Имам тази свобода да го направя, но няма да тръгна да прецаквам други хора или да заобикалям законите, за да постигна целта си. Свободата е това ти сам да прецениш как да си постигнеш целта в рамките на законите.

– Има ли намеса на родителите за вашата мотивация?

Евгений:

Майка ми е

доста пич човек

Тя не ме натиска толкова много. Не изисква много от мен. Иска просто да уча и да знам материала, за да не се проваля в училище.

Звездин: Баща ми е инженер, а майка ми беше главен редактор на една научна статия. Така че със сигурност са ми оказали влияние относно моята техническа насоченост. Повечето ми постижения са в компютърните науки. През цялото ми израстване се опитваха да ми налагат някакви правила, като максимум 2 часа интернет на ден. Осъзнаха обаче, че щат не щат, ще намеря начин да се отърва от ограниченията и пак ще правя каквото съм преценил. С годините успях да си развия преценката какво трябва да правя. Вече не ми поставят никакви лишения. Целта на ограниченията е да подбутнеш някого в правилния път. Те могат да ми кажат кой е и аз ще го следвам, ако преценя, че е така. Ограниченията са неща от миналия век. Става дума вече за лична преценка. И затова учениците трябва да имат компетентността да мислят критично. Мисленето критично е тегав процес.

Много ученици около мен

са започнали да мислят

именно заради заниманията

си извън училище

– Звездине, скоро ще си абитуриент, къде ще кандидатстваш?

 

– Пуснал съм апликации в MIT, Станфорд и Харвард в САЩ. Пуснал съм на няколко места в Англия. Ще пусна и в Софийския университет. Говоря за математика. Ако падне някъде, значи където падне. Ако падне на повече, ще му мислим. Ако не падне, здраве да е.

Евгений: Поне засега за мен целта ми е историята. Не бих казал мечта, защото целта можеш да я постигнеш, а някой път мечтите невинаги може да ги постигнеш.

Звездин: А защо мечтата и целта да не са едно и също?

Евгений: Например може целта ти да е да си професор по история. Мечтата ти обаче може да е да имаш крила и да летиш из Космоса. Мечтата няма как да я постигнеш, но целта е по-леснопостижима.

Звездин: Ще постигнеш много повече, ако си поставиш мечтата като цел, т.е. ако се целиш още по-високо и в още по-невъзможното. Единственият начин да докажем, че се развиваме до предела на силите, е, ако не си поставим горен праг. Нищо не е невъзможно. Можеш да станеш инженер, да направиш крилата и да летиш из Космоса с някакъв апарат. Възможно е, но е много трудно.

Евгений: Е, да, но ако се занимаваш с история, силните ти предмети ще са българският, литературата, философията, а в тях няма математика и физика. Следователно няма да си толкова добър инженер и няма как да стане.

Звездин: Значи не искаш да имаш крила.

Евгений: Мечтите трябва да са по-земни, за да се получат като цел.

Звездин: Аз също мечтая да летя и това, което след няколко години ще си купя, е парамотор. Това е устройство за 5 хил. евро – парапланер с двигател, който се слага на гърба и буквално летиш.

– Доста рисковано е значи?

 

Звездин: Чисто статистически е по-безопасно, отколкото да караш мотоциклет.

– Спортувате ли?

 

Евгений: Ходя на тренировки на тенис на корт. Правя и упражнения.

Двигателната функция

на човек не трябва

да се занемарява. Това

е като колата – трябва да

се поддържа, за да

не ръждясва

и да няма проблеми

Звездин: Ежеседмично карам кънки. В почти всички случаи, когато излизам от нас до града, карам колело. Живея на високо на Витоша и с градски транпорт до центъра е час и половина, а с колелото – за половин час. Лятото се опитвах да изкачвам планини с колелото. Парамоторът също е вид спорт, но това ще е в бъдеще, когато може да оцеляваме в университета и да си позволим глезотийки.

 

Визитка:

 

Звездин Бесарабов е 12-класник от Националната природо-математическа гимназия. Миналата година е участвал в международното състезание за наука и инженерство в САЩ – най-голямото в света, където учениците представят научни разработки. Спечелил е награда на арабска фондация за постижения в сферата на киберсигурността. От януари до март 2018 г. е бил преподавател в Софтуерния университет, където структурирал и водил обучение по блокчейн.

 Евгений Коларов е 9-класник от 119-о СУ “Акад. Михаил Арнаудов” в София. Участва в олимпиади по история. Печелил е литературни конкурси. Участва в благотворителна организация, където се водят речи и дебати на английски език и се обикаля страната на различни състезания.

 

Източник:24chasa.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top