Учим 4, 5, 6 години, излизаме от университета и вече сме достатъчно квалифицирани, за да работим, да се издържаме сами, да решаваме световните проблеми и да взимаме заплати, с които да можем да ходим поне по веднъж лятото на море, задължително в чужбина, и поне по веднъж зимата на ски или сноуборд в някой реномиран курорт… А да, забравих – и на СПА поне веднъж в месеца…
Сега се ощипете и се събудете, за да видим все пак каква е и реалността. Учим 4,5,6 години, излизаме от университета и… и нищо всъщност, защото сме прекарали тези години, в общия случай, в изучаване на различни теории и истории на нещо, завъртяно, разгледано и дисектирано от всички страни, отвътре и отвън. Нещо, за което на пръв поглед знаем всичко, но реално нищо от това всичко не може да ни помогне да се справим с която и да е проста практическа задача, изисквана от професията ни.
Объркахте ли се? Браво, това беше целта. Сега да видим какво можем да направим, за да не се чувствате така и на първия си работен ден по специалността, която сте избрали. Защото нали в крайна сметка това е целта на годините учене- да се реализирате в областта, за която сте мечтали.
Теорията, може би, донякъде, е полезна. Но без практика, която да я придружава, нищо не става. Именно за това служат студентските практики- за да проверите в защитена среда каква част от теорията, с която ви занимават в университета е вярна, какво е и какво не е наред в учебния план на специалността ви, какви полезни знания получавате, кои дисциплини са на светлинни години от случващото се тук и сега на Земята (четете „в офиса“) и какви умения ще трябва сами да натрупате допълнително, защото по една или друга причина те не се преподават във вашата бакалавърска или магистърска програма.
Съвсем скоро започна нова фаза от проекта на МОН, свързан именно с възможностите за практики на студенти от различните специалности, както вече писахме. Работи и платформа към сайта на министерството, където можете да видите всички организации, предлагащи възможности за практика по специалността и да се свържете с техни представители, които да отговорят на въпросите ви. Ето адреса тук: www.praktiki.mon.bg . Припомням, че според цитираните от МОН данни, над 28 000 младежи са заявили желание да се включат в програмите, а над 2900 работодатели са готови да дадат възможност на студенти да практикуват.
Това, което спира много студенти да се включат в програми за практики или стажове, е, че, в повечето случаи, те не са платени. Нежеланието в този случай е напълно разбираемо, тъй като, усъвършенстването на уменията, е важно, но от другата страна стои фактът, че животът е скъп и всеки допълнителен лев в студентския джоб е от значение. Проектът на МОН обаче предвижда и заплащане. В договора, който всеки практикант получава, има клауза, която казва, че при успешно приключване на практиката студентът получава стипендия в размер на 480 лв. Извадена от контекста, сумата не е голяма, но като прибавим другите параметри на практиката- 240 астрономически часа с максимална възможна продължителност на работния ден 8 часа (40 часа седмично) и пресметнем, ще видим, че практиката може да бъде приключена в рамките на 6 работни седмици. Ето че, дори и да изберете летните месеци, пак ще ви остане време и за друга, по-високоплатена работа.
Проблемите на студентските практики у нас обаче не приключват с ниското или липсващо заплащане. Най-голямата спънка всъщност е нагласата не само на студентите, а и на голяма част от обществеността към тях и по-точно към фиктивността на практиките.
Както и много други неща у нас, студентските стажове във времето са се превърнали в едно голямо отбиване на номер и колкото и европейски пари да се наливат в тях, тази нагласа, битуваща вече десетилетия наред, няма да бъде изкоренена лесно, особено когато се отнася до специалности, в които практиката е „задължителна“.
Фармацевти, лекари, адвокати, педагози- да, те имат задължителна, реална, 6 месечна държавна практика преди да се явят на държавните си изпити. Тя е предвидена като последен семестър на следването и е извън този контекст.
В него обаче могат да се коментират специалности като книгоиздаване, журналистика, връзки с обществеността, където учебните планове предвиждат по един месец практика между годините на обучение. Тя обаче не е осигурена така, както за прависти или медици, а се очаква от студентите сами да си я намерят, уговорят и да изискат сертификат/ служебна бележка, с която да удостоверят провеждането й и да продължат обучението си в следващ курс.
От тук идва и проблема с фиктивността- фактът, че не става дума за организации, с които висшите училища, изискващи практиката, да имат договорени условия за участие на студенти, предполага и абсолютна липса на контрол. А, както знаем, у нас не е много трудно „бележките“ да бъдат уредени като услуга или срещу минимално заплащане- като започнем от медицинските такива за отсъствие от училище, минем през болничните за работа и стигнем до тези за проведена студентска практика.
Какво е решението- просто, лесно, ефективно- висшите училища, изискващи практика, сключват договори за всички специалности, без изключение. Така и студентите имат осигурен стаж, без да се налага да търсят работодател или фиктивен документ, както и, макар и минимални, осигурени пари за труда си и практически знания по специалността.
Остава само да зададем въпроса защо това се случва в едни специалности, а за други, макар че има програми като тази на МОН, е още мираж.
