
Пределно ясно е, че трябва да учим от грешките. Понякога гршеките са наши, понякога – на нашите близки. При всички случаи трябва да проследим защо се е случила дадена ситуация и да си направим изводите. Има една теория, че на хората им се случват сходни неща – просто са по различно време, на различно място и с различни хора. Това означава, че дори, ако наблюдаваме света, можем да приложим в един момент уроците си и в нашия живот. Това е важно, за да можем да сме добре подготвени, да живеем щастлив и спокоен живот и да свалим напрежението, до колкото е възможно. Затова днес ви представяме 5-те урока, на които живота ни учи. Това са ценни уроци, които ни помагат да вървим по-лесно през трудностите.
- Обичайте работата си!
Прост съвет, който всички сме изпитали на гърба си. Животът ясно ни е показал – трябва да обичаме това, което правим. Ако не изпитваме удоволствие от работата ще бъдем нещастни. Работата е около 1/3 от нашия живот. Това е огромен период от време, в който ние можем да бъдем или щастливи или нещастни.
Най-важната подточка от този урок е да рискуваме. Да рискуваме да сменим работатата си. Хората рядко рискуваме и ставаме затворници на собствените ни страхове. Счупете оковите и се освободете. Работете това, което обичате. Бъдете щастливи с рашата работа.

- Изградете качествени навици!
Каквото и да правим в живота, има някои неща, които правим по-често от останалите – често ставаме по едно и също време, обядваме по едно и също време, лягаме си по едно и също време, дори онлайн имаме едни и същи навици. Това е и добре и зле. Зле е, защото попадаме в клопките на повтаряемостта, която ни пречи да получим различни резултати, ако правим едно и също. Хубавото е, че някои от навиците са полезни, като например редовен спорт. Имаме навик всяка сутрин да бягаме по 5 км (например). Това е полезен навик, който ни поддържа бодри и здрави.
Идеята е, че от някои навици не можем да избягаме. Но нека тези навици бъдат полезни. Изкоренете лошите навици – превърнете ги в добри и повишете качеството си на живот.

- Помогни си сам – не чакай помощ!
Да се чувстваш жертва на ситуация е доста срещано явление. Това е свързано с опит да прехвърляне на отговорност. Смяташ, че друг е отговорен за твоя живот и ти не можеш да направиш нищо. Очакваш помощ и съдействие, а то рядко идва. А ако дойде, не винаги е по начина, по който си си го представял. Стига толкова!
Ние сме отговорни за своя живот и качеството ни на живот доста често зависи от нас. Разбира се, хубаво е можем да усетим подкрепа от някого, но, ако такъв човек в момента няма, нека разчитаме на себе си. Всички сме изградили умения през нашето съществуване. Важното е как използваме тези умения в наша полза. За всяка ситуация има решение. Потърсете го в себе си.

- Важен е пътя, а не целта!
Доста често хората губят удоволствието бързо, когато постигнат своята цел. Това ги кара да бъдат вечно неудовлетворени. Не могат да усетят щастието. През цялото време са в очакване и борба нещо да се случи. В момента, в който постигнат своята цел, виждат, че това не е всичко, което са искали. Че могат да получат още. Така бързо остават разочаровани и продължават да искат повече и да се борят за повече. Получава се един кръг, в който удоволствието рядко присъства.
Затова нека се наслаждаваме на пътя. Той е трънлив почти винаги, но пък е сладък. Сладък е, защото с всяка една стъпка се приближаваме по-близо до някъде. Казвам до някъде, защото потребностите никога не свършват. Винаги искаме още и още. Човекът е с незадоволими потребности. Нека не забравяме това. Само така ще можем да се наслаждаваме на пътя.

- Вярвай в себе си!
Често не сме сигурни в себе си. Това се дължи или на грешните решения в миналото или на липсата на опит. При всички случаи ни е страх да вземем решение. Тогава се допитваме до други хора, които на база на своя опит ни дават своите съвети. Имайте предвид, че всеки човек е преживял различни ситуации и на база на тях пречупва съветите.
Не трябва обаче да забравяме, че нашата интуиция доста често е някъде там и чака да бъде подбудена. Нека вярваме на нея и на себе си по-често, защото ние сме пътеводителите на нашия живот.
Материал на Борислав Борисов – Bobby