fbpx
Начало » Интервю » Светослав Иванов: Храним се с „fast food”, четем „fake news”, избираме „fake food” политици

Светослав Иванов: Храним се с „fast food”, четем „fake news”, избираме „fake food” политици

  • bobi
  • 24 ное. 2017
  •  Коментарите са изключени за Светослав Иванов: Храним се с „fast food”, четем „fake news”, избираме „fake food” политици

Светослав Иванов е роден на 30 ноември 1983 г. в София. Той е възпитаник на ФЖМК на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си в „Дарик радио“, където печели 3 престижни награди. През 2007 година става част от екипа на bTV, като днес е водещ на предаването „120 минути“, което стартира в деня на раждането на дъщеря му Йоанна.

Знаеш ли колко младежи разпространяват коментарите ти от предаването. Как успяваш да докоснеш толкова хора?

Не знам. Вероятно защото съм искрен и честен. Казвам свободно това, което мисля и най-важното – това, което чувствам. Не използвам сложни фрази, не гоня някакво високо ниво на анализ, което да показва експертни знания по някаква тема. Не е това целта. Всяка неделя, точно в 17, излизам пред хората и споделям нещо, в което вярвам. Стотици хиляди припознават собствените си мисли и чувства в това, което чуват.  Други не са съгласни, но важното е, че двете групи започват диалог, дискусия. На много по-нормално и истинско ниво от повърхностните дебати, на които сме свидетели в публичната среда днес. Ето това ми дава усещането, че върша нещо важно. Така се роди и идеята да издадем и някои от тези коментари в сборника „Чудовища и будители“, който трябва да е по книжарниците в края на септември. 

Впрочем повечето ти коментари са някак остри, има тъга в тях, понякога безнадеждност. Наистина ли такъв е света – труден и сив?

И да, и не. Целта ми е да накарам хората да мислят, защото това е единственият начин да не губим правилната си преценка за доброто и лошото в живота ни в момента. Двуличието в политиката в глобален мащаб е смазващо. Европа плаща скъпо за либералната си миграционна политика в миналото, когато местните политици трупаха рейтинг на гърба на хората от Източна Европа, докато си затваряха очите за истинските заплахи.

Към най-големите източници на нестабилност и тероризъм, всеки ден, от Европа, потеглят оръжия за милиарди. Не е ли това лицемерие? Храним се с „fast food”, четем „fake news”, избираме „fake food” политици. Тръпки ме побиват от всяко изказване на американския президент. Но този човек е рожба на своето време. В тези времена, няма нищо чудно, че хора като Тръмп могат да стигнат до Белия дом.

Това ме кара да си мисля, че въпреки всичко, Европа все още е изключително добро място за живеене. Не го забравяйте. Но европейските цености са сериозно разклатени.

Не знам колко хора са запознати с биографията ти, но ти си бил свидетел на война. Кога се случи това и можеш ли да ни разкажеш от първо лице какво е да бъдеш на такова място?

Ирак, 2007-ма. Тогава заминах сам, беше като филм. Още тогава осъзнах, че кюрдите на север ще поискат независимост. Това ще се случи, държавата Ирак в този й вид ще се разпадне. И основната роля в това има образователната система. В книгата си с пътеписи „Там, където загинаха дърветата“ съм описал много подробно наблюденията, срещите и впечатленията си.

Изследвал съм в детайли конфликтът между израелци и палестинци и от двете страни. Бях на борда на „Флотилията на свободата“, която беше щурмувана от израелската армия през 2010-та. Правил съм филм за Иран, за Афганистан, за Ливан. Но не искам да се повтарям, който има интерес, може да попътува из тези места заедно с мен.

Можем ли да кажем, че си бил безразсъден като си бил в държава по време на война? Сега би ли го направил? Трябва ли заради рейтинга да има риск за живота?

Когато заминах за първи път в Ирак, нямаше рейтинг. Просто защото работех в Дарик.  Нито когато направих филма си за ислямистите в Лондон, който е първият ми документален филм за bTV. Разбрах какво е рейтинг едва преди няколко години, когато започнах да водя „120 минути“. Никога не съм бил безрасъден, планирал съм всяка стъпка, всяка крачка, но винаги съм разчитал и на преценката си в дадена ситуация. Интуицията ми досега не ме е подвеждала.

Спомняш ли си първият ти репортаж или статия, която написа? Как успя да се „уредиш“ и докоснеш до медия и да бъдеш излъчен?

Първият ми репортаж беше за уличните музиканти в София. Преди 15 години. В радиото.   Представляваше разговор с някои от тях и много от тяхната музика. Много се вълнувах и бях много горд със себе си. Като цяло подхождах към всичко, което правех с усещането, че правя нещо важно и значимо. Исках да е истинско, дори и да беше най-обикновена анкета по даден въпрос. Влагах цялото си сърце, без никаква мисъл за време и пространство. Без мисъл и за пари. Първите две години изкарвах стотинки, но не ми пукаше. Бях влязъл в професията не заради парите, а заради това вътрешно усещане, че си попаднал на мястото си. Това е най-голямото лично съкровище, което все още пазя. Ако то ме напусне, веднага ще изляза от журналистиката.

Има ли някоя личност, за която си се притеснявал много преди интервюто?

Разбира се, но не очаквайте да ви кажа имена на известни хора. При тях се мобилизирам и не ги приемам с особени емоции. Но когато става дума за човек, който за първи път се появява пред зрителите, тогава е различно.

Защо се получава така с журналистиката в България? Много младежи не успяват да си намерят работа в тази специалност. Малко станаха местата ли?

Това е дълга тема. Класическите медии се промениха от социалните медии, нароиха се хиляди сайтове с неясен произход, финансиране и цели. На тези места не работят журналисти, просто защото целта на тези медии няма нищо общо с нашата професия. Бизнес моделите на класическите медии в световен мащаб започнаха да страдат и печалбите от класически медиен бизнес да се свиват. Корпорации и бизнесмени, които са далеч от журналистиката, започнаха да си купуват медии, които да служат като придатък или като щит за техните собствени интересни, както и като меч срещу интересите на конкурентите им. Или като четка за лъскане на обувки към силните на деня.  Обикновено подобни медии са на голяма загуба, но те са разглеждани от собствениците си като инвестиция, която носи печалба или защитава истинския им бизнес. Все повече хора, които нямат нищо общо с медиите, попадат на кормилото. И това е глобална тенденция, не е само тук. Затова се надявам, че чуждестранните медиини компании, които имат бизнес с медии в България, ще продължат да защитават стандартите си. Ако се откажат от нашия пазар, ще стане много лошо.

Каква е твоята прогноза? Смяташ ли, че телевизията ще започне в един момент да работи на загуба за сметка на интернет, особено с големите новости да се излъчва на живо и там?

Не, не мисля. Въпреки, че навиците се промениха. По-младите гледат къси форми директно на мобилните си телефони. Научават новините в реално време, но тук авторитетът на истинските медии все още има основната роля. Не е едно и също дали ще прочетеш една новина в един жълт сайт или в сериозно издание. Просто трябва да се намери модела. Защото в момента от целия хаос печели „Фейсбук“. Може да е много хубаво да гледаш нещо на живо, но ако то не носи приход за създателя на съдържание, професионалното съдържание ще отстъпва все повече територия на любителските изпълнения. А това ще доведе до доста голямо объркване.  По-скоро си мисля, че бъдещето е свързано с платформи от типа на „Netflix”. Не само филмите, но и публицистичните предавания и новинарските емисии ще бъдат изнесени в подобни платформи, където човек ще може да ги гледа когато и където си поиска. Ще отваря менюто, и просто ще си поръчва.

Една от най-търсените специалности в университета винаги е журналистика. Какво би посъветвал младите хора, които искат да станат журналисти някой ден?

Бъдете себе си. Очакват ни много интересни времена, времена на големи промени и вие може да сте не просто свидетели, а и участници. Успех!

Интервю на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top