Начало » България » Премиера на спектакъла „Думи няма“

Премиера на спектакъла „Думи няма“

  • netpro
  • 13 апр. 2017
  •  Коментарите са изключени за Премиера на спектакъла „Думи няма“
dumi nyama 13 04

На 13 април 2017 г. от 19.30 часа в Театър-лаборатория „Алма Алтер“ ще се състои премиерата на спектакъла „Думи няма“ по Самуел Бекет. В представлението участват Павла Сивова, София Николова, Ким Думанон, Тома Петков, Йоана Бончева, Лиа Катерова, Валентин Тодичков, Ивета Трифонова, Моника Методиева, Андриян Асенов.

С това представление режисьорът Николай Георгиев отправя най-голямото предизвикателство към актьори и публика – театърът на Бекет. По думите на Георгиев идването на абсурдистите донася в българския и в световния театър нова философия за човека, живота и света. „Предлагайки ни тази философия, те нямаха предложение за своя театрална форма. Като че ли това освободи хората на театъра от отговорността, от удоволствието да открият закодирания в техните текстове нов театър. По-лесно беше да го вместят в рамките на конвенционалния театър. И затова Бекет, Юнеско, Адам Адамов и всички от новата абсурдистка вълна попаднаха в лапите на познатата театрална форма, която не позволи на режисьори, актьори и публика да разберат, че тяхната философия изискваше едно особено усещане за иновативност. Те всички, бидейки висок ранг автори-писатели с още по-голяма сила, бяха изследователи на същностното на същността: човек-живот-свят“, казва Николай Георгиев. Според него, говорейки на своя абстрактен език, те не взимат проблемите в тяхната обстоятелствено житейска форма, а търсят първопричината за създаването, за раждането на проблемите, както и възможните ходове за тяхното преодоляване. Затова тяхното разполагане в театралното ги превръща в житейско-подобни същества, а те са моделни същества, употребявани като знаци. В тях има много своеобразна логика, много математика и бягство от любимата ни причинно-следствена обвързаност. „Героите на Бекет не трябва да се играят, не трябва да се говорят. Както самият той казва – те слушат своето мълчание. И именно тук е скрит кодът – става въпрос за изключителното активно мълчание“, отбелязва  Николай Георгиев. 

“Глас”, “думи”, “уста”, “ухо”, “око”, “бездействие”, “безвремие”, “неща”, “имена”, “тишина”, “чакане”… Това няма нищо общо с очакването, което е надежда. Чакането е просто чакане. Чакане на Годо, т.е. на несъществуващото. Защото то не съществува. По един абсурден начин не съществува.

Това е драматургията на това представление. Не сме изяснили нищо. Не сме обяснили нищо. Не сме променили нищо. Не сме добавили нищо. Не сме добавили нищо от нас – изследователите. Не сме ви улеснили с нищо вас – свидетелите на нашето пътуване. Не сме ви спестили нищо.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top