
Обстоятелствата за добре познатия английски поет и драматург всъщност никога не са предвещавали успех. Шекспир не е имал късмета да се роди в заможно семейство, нито да получи качествено образование или да намери престижен и известен ментор, който да го ръководи. Въпреки всички ограничения обаче той се превръща в най-четения драматург, чиито пиеси са най-често поставяните в световен мащаб. В месеца, в който честваме Международния ден на книгата, както и 400 години от смъртта на Шекспир, решихме да отделим специално внимание на всеизвестния автор, чийто живот не е напълно ясен, а това го прави още по-интересен.
Животът на Шекспир
Шекспир е роден в пазарно градче на 160 км. северозападно от Лондон в семейство на търговец и фермерска дъщеря. Точната рождена дата е неясна, но е известно, че кръщаването му се е състояло на 26. април 1564 , което предполага, че се е родил на 23. април – същия ден, през който Шекспир умира 52 години по-късно. Младият Уилям израства далеч от културния и интелектуален център на Англия. Посещава местното училище по граматика и на осемнайсетгодишна възраст се жени за Ан Хатуей, с която имат три деца. Дотук изглежда, че известният писател води съвсем нормален живот, присъщ за съвременниците му от 16 и 17. век. Историците обаче подсказват за интересна мистерия около живота на Шекспир, известна като „изгубените години”. Между 1585 и 1592 няма исторически данни относно това какво е правил драматургът. Има само предположения, че е работил като начален учител, учил е право, пътувал е из Европа. Това, което се знае, е, че през 1592 г. започва да работи като актьор в Лондон и да пише първите си пиеси. В следващите години до смъртта му през 1616 Шекспир се отдава основно на това, с което продължава да живее и до ден днешен – творчество.
Пиесите и наследството на Шекспир
Шекспир започва да пише своите комедии, трагедии и исторически пиеси през 1592, а до 1612, когато се оттегля от това поприще, вече разполага с 37 театрални творби. Най-известните му пиеси са „Ромео и Жулиета”, „Хамлет”, „Макбет”, „Крал Лир”, „Отело”. Стилът му се отличава с наличието на гръмки монолози ( като прочутия „Да бъдеш или да не бъдеш” на Хамлет) и остроумна игра на думи. Шекспировите герои притежават дълбоки и нееднозначни вътрешни светове, които провокират сложни взаимоотношения. Пиесите му често следват театрални традиции от Античността, а почти винаги е трудно да се определи жанрът им, защото съчетават едновременно характеристики на комедията и трагедията. Шекспир пише и поеми и сонети, но те не изпъкват толкова колкото театралните му произведения. През 1623 двама колеги на драматурга издават колекция от неговите пиеси, известна като „Първото фолио”. Това, което прави Шекспир толкова известен и отличаващ се, е фактът, че творбите му имат глобално звучене и не се подчиняват на физически и времеви граници. Пиесите му продължават да се изпълняват на международни сцени и да ехтят в театрални, телевизионни и филмови адаптации. Любопитно е, че Шекспир повлиява значително английския език, създавайки нови думи и фрази, които днес се използват значително и са част от книжовния език (например думата “fashionable” – модерен или “sanctimonious” – лицемерен).
Да бъдеш или да не бъдеш Шекспир
Вероятно ще се учудите, че съществува теория, според която личността на Шекспир е измама. Драматургът е един от най-ерудираните и добре образовани автори в английската литература. В творчеството си той се позовава на класически творби, които по онова време дори не са били преведени на английски. Като добавим и факта, че в произведенията си използва над 17 000 различни думи, се появява въпросът: Как един обикновен човек от провинциален град без висше образование е способен на това? Задълбочените познания на Шекспир в областта на международните отношения, европейската история, както и компетентността му по въпроси, свързани с кралските среди и висшето общество допълнително внасят съмнения. Историците обясняват, че е възможно един или няколко автори да са използвали личността на Шекспир като артистична маска. Някои от тях са Уолтър Райли, Кристофър Марлоу и дори кралицата Елизабет.
Каквато и да е истината за миналото на Шекспир, ние предпочитаме да мислим за него в настоящето така както неговият приятел Бен Джонсън го описва – „той не принадлежи на една епоха, а е вечен”. Дали наистина е нужно да го принизяваме към обикновен човек или да го възприемаме като непреходен и универсален автор, оставяме на вас да прецените. Мистерията засега остава най-подходящият отговор за всички въпроси около живота на Шекспир.
5 интересни факта за Уилям Шекспир
1. Родителите и децата на Шекспир са били неграмотни.
2. Самият Шекспир никога не е посещавал университет.
3. Няма запазен нито един от оригиналните ръкописи на Шекспировите пиеси, тъй като той не е искал да бъдат печатани и ги е писал единствено за да бъдат разиграни на сцена.
4. Шекспир оказва огромно влияние върху световната литература. Британският писател Джордж Елиът казва, че светът е разделен на две – едната половина е повлияна от Данте, а другата от Шекспир.
5. Освен новите думи в английкия език Шекспир въвежда и нови имена, които за първи път се появяват в пиесите му – например името Симпсън (Simpson) или Джесика (Jessica).