Оймякон е отдалечено село, което се намира близо до Северния полярен кръг, в република Якутия, Русия. То е известно като най-студеното населено място на планетата. През декември продължителността на деня варира от три до пет часа, а през краткото сибирско лято – до 21 часа. Тогава е светло почти през цялото денонощие.
На якутски диалект оймякон означава незамръзваща вода. Смята се, че името на селището идва от намиращия се в близост термален извор, чиято вода никога не замръзва. Това е наистина впечатляващо, като се има предвид, че обичайните средни зимни температури тук са около -50 до -55 °C. Според The Weather Channel най-ниската регистрирана температура датира от 1924 г., когато в Оймякон са измерени трудните за осмисляне -71,2 ° C.
Като основна причина за екстремните студове на Якутск се посочва топографията на района. Според редица изследователи градът е разположен в долина, заобиколена от по-високи терени, което е причина по-лесно да се задържа в него студеният въздух.
Жителите на Оймякон
Първоначално мястото е било използвано от животновъди на северни елени, които напояват стадата си в топлите извори. Постепенно, с усядането им тук, числеността на населението достига 2500 жители, но през последните няколко десетилетия намалява значително. Преброяването от 2018 г. показва, че в селото живеят по-малко от 900 души.
Ниските температури правят земеделието невъзможно. Местното население се посвещава на отглеждане на адаптирани към студа породи елени, коне и говеда, както и на риболов. „Якутските обичат студената храна, замразената сурова арктическа риба, бялата сьомга, бялата риба, замразеният суров черен дроб, но те се считат за деликатес“, казва местният жител Болот Бочкарев пред weather.com. „В ежедневието си обичаме да ядем супа с месо. Месото е задължително. То помага много на здравето ни.“
Поминъкът е свързан и с туризъм, но освен това в района има добре развито минно дело, добиват се редки метали като злато и антимон (химичният елемент Sb – антимон, принадлежи към групата на металоидите).
Да, Оймякон привлича много туристи, които искат да изпитат екстремните студове, но и да посетят красивите планини и езерата в района, когато температурите позволяват подобна смелост.
Историята на 1 фотограф
Смелият новозеландски фотограф Амос Чапъл решава да предприеме двудневното пътешествие от Якутск до най-студения град в света, за да заснеме ежедневието на хората там.
“Бях обут само с панталони, когато за първи път пристъпих на -47 градуса. Помня как чувствах, че студът физически ме сграбчва за краката. Другата изненада беше, че от време на време слюнката ми замръзваше, докато говорех и бодеше устните ми като с иглички.”
Фотографът споделя, че самият студ не е бил чак такъв проблем. Сложната част дошла, когато апаратът му започнал да замръзва и да отказва да функционира правилно заради ниските температури.
Пазарът в това място е пълен само с риба и месо, защото там не виреят никакви растения, плодове и зеленчуци. А до там има само едно шосе, което се нарича “Пътят на костите”.
Дори на самата табела в началото на града пише следното: “Оймякон – полюсът на студа.”
Как живеят в Оймякон?
Къщите на хората са постоянно обледени. Домашните любимци трябва задължително да бъдат от много пухкави породи с дълъг косъм, за да не измръзват.
Повечето тоалетни са външни, защото ниските температури не позволяват да бъде направена вътрешна канализация.
Добитъкът се държи нощем в специални кошари, които се отопляват.
В града има само един магазин, който осигурява всичко нужно на жителите.
Колите се държат в отопляеми гаражи (където температурата не е много под нулата), или ако няма такъв, двигателят не се изключва, което може да продължи с дни. За изолациямстъклата на колите са двойни – допълнителните се лепят със скоч. В самите коли обикновено има и допълнителни печки на гориво, наречено арктически дизел – смес от керосин и дизел.
За особено опасни за машините се смятат температури под 56 градуса, когато дори и по тези места обявяват времето за много студено.
Точно това е границата, отвъд която не се препоръчва да се пътува с кола, освен ако не е наложително, тъй като рискът тя да изостави шофьора става прекалено голям.
В такъв студ разходът на бензин е двоен, а гумите започват да се деформират под тежестта на колата, затова и трябва да се кара много бавно. Всеки тръгва на път с пълен набор от всевъзможни резервни части, за да поправи евентуална щета на място.
Именно заради проблемите с колите училищата спират да работят едва около тези температури. До минус 52 градуса по-малките деца ходят на училище, а за горните класове критичната граница е минус 56. Причината е, че много от учениците пътуват с автобуси, които могат да спрат да работят.
А малките деца, които са близо до училището или детската градина, се возят на шейни – не защото не могат да ходят, а защото са облечени в толкова много пластове дрехи, че не могат да се движат.
Когато се обяви дървена ваканция, по-големите деца излизат навън и играят на улицата или в гората. Единствената грижа на родителите е те да са добре облечени – опасност от настинки няма. При такъв студ вирусите умират във въздуха и в Оймякон не помнят някога да е имало грипна епидемия.
Възрастните също се обличат дълго, преди да излязат навън. Никой не ползва иначе удачните за не толкова студени места синтетични дрехи – те просто ще замръзнат и ще се счупят. Хората се обличат само в естествени тъкани – шуби до земята от еленова кожа, ботуши от същата кожа и кожени шапки.
Шалът е неминуем, и той е за цялото лице, включително устата и носа. При изключително ниски температури кислородът във въздуха намалява, дишането се ускорява и ако въздухът не се затопля през шал, ще се охладят белите дробове. Кожата също ще замръзне за секунди, ако е изложена на студа.
На места има централно водоснабдяване, но само с гореща вода – студената ще замръзне в тръбите на секундата. Водата се ползва, като се разрежда със студена – точно обратното на обичайното в останалата част от света.
Тръбите пък се отопляват с електрически кабели, обвити в защитен кожух. Ако спре токът, защитното покритие се сваля и тръбите се подгряват със специални лампи, докато не се оправи аварията. Иначе тръбите ще замръзнат и вода ще има чак след месеци.
Заради вечната замръзналост погребенията отнемат доста време – налага се да се палят огньове и земята да се загрява с горящи въглища, за да се разтопи и да се изкопае гроб.
В района има интернет, който за местните може да е животоспасяващ. Всички имат чат приложения и членуват в група на хората от съответното село. Ако някой не се върне навреме, близките му сигнализират и се организира спасителна акция.
