Мира Владимирова е трети курс студентка по драма и английска литература в Queen Mary University of London. След като завършва Първа английска гимназия в София, изборът пред нея е да остане в България и вероятно да продължи образованието си в НАТФИЗ или да замине за Англия. Тя избира да пробва късмета си в една от европейските културни столици и почти три години по-късно не съжалява за предизвикателствата, през които е преминала и продължава да преминава. В момента активно се занимава с две театрални компании, където играе и поставя свои представления, и с българската организация Лечение без граници, помагаща на българи, нуждаещи се от лечение в чужбина.
Защо избра Великобритания?
Когато се чудех дали да уча в чужбина, важна част от решението ми беше да избера страна, където се прави ново изкуство и където се говори езикът, който знам. Занимавам се с театър и правя изкуство и от езиците бях учила най-много английски – не е изненадващо защо Лондон ме спечели. Освен това другите англоговорящи културни центрове като Ню Йорк, Ел Ей или Сидни бяха твърде далеч и изискваха виза.
Как протече кандидатстването?
В интерес на истината беше борба най-вече, защото два месеца преди да замина не бях сигурна дали искам да живея извън България за 3 години. Кандидатстването за университети във Великобритания става през портала UCAS и изисква попълването на различни формуляри, писането на мотивационно писмо и посочването на преподавател, който може да те препоръча. От гледна точка на самия процес на кандидатстване, имаше малко недоразумение в кореспонденцията ни със Student Finance относно заема за таксите за обучение и това ме паникьоса. Не бяха приели копието ми за лична карта по някаква странна причина и трябваше да проведа няколко разговора с Лондон. След 2-3 чувания се оправихме. Иначе много проверки на кандидатурата и много съмнения от моя страна.
Какво беше първото ти впечатление от Лондон?
Не бях стъпвала в UK, докато не кацнах един прекрасен септемврийски следобед на летище Хийтроу два дни преди започването на бакалавъра ми. Всъщност, никога не бях виждала такъв голям град като Лондон, а по на запад от Виена, Австрия, не бях ходила! Беше като в сън всичко: много хора, говорят със странни акценти, всякакви езици, раси, прически… Бързо разбрах, че. септември е дъждовен месец. Но противно на всички стереотипи, Лондон е слънчев град през пролетта и лятото!
А от университета?
Модерен като подход на обучение, материал и дори сгради в кампуса. Ако трябва да бъда честна, беше страшно! Университетът не е като училището, а на чужд език си е съвсем различно. В моя випуск и специалност, английска литература и драма, няма други българи, което беше вълнуващо и мотивиращо.
Какво е оценяването в твоя курс?
В целия ми бакалавър имах точно един изпит (върху Шекспир първата ми година). Всичко друго са есета и представления, понякога есеистични статии, блогове или други анализи. В зависимост от това какви модули си избера, можеше да имам още няколко изпита, но аз се фокусирам върху практическите и имам повече представления.
Как намери квартира?
Първата година живях в кампус, но, за съжаление, в Лондон след първата година обикновено те карат да си търсиш квартира. Пазарът на недвижими собствености и квартири в Лондон е далеч от идеален. Скъпо е, а наемодателите и агентите рядко се грижат за собственостите си. Имала съм повече ядове с жилището си, отколкото в работата и университета взети заедно. За две години и половина в Лондон съм живяла на четири места, местила съм веднъж почти собственоръчно целият си багаж с метро от единия до другия край на Лондон, няколко пъти куфари нагоре-надолу по четири-етажни сгради без асансьор и съм имала разговори с агенти и наемодатели извън границите на добрия тон.
Кое е най-хубавото в курса ти?
Това, че е различен от всичко, което очаквах, което бях учила или чувала за театъра и съвременното изкуство.
С какви извънкласни дейности се занимаваш? Как те ще помогнат на кариерата ти и помагат ли ти и да се справяш по-добре с материала в университета?
Има толкова много неща за правене, че човек може да се замае. Опитвам се да избирам най-интересните, за да мога да смогна и с работа, и с университет. В момента се занимавам най-вече с две театрални компании. Едната е университетската театрална компания, на която съм продуцент мениджър; другата функционира като независима компания – Theater Counterpoint, в която съм артист и съосновател. Занимавам се също с всякакви други интересни извънкласни проекти, свързани с писане, режисиране и активизъм. Съосновател и координатор съм на българската организация Лечение без граници, която помага на българи, които имат нужда от лечение в чужбина. Предишни години съм била доброволец в гореща линия в Лондон и ментор на ученици. Опитът и уменията придобити от тези дейности са ми били полезни по много начини и съм сигурна, че ще продължават да са ми полезни и в бъдеще.
Какви са бъдещите ти творчески планове?
В краткосрочен план, кандидатстване и работа по няколко театрални проекта и няколко представления през 2016. По-нататък, надявам се да направим турне с театралната компания в България и да намеря начин да пренеса наученото на българска сцена.
