Начало » България » Кандидатстване България » Професионалното образование в България – обучение с перспектива

Професионалното образование в България – обучение с перспектива

  • Елвира Юрукова
  • 10 авг. 2018
  •  Коментарите са изключени за Професионалното образование в България – обучение с перспектива

В избора на училище след 7. клас децата и техните родители се стремят към селекция от елитни гимназии в страната, които традиционно през годините са основно езикови и професионални гимназии. Езиковите гимназии определено водят в класациите, базирани на оценки от матурите. Професионалните гимназии обаче  като че ли изостават в общите класации и в съзнанието на българския родител като най-добра опция за неговото дете. И докато в страни като Швейцария и Германия програмите за професионално обучение създават огромен брой успешни кадри, които дори не са завършили университет, то в България през последните години репутацията на професионалните гимназии пада и все по-малко ученици съзнателно се записват в тях.

 

Професионално образование в България

 

Училищата, които предоставят професионална образование, са т.нар. професионални гимназии – бившите техникуми. Те са специализирани в технологиите, строителството, икономическите професии, хранително-вкусовата промишленост, модата. Повечето от тях провеждат 5 – годишен курс на обучение. Приемът в тях се осъществява след завършен 7.клас на база оценките от „малките матури”.

Паралелките в професионалните гимназии са разделени на специалности, които са с професионална насоченост. Например, в Националната търговско-банкова гимназия учениците се обучават в специалности като Банково дело, Оперативно счетоводство, Бизнес администрация, Застрахователно дело. В Професионалната гимназия по телекомуникации пък специалностите варират от Системно програмиране до Компютърни мрежи и Икономическа информатика. Това означава, че учениците в професионалните гимназии изучават както предметите от задължителната подготовка (Български език и литература, Математика, История, Чужд език и т.н.), така и конкретни дисциплини в избраната специалност.

Професионалното обучение в тези училища включва задължителен стаж след завършване на 11.клас. В края на 12.клас учениците държат освен задължителните матури и държавен изпит за получаване на професионална квалификация.

Така при успешно преминаване на изпитите, учениците от професионалните гимназии излизат с диплома за средно образование и свидетелство за трета степен на професионална квалификация. Например,  в специалност Системно програмиране в Професионалната гимназия по телекомуникации след успешно полагане на теоретичните и практически изпити получената дипломата е за професия „Програмист”, а от специалност Банково дело в НТБГ учениците излизат с професионалната квалификация „Финансист”.

Професионалните гимназии в страната поддържат връзки с университетите в страната и често имат договорни споразумения за провеждане на семинари и обучения. Доколко дипломата от такова училище в България може да е път към блестяща кариера е доста спорно, но е факт, че децата от тези гимназии имат поне малка представа от практиката в конкретната изучавана област и се предполага, че могат да започнат работа по специалността и без степен от университет.

 

С какво се отличават професионалните гимназии в България?

 

  • Обучение в конкретни специалности по професии
  • Задължителен стаж по специалността
  • Две дипломи – диплома за средно образование и свидетелство за професионална квалификация

 

 

Да вземем пример от чужбина –професионалното обучение в Германия

 

Немската образователна система е петстепенна и доста сложно организирана, но се стреми към това всеки зрелостник да има професия. Втората степен на немското образование включва гимназиалното или професионално образование. Съществува и трета форма – съкратена гимназия, която завършва в 10.клас. И трите форми приключват с матура и дават достъп до университет.  Професионалните гимназии в Германия се наричат Fachoberschulen. Съществуват Fachoberschulen по технологии, бизнес администрация, хранително-вкусова промишлвност, социални дейности. Обучението в тях обединява теоретична подготовка и практическо обучение в редица компании. След завършване на училище германците могат да продължат да следват или да започнат обучение по професията, която са избрали, ако тя не изисква степен за висше образование. В Германия  близо 4,000 са професиите, които могат да се упражняват след завършено 2 или 3-годишно образование в професионална гимназия. Такива са редица технически професии, както и професиите на медицинските сестри, санитарите, възпитателите на деца в детски градини.

 

Какво е дуалното обучение?

 

Професионалното обучение играе ключова роля в дуалната образователна система. В Швейцария и Германия над 70% от завършващите основно образование избират дуалната система за професионално обучение, която идеално подготвя младежите за работната среда. Безспорно Германия е страната, в която системата за дуално обучение не само постига най-големи резултати, но и може да бъде описана като най-мащабната, защото обслужва над две трети от завършващите всяка година – 2.4 млн. души. Германските ученици прекарват между две и четири години по дуални програми. Специфично за системата е тясното профилиране – веднъж постъпили в дуална форма на обучение, повечето общообразователни предмети отпадат, а преподаването залага на теорията в училище (1-2 дни в седмицата) и на практическата работа (3-4 дни в седмицата) на място в компанията. Професиите, по които могат да се обучават учениците, не са само технически, а и административни, като федералното правителство е одобрило списък с над 350, по които може да се предлага обучение. Успешното приключване на програмите гарантира получаването на сертификат от браншовите камари на съответната област, който е високо ценен от бъдещите работодатели. Резултатите са показателни – германската икономика продължава да е една от най-силните в света, а младежката безработица – една от най-ниските в Европа (средно 7% при 20% за ЕС и 23% за България).

 

Въвеждане на дуално обучение в България

 

За момента три чуждестранни проекта – швейцарски, германски и австрийски, имат амбицията да внедрят пилотно най-добрите практики от други страни в няколко училища в цяла България. По проекта ДОМИНО на Българско-швейцарската програма за сътрудничество няколко училища вече се включиха в обучението по швейцарски модел. Учениците от Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии в София и Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“ в Казанлък първи през 2015 година започнаха дуално обучение в две професии по швейцарския модел. През следващата година проектът ДОМИНО обхваща още 14 професионални гимназии в страната.  Училищата, участващи в програмата, са специализирани в технологиите, туризма, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и облеклото.

До 2019 година, когато проектът приключва, ДОМИНО планира да обхване поне 1 200 ученици, 15 професионални училища, както и най-малко десет професии. В рамките на проекта се разработват нови учебни планове и  програми, обучават се учители и наставници, както и експерти по дуално образование.

 

Kакво прави дуалната система по-специална от вече съществуващото професионално образование?

 

Основните разлики са, че по дуалната форма на обучение отговорността за качеството на предлаганото професионално образование се споделя между фирмите и училищата, както и че учениците получават възнаграждение за работата си. Идеята на този тип обучение е бизнесът и училищата да влязат в много по-тесен контакт. Целта на новата система е да подобри качеството на образование в професионалните гимназии и да създаде нова представа за тяхната репутация.  Броят на обучаващите се в бившите техникуми намалява драстично през последните 10 години, а общият проблем на образователната ни система със застаряването на преподавателите засяга до голяма степен и професионалните гимназии. В същото време редица компании в сектора на производството, металургията и транспорта имат недостиг на кадри. В тази насока въвеждането на дуално обучение има потенциал да повлияе положително на българската икономика. Разбира се, дори пилотните проекти да бъдат успешни, ще са необходими години те да бъдат възприети масово от бизнеса. Но при подходящите условия практиките от чужбина могат да вдъхнат нов живот на професионалните гимназии, да доведат до адаптирането на програмите им към модерните технологии и нуждите на индустрията и да предложат адекватна алтернатива на езиковите и математическите гимназии.

Материал на Милена Узунова

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top