Има нещо, което не разбирам у българите…. Англоговорящите, например, се гордеят много с родните си диалекти. Един австралиец цял живот ще говори като австралиец, шотландецът като шотландец и т.н. Земляците се разпознават по този начин. В България обаче не е така. Тук само дебнем някой да каже нещо на диалект, за да го убием с камъни на улицата. Разбира се, всеки трябва да владее книжовния български език, защото това се изисква в редица социални ситуации, но и в диалектите има особена красота.
А някои от тях звучат доста странно за ушите на съвременния българин…
Трънски говор
Няма как да не започнем с трънския. “Он клендза по путето”. Не, не бързайте да се възмущавате на вулгарния ми език. Това означава, че човекът просто си куцука по пътя. Но разбирам, че звучи странно. Къде, къде по-невинно е да кажеш “Я ю яя”. Това означава “аз я яхнах”. Очевидно става дума за кобила. А разбирате ли това: “Синочка едомо качемак с жмърци”. Не, не е обръщение към нечий син. Човекът просто обяснява, че снощи са яли качамак с пръжки. (Само по себе си доста странна комбинация…) Всеки който е бил в Трън трябва да се “емчи ко вол у яръм”, за да разбере местните. Тоест – да се напъва като вол в ярем.
Еркечки говор
Еркечкият говор днес се владее от само около 800 души в малко село Козичино (всички използват старото му име – Еркеч). Той е толкова интересен, защото е уникален за това село, а местните убедено твърдят, че е запазил много думи от езика на прабългарите. Самата дума “еркеч” е с прабългарски произход и означава “водач”. Вместо “красив” еркечани казват “кадън”. Бродерията на народните носии пък се нарича “касана”. Благодарение на списъка с дарителите на селската църква виждаме, че дори преди по-малко от 2 века и фамилните имена на много хора са били с прабългарски корен. Там четем за: “Демир от Карачобански род, Кольо от рода Кеси, Рою от рода Емшери…”
Бобощенски говор
Стигаме до още един древен говор. Село Бобощица се намира в днешната източна част на Албания. Този диалект обаче е различен от всички съвременни македонски български говори. Вероятно бобощенци са наследници на по-старо българско население, заселено там от времето на Първата българска държава. В края на 19-ти век местните българи са пишели езика си с гръцки букви. Имаме запазено писмо до българския екзарх Антим I, което изглежда така:
| Κνιγατα να σταρσιτι βοβοσηçιçθι δο βυλλγαρσκιο Εκζαρκ (Πισηκυπ) νο Σταμβολλ 26 οκτομβριυ 1873 γοδινα. Δο πρσεσυτκι Τατκα ναση Εκζαρκα Αντιμα νο Σταμβολλ. Ι σο ζβορ οτ βλαγε ουστα νασηα ουμιλλυανο πισμο νασηε δο νασηιτε βραθα δετο σε βολγαρι, σο μετανιε, σο συιενα κολενα, γολεαμα /γ/ριζια τι çινι σελλοτο νασηε, Τατκο ναση, δα νι υμιλλυιτε, νασηε çεανδα σηçο σε ναιδυε σαμι νο στρεδ λυτι Αρναυτι… ποδελενι οτ ναση μιλλετ, και τασ οφχατα σηçο νελι οσνετενοτο ενανγελιε οτι ζγιμνα οτ σταδοτο |
Това не е гръцки. Ако някои от вас разбират гръцката азбука, веднага ще забележат, че там пише приблизително:
Книгата на старсити бобошички до булгарскио Екзарк (Пискуп) во Стамбол 26 октомвриу 1873 година. До пресветки Татка наши Екзарка Антима во Стамбол. И со збор от благе уста вашиа умилиано писмо вашие до нашите брата дето се болгари, со метание, со свиена колена, голяма грижа ти чини селото нашие, Татко наши, да ни умилуите, ваши чанда шчо се найдуе сами во стред лути арнаути… поделени от наши милет, кай тас офсата шчо вели осветеното евангелие оти згимна от стадото
Банатски говор
Ако сте се изненадали от българския текст с гръцки букви, то ще продължите да се изненадвате. Банатските българи са стара българска общност от преселници в Румъния, които бягат от гоненията на турците. Днес те имат не просто собствен диалект, а собствена книжовна норма. Тоест – езикът им е регулиран, кодифициран и дори има вестник, който се издава на него. Как изглежда този говор ли? Ето един примерен текст, с популярна поучителна история:
Idin denj dáskalćata ij pukázala na dicáta idno svetiče sas idna familija. U svetičitu idno ud mončitata ij imálu različna fárba na ćikata ud kaćétu drugjijete členve na familijata. Idno ud dicáta ij rékalu, či tuj ij taj zaradi či mončitu ij blo usinuvénu. Katu ij čulu tuj, idno mumiče ij izviknalu:
— Ás znája satu za usinuvevanjétu!
— Kako zlamenuva da badiš usinuvén? – ij pitalu idno drugu dite.
— Zlamenuva, či u mestu da rastéš u kuréma, rastéš u sarcito na mámi.
Разбрахте ли какво пише? Ето как би изглеждало това на кирилица:
Идин дењ даскълќътъ ий пуказълъ нъ дицатъ идно светиче със иднъ фъмилийъ. У светичиту идно уд мончитътъ ий ималу ръзличнъ фарбъ на ќикътъ уд къќиту друѓийете членве на фъмилийътъ. Идно уд дицатъ ий рикълу, чи туй ий тъй зъръди чи мончиту ий бло усинувину. Къту ий чулу туй, идно мумиче ий извикнълу:
— Ас знайъ съту зъ усинувевъњиту!
— Къко злъменувъ дъ бъдиш усинувин? – ий питълу идно другу дите.
— Злъменувъ, чи у месту дъ ръстиш у куримъ, ръстиш у сърцито нъ мами.
материал на Йордан Карапенчев
