Проф. Легкоступ: Дейността на университета днес е мащабен, сложен и конкурентен бизнес

Проф. дпн Пламен Легкоступ е роден на 4 април 1959 година във Велико Търново. Художник и учен. Има близо 80 самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор и съавтор е на 8 монографии, над 20 учебници и учебни помагала, на много студии и статии в специализирани издания, дисертационен и хабилитационен труд.

През 1983 година се дипломира във факултет „Изобразителни изкуства” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. През 1986 г. става редовен асистент по Теория и методика на изобразителната дейност. От 1997 г. е доцент по методика на обучението по изобразително изкуство, а през 2006 г. защитава успешно дисертация за получаване на научната степен „доктор на педагогическите науки”. През 2007 г. Пламен Легкоступ става професор по методика на изобразителното изкуство, а от 17 май същата година е избран за ректор на Великотърновския университет. Преизбран  за втори ректорски мандат на 17 май 2011 г. От 2012 г. е Председател на Управителния съвет на Институт „Конфуций” към Великотърновския университет. Почетен професор на университета „Св. Кирил и Методий”, Скопие, Македония, 2010 г. Почетен гражданин на Велико Търново, 2013 г.

Проф. Легкоступ, какво бихте казал на бъдещите кандидат-студенти за ВТУ? С какво е по-различен вашият университет от останалите?

Подобно на най-престижните университети в Европа и Америка, Великотърновската Алма матер е разположена в тих и спокоен град, който живее с нейния ритъм. Великотърновският университет се намира в един исторически и културен център на България, нейната духовна столица, където атмосферата за учене и развлечения е неповторима.

Ние имаме много добре балансирана политика, която се базира на   здравия консерватизъм, традициите в образованието и отвореността към иновационни подходи. Когато обмисляме нещо ново в учебната програма, водещо е разбирането ни, че не трябва да произвеждаме безработни. Тоест взимаме решения на базата на маркетинг за необходимите на пазара на труда специалисти. И се ориентираме към предлагането на такова обучение.

От 2002 г. Великотърновският университет е член на Съюза на работодателите в България, а от 2006 г. е член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Първата успешна стъпка на Великотърновският университет в посока на сътрудничество с бизнеса бе изграждането Университетски Колцентър (Център за връзки с потенциални и реални клиенти от различни компании в различни сектори на икономиката) на територията на учебното заведение. Целта на проекта е провеждане на студентски практики в реална бизнес среда. Към момента в Колцентъра са назначени около 155 души, владеещи френски, нидерландски, немски и английски езици. Работното време е съобразено с учебните програми на студентите. Създадохме и Център за практически обучения и дейности на студенти от нашия университет. Там се провеждат студентски практики в реална бизнес среда.

Интересът към Великотърновския университет не намалява и  той продължава да бъде общонационален, а не регионален университет. Бакалавърските ни програми са над 60, всеки факултет има вече утвърдени магистърски програми, при докторантурите има много голям интерес, студентската мобилност по различните европейски програми е силно развита,   имаме много стажове по преките ни договори за сътрудничество. Смятаме, че основното е да се научат студентите да мислят самостоятелно – по-добре да знаят как да решават проблеми, вместо да научат наизуст много решения. Умението за решаване на проблеми се придобива с решаване на проблеми в практиката – това е основният начин за научаване.

От няколко години към Университета работи кариерен център, който осъществява връзката между нашето висше училище и потребителите на специалистите, които подготвяме. Ежегодно се организират и Дни на кариерното развитие, на които нашият университет кани фирми, предлагащи работни места за студенти.

Великотърновският университет предлага за своите студенти много стипендии – на Академичния съвет, от бизнеса, ректорската стипендия на името на основателя и първи ректор на нашия университет чл.-кор. Проф. Александър Бурмов, както  и единствената в България Академична награда на Община Велико Търново в размер на 5000 евро. Даваме поле за изява на студентите от Факултета по изобразително изкуство  –  по програмата за естетизация на интериорните и екстериорни про­странства на университета.

Академичната общност на Великотърновския университет винаги е показвала отговорност и гражданска ангажираност към институцията Великотърновски университет през изминалите петдесет години и всички работят така, че  девизът на нашия университет „ВОДЕЩ, ТЪРСЕЩ, УТВЪРДЕН” се изпълва наистина със съдържание.

Наскоро излязоха новите рейтинги на университетите в България. Кои са най-силните направления на ВТУ и доволен ли сте от цялостното представяне на университета?

Като цяло не съм доволен. Може още. Но има с какво да се гордеем. Приложната лингвистика, която е разработена за първи път в нашия университет има 100% реализация не само в България, но и в чужбина. В тази специалност се подготвят висококвалифицирани преводачи, владеещи два чужди езика. Студентите се обучават по най-модерната компютърна програма “Традос”, имат възможност да получат допълнителна специализация по бизнес-администрация и туризъм. Завършилите Приложна лингвистика, а след това магистърските програми Конферентен превод и Транслатология имат много добра реализация в европейските институции  – около 20 души наши възпитаници  в момента работят като преводачи в Брюксел.  100% реализация имат и завършилите Приложна лингвистика с източни езици – китайски и японски.

По наши данни над 60% реализация имат  направленията Теория и управление на образованието; Психология; Изобразително изкуство; Политически науки; Педагогика. Много добра реализация получават и завършилите Право – според работодателите нашите кадри са на второ място по търсене сред юристите от другите университети в България. Специалността Църковни изкуства, която е уникална не само за България, но и за Балканите – завършилите също се реализират много добре.

Трябва да бъдем реалисти. Никоя система не е съвършена, така е и с рейтинговата система. Със всяко свое издание тя ще се усъвършенства.

Има ли нещо, което бихте определил като „Проблемът” на висшето образование в България?

Проблемът не е само във висшето образование. На първо място България трябва да има национална доктрина за своето развитие. На второ място – икономическа стратегия за дългосрочен период от време. След това трябва да имаме стратегия за научните изследвания. И едва, когато знаем в каква посока ще се развиват те, да създадем държавна стратегия за развитие на образованието, като започнем от детските градини и стигнем до университетите.

Няма как ние, хората, които се занимаваме с образование, да правим нещо, за което не знаем какво е. Какви кадри да подготвяме – ядрени енергетици ли, гладачки на чаршафи ли, астронавти ли? Преди година бях в Иракски Кюрдистан, в Сюлеймания. Там в университета се обучават 17 000 студенти. Върху 32 хектара земя дарение от държавата се строи нов кампус. Готови са пътищата и автобусните спирки, както и част от сградите, а там където се оформят зелени площи се виждат маркучите за капково напояване. Там са вложени 1 милиард щатски долара. Предполагам, че за последните 20 години за всички български университети общо не са дадени толкова пари. Там ги отделят за един ВУЗ и това наричам аз държавна политика във висшето образование. Нуждаем се спешно от нов закон за висшето образование, защото настоящият е като дреха в стил пачуърк с толкова много кръпки, че основният десен не се вижда под тях.

Иначе проблем създава Законът за развитие на академичния състав и факта че НАОА не може да отсее някои измислени висши училища, проблем е и недостатъчното финансиране и нереформираната и оптимизирана система на висшето образование.

Никого не обвинявам, но и никого не оправдавам. Държавата е в криза, но и целият свят също. Чуждестранните университети са много по-гъвкави от нас, защото имат зад гърба си не само държавата, но и големи фирми и корпорации, които са осъзнали значението да се инвестира във висше образование. Защото вече съвременният университет не е едно спокойно място   за преподаване, за извършване на научна работа в умерено темпо. Дейността на университета днес е мащабен, сложен и конкурентен бизнес, който се нуждае от постоянни средства.

Поддържате ли връзка с някои от вашите бивши студенти? Знаете ли как се реализират, служи ли им наученото в университета?

Имаме много известни възпитаници, които са се реализирали във всички области:; Борис Христов – поет; Емил Андреев – писател и сценарист; Станимир Трифонов – режисьор и продуцент; Ралица Василева – български журналист, водеща в CNN International; Стефан Шарлопов – бизнесмен; Томислав Дончев; Лютви Местан; Филиз Хюсменова  – политици и много, много други.

Поддържаме връзка с много от нашите възпитаници, особено активно през годината, когато чествахме 50-годишнината от основаването на нашия университет. Имаше много срещи с възпитаници от първия випуск и с по-скоро завършили наши колеги.  По повод на различни годишнини се правят съвместни изложби на художници, завършили нашия факултет по изобразително изкуство, често се организират литературни четения и изложби на книги на наши възпитаници писатели и поети. Наши възпитаници-бизнесмени, като Стефан Шарлопов например, спонсорират наши начинания, като изграждането на университетския храм, носещ името на Свети Евтимий, Патриарх Търновски.  Тази година ще поканим на честването на Студентския празник, което ще се състои на 5 декември, всички 13 носители на Академичната награда на Община Велико Търново. Всички те успешно са се реализирали в своите области. Едно дружество с нестопанска цел, наречено “Приятели Великотърновски университет”,  ще честват също в края на годината при нас и заедно с нас 25-годишнината от първия им 8-ми декември заедно.

Вие сте и художник. Как стигнахте до преподавателската работа и как я комбинирате с изкуството?

Още като студент ми харесваше педагогическата дейност. Три години след завършването ми обявиха конкурс в Педагогическия факултет. Явих се, спечелих го и досега работя като преподавател. Двете дейности се допълват. Художествено-творческата подпомага преподавателската, а теоретичната подготовка и постоянната среща с младите хора стимулира творчеството. Проблемът е, че като ректор не ми остава твърде време за творчество, но пък това, че съм творец ми помага при нетрадиционното решаване на административните и управленски проблеми.

Интервю на Йордан Карапенчев