През последните седмици училищата във Великобритания се опитват с всякакви мерки да спрат ударите, които се сипят върху тях породени от коронавируса. Училищата са затворени и опитите им за дистанционно обучение донякъде са успешни, но най-важният въпрос пред тях е – дали ще издържат на финансовия удар.
От детските градини, през колежите, до университетите – всички продължават да са ангажирани в образованието и влагат цялото си сърце и душа. Стотици хиляди учители и помощен персонал са заети у дома – осигуряват подкрепа на родителите, обучават учениците и предоставят качествен онлайн ресурс за обученията.
Всички хора по веригата се опитват да помагат, но се оказва, че само Министерството на образованието не взима адекватни мерки. Те са бавни и неприложими. Училищата и университетите все още чакат конкретните напътствия за действия, които ще ги извадят от кризата.
Едно е ясно – когато пандемията приключи, обществото ще бъде коренно променено. Децата, семействата, училищата и ръководствата им и въобще всички образователни общности ще имат нужда от подкрепа за справяне със стреса от стоенето вкъщи толкова време и бързите промени. И тук говорим за психичното здраве. Никой няма да бъде „недокоснат“, така да се каже. Всеки ще има нужда от помощ – било то за самочувствие, за приятелства, за отношение към света.
По тази логика и образованието ще има нужда от промяна – и то няма да остане „недокоснато“. Няма да има как да се върнем към обикновения начин на живот. Както знаем, голяма част от учителите (Според The Guardian са 1/3-та) активно мислят да напуснат професията в рамките на следващите 5 години – има криза за набиране на нови учители. Ролята на министерството и на служителите често е минимална, а истинските хора, които помагат в сферата, доста често са с обидно ниски заплати. Получава се една спирала, която върви надолу…
Най-важният въпрос, който трябва да си зададем, е „Каква е целта на образованието?“. Този въпрос ще ни накара да си преосмислим приоритетите, да влезем в новата реалност на образователната система – в тази нова реалност всеки учител е ценен и всяко дете, което получава образование, е важно.
Системата понякога трудно може да се справи с децата със специални нужди и потребности. Често при тях е трудно да посещават редовно занятия. Това също трябва да се промени.
Определено трябва да се обърне внимание и на материала, който се преподава в училище. Не само в България, но и във Великобритания често се преподава остарял учебен материал, който не е обновяван от години.
Пандемията ще навреди сериозно на много семейства, които отделят средства за образованието на техните деца. Много от родителите работят в несигурен сектор, понякога работят само по един сезон, други изплащат квартири, ипотеки, заеми. Всеки ще трябва да се справя с финансовото си състояние някак, но това неизбежно ще се отрази и на образованието на техните деца.
Трябва да използваме ситуацията, в която сме изправени сега, за да се прекрати бедността и неравенството. И много от решенията на кризата са в ръцете на управляващите.
