Начало » Интервю » Професия ветеринар – представяме ви д-р Мила Бобадова

Професия ветеринар – представяме ви д-р Мила Бобадова

  • Lyubina Panayotova
  • 09 мар. 2018
  •  Коментарите са изключени за Професия ветеринар – представяме ви д-р Мила Бобадова

Д-р Мила Бобадова е ветеринарен лекар, управител на клиника и активна блогърка, позната под името „Козата Ани“.

 Д-р Бобадова, като начало, кога и как решихте, че ще се занимавате с ветеринарна медицина?

Много отдавна, преди около 300 години, когато бях дете. Непрекъснато мъкнех всякаква флора и фауна у нас, за да я лекуваме и спасяваме. Капката, която преля беше умрялата преди … доста време мишка, на която съм се натъкнала при игра в квартала. Майка ми не хареса това.

Очакванията Ви за работатa доколко се припокриха с реалността?

Слава на Бога, не съм имала романтични очаквания. Сега обаче го има този проблем. Отрасна поколението на Animal Planet и там всичко е шоу, драма и романтика. А не е така. Трудно е, ангажиращо, изтощително. Често е много тъжно. Но си струва. Наистина.

Знаете ли като статистика колко ветеринари има в България и какъв е процентът на реализция сред завършилите? Какво според Вас може да се промени и подобри в тази насока?

Много са. Не знам колко, но са доста. Има два университета в България, в които всяка година се дипломират нови лекари. Ние имаме няколко стажанта, прекрасни млади хора. Умни, работливи, с хъс за работа и жадни за познания. Възхитителни млади хора, които ме връщат към времето, когато и аз се вълнувах при първата си ехография или уретростомия. Разбира се, дипломират се и хора, които сякаш не са успяли да разберат защо учат ветеринарна медицина. А да кажете, че е лесно – не е. Разбира се има и много фармацевтични фирми, които предлагат реализация също. Всъщност има как и къде да се реализират завършилите. Но наистина, всичко зависи от човека. Категорично трябва да се подобри взаимодействието между университетите и практиката. На тоя етап някак всички се дърпат. Бизнесът търси, ама не особено активно. Университетите се държат малко като ощипани госпожици. А нерядко младите хора не искат да се разделят с веселата част на обучението си и оставят кариерата някак на заден план.  Затова ми се иска всички страни да стъпят здраво в 21ви век и да започнат заедно работа. Защото има наистина изумителни млади хора, които са бъдещето ни.

Какво бихте посъветвали младите хора – защо да станат ветеринари? Достатъчна ли е любовта към животните да ги подтикне към тази специалност?

Любовта не е достатъчна, но е задължителна. Трябва да знаят младите хора едно – личният живот отива много на заден план. Това е жертва, която не всеки може да даде. Ако просто се разчита на любовта към животните, най-добре да се захванете с друго. Само тя няма да ви стигне. Понякога ще трябва да взимате тежки решения. А понякога дори ще трябва да се борите с импулсите да гушнете някое животно. Имаме клиенти, които бяха възмутени, че „ни е гнус от тяхното животно“. Истината е, че пациентите бяха с много тежко инфекциозно заболяване и работата на персонала е да не допуска разпространение на болестта, защото ние сме сериозен фактор в този процес.

Какви животни лекувате най-вече и от какво?

Домашни любимци основно. Кучета, котки, зайчета. От няколко години имаме щастието да работим и с Фондация „Дивите животни“, което спасява изумителното разнообразие от животни на територията на София и не само – всякакви птички, зайчета, таралежи, дори змии.

Една от големите Ви борби е срещу жестокостта към животните. Защо се стига до тази агресия? Дали проблемът е само у нас или е глобален и как да се справим?

О, това е глобален проблем. Агресията се провокира. И твърдо съм убедена, че е нещо, което се възпитава или не се контролира в детството. Насилниците са хора с дефицити и копчето, което отключва агресията е индивидуално. Не зависи от социална прослойка или месторождение, раса или пол.

Имате клиника. Какви са предимствата и недостатъците през това да имате не кабинет, а цяла клиника?

Предимствата са работата в екип, развитието, предизвикателствата. В кабинет за хора като мен няма място J Някои му викат амбиция. За мен е жажда за познание, развитие, самоусъвършенстване. Което си е баш амбиция, но гарнирана с много любов J

През 2011-та година станахте „Човек на годината“. С какво един ветеринарен лекар успя да стигне до такава титла?

С подкрепата на хората, които повярваха на посланието на кампанията ни, а именно, че насилието над животни трябва да бъде престъпление. Зад тази кампания седи много труд, умора, вяра и любовта на хората, с които съм заобиколена. И успяхме.

Какво трябва да знаят младите за ветеринарната медицина преди да решат да се захванат с нея?

Че когато работят трябва да зарежат егото си. Тук е заложен нечий живот. Живот на същество, което е център на нечия вселена.

Като финал, отправете обръщение към бъдещите млади ветеринари.

Работете с любов, не спирайте да се развивате и влагайте всичко от себе си. И макар да има моменти, в които ще си кажете „Край, повече не мога!“, утрото ще ви даде нови сили и ще се гмурнете отново в тази истинска страст – ветеринарната медицина.

Интервю на Борислав Борисов

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top