Начало » Любопитно » Писането на ръка формира мозъка при децата

Писането на ръка формира мозъка при децата

  • Lyubina Panayotova
  • 23 апр. 2018
  •  Коментарите са изключени за Писането на ръка формира мозъка при децата

Проблемът не е в това, какво децата правят със съвременните технологии, а какво не правят. Например децата не усвояват изкуството да се общува, така наречената словесната комуникация. Не учат чрез практика, не спортуват и не проявяват физическа активност, не се опитват да концентрират вниманието си, не практикуват задълбочено четене, не се учат да мислят. И въобще не се учат.

Родителите много се радват, ако съвсем малките им деца се справят със «сложна игра», където по екрана се местят звездички, квадрати, кръгове и триъгълници към съответните отверстия. Всеки път, когато детето се справя със задачата, таблетът издава весела мелодия.

Родителите дори не се и замислят да купят за детето играчка, по чийто модел е направена играта, наподобяваща голямо дървено или пластмасово кубче с отверстия с различна форма, които учат децата да вкарат топчето в кръглото отверстие, кубчето в квадратното и т.н. Че за какво им е да купуват подобна вещ, ако детето може да играе същата игра, както и много други на таблета?

Родителите трябва да разбират нещо много важно: манипулирането с реални обекти във физическия свят дава на детето съвсем друг, много по-богат, мултисензорен и ефективен опит за обучение.

Други родители се гордеят с десетгодишния си син, че се е научил да строи най-сложните конструкции от Lego … на компютърния екран. Но събирането на виртуални детайли на екрана и реалните с ръчички са абсолютно две различни дейности.

Печатането на клавиатура и писането на ръка са два навика, които много силно се различават един от друг и изискват различна зрително-моторна координация.Когато пише на ръка, нашето зрително внимание и двигателната ни активност се съсредоточават на връхчето на молива, ние дори чувстваме структурата на хартията така, сякаш на това връхче имаме сензор. Когато печатаме, зрителната ни и двигателна активност са разделени: очите гледат екрана, а двигателната активност е на клавиатурата.

Това не означава, че дейността печатане е по-лоша от дейността писане на ръка. Обаче при въвеждане на текст на компютъра ние получаваме бърз резултат. А преимуществото на писането на ръка е в това, че тук имаме бавен, високо координиран зрително-моторен процес. За да получим резултат удобен за четене, се изискват пълна съсредоточеност и постоянно внимание към онова, което се случва на върха на молива.

Освен това, в процеса на писане, детето се учи да разпознава образи. На клавиатурата буквата „А” изглежда винаги еднаква, че дори е на едно и също място. При писане, детето разбира, че има много начини за изписване на „А”-тата и се учи да разпознава тази буква сред различни краснописи и дори да чете почерка на някой, който „пише с краката си”.

В сравнение с печатането ,обучението да се пише на ръка много по-добре развива навика за разпознаване на букви и позволява по-дълготрайното им запаметяване. Така се развива и навика за четене. И не само. Умението да се разпознават образи и стабилното запаметяване на букви дава фундамент за развитието на много езикови навици от по-висок порядък.

Писането на ръка помага за развитието не само на пръстите, но и на мисленето – така твърди професор Вирджиния Бернингер (Virginia Berninger) от Университета във Вашингтон, която с помощта на функционална магнитно-резонансна томография открила, че писането на ръка по-силно активира онези зони от кората на главния мозък, които отговарят за паметта и усвояването на новата информация. Това се забелязва и в обучителните им постижения. Изследователката помолила ученици от втори, четвърти и шести клас да напишат кратко съчинение на ръка или на компютър, след което анализирала получените текстове. Оказало се, че творбите написани на ръка се отличавали с по-богата фантазия и лексическо разнообразие. Както предполага професор Бернингер, това е така, защото в процеса на писане мозъкът ни работи по-активно.

Освен това писането на ръка много добре развива паметта. Помага за запаметяването на лекции – всеки ученик и студент много добре знае, че писането на «пищови» е най-добрия начин на подготовка за контролно или изпит. Информацията, която фиксираме с помощта на клавиатурата по-бързо ще се изпари от паметта, отколкото онази, която сме записали на ръка. Това бе демонстрирано и от един експеримент, направен сред американски студенти от двама психолози: Пам Мюлер (Pam Mueller) от Принстънския университет и Даниел Опънгеймер (Daniel Oppenheimer) от Калифорнийския университет. Те помолили участниците да чуят лекция и да запишат съдържанието й по начин, който им е по-удобен (около 50 % от американските студенти правят конспектите си на компютър). След това записките им били анализирани и е направено допитване за това, какво са запомнили студентите.

Оказало се, че конспектите направени на компютър са били по-подробни, отколкото онези, писани на ръка, макар че студентите били изрично помолени да не правят дословни записки. Но пък онези студенти, които ползвали химикал демонстрирали по-добро запаметяване на основната мисъл на лекцията и нейните изводи. Студентите с техните ноутбуци, въпреки подробните записки запомнили по-малко. «Двете групи показали различен резултат: онези, които писали на ръка, фиксирали най-важните тезиси, налагало им се е да осмислят чутото и да анализират информацията в хода на изложението и. Благодарение на това, тя по-силно се е запечатвал в паметта им», пишат учените на страниците на изданието Psychological Science.

До колко е важна ролята на сензорната моторика при активирането на онези зони в мозъка, отговорни за усвояването и писане бе демонстрирано с още един експеримент, направен с възрастни. В него участниците били помолени за шест седмици да научат изкуствена азбука, която се състояла от 20 реално несъществуващи букви. Половината участници учили азбуката като писали буквите на ръка, а другите – на компютър. След което учените проверили резултатите от тяхната работа. Оказало се, че онези, които писали на ръка, запомнили азбуката по-добре от онези, които я печатали на компютъра.

Други изследванията на мозъка, направени с помощта на функционална магнито-резонансна томография показват, че хората които пишат с химикал, активират своя център на Брока (отговорен за формирането на речта и писането), а онези, които ползват компютър, нямат почти никаква дейност в тази област. Това означава, че колкото повече стимулираме тези зона на мозъка, които са свързани с тактилните усещания, толкова по-лесно се учим да четем и пишем.

Разбира се, всичко това не означава, че децата не трябва да пишат с клавиатура. Точно обратното! Те трябва да се учат, като според наблюденията на Ан Трубек (Anne Trubek) от колежа в Оберлинск, децата, които са се научили да пишат с клавиатура самостоятелно пишат бързо, но го правят с два пръста (американците наричат този метод «hunt-and-peck»): за да намерят нужната буква им се налага да гледат клавиатурата.

Много по-добре се пише ако не се гледа клавиатурата, а се използва методът на десетопръстната система за печат. Този метод най-много напомня писането на ръка, тъй като задейства зоните в мозъка, които отговарят за тактилните усещания. Затова изучаването му в училище е задължително. Усъвършенстването на занаятчийските навици са изключително важни, затова са нужни и уроците по рисуване, изрязването на хартия, творчество с пластилин, глина и подобни.

Рецептата е проста: когато децата се учат да пишат с клавиатура не трябва да се пренебрегва писането на ръка. Не само защото то е необходимо за развиването на мозъка, но и защото, то е едно от малкото неща, които правят всеки от нас уникален и единствен сам по себе си. В света няма двама човека с идентични почерци. Това бе доказано от Саргур Срихари (Sargur Srihari) от  Университета на щат Ню-Йорк в Бъфало, който с помощта на компютър анализирал почерка на 1500 човека. Изучавайки 11 параметри, включително размерът и наклонът на буквите той прави еднозначния извод, че е невъзможно да се намерят дори двама човека изписващи еднакво поне една буква. Няма значение дали някой е учил калиграфия или това изкуство му е непознато: всеки изработва своя собствен почерк.

Източник: www.zenom.pro

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top