Марина Миркова e родена и израснала в гр. Самоков. Завършва бакалавърската си степен със специалност „Компютърни системи и технологии” през 2010 г в ТУ София. За да усъвършенства и затвъри познанията си в тази област записва и магистратура със същата специалност. В момента е Компютърен аналитик, поддръжка на софтуер. Работата й е свързана най-вече с първата стъпка от разработката на един софтуер, а именно бизнес анализ и последната част предоставянето на софтуера на клиента, но като бизнес аналитик, участва и следи целия жизнен цикъл на реализацията на един проект
Да започнем с големия въпрос – България или чужбина? Къде, според Вас, е по-добре да се следват специалности от типа на Компютърни науки, софтуерно инженерство, информатика и сродни на тях.
Нямам голям поглед над образованието в чужбина, но мога да твърдя, че имам добри наблюдения над образованието в България. Както вече споменах следвала съм в Технически университет – София, но съм се интересувала от програмата за обучение, както и от преподавателите в други учебни заведения в България – Софийски университет, Нов български университет, Технически университет – Габрово, Варна и т.н. За никой не е тайна, че висшето образование в България, особено за специалности като Компютърни науки или Софтуерно инженерство, има своите недостатъци. Със сигурност всеки студент учещ или вече завършил в България подобна специалност би имал много критики. Но да не забравяме, че студентите са тези, които трябва да се борят и да променят нещата, а не само да критикуват. Наблюдавам, че всяка година се правят промени в програмите за обучение на висшите учебни заведения в България.
Не мога да кажа, че следването в чужбина е по–добро решение. Много зависи, къде в чужбина, – коя държава, кой университет. Със сигурност има и по-добри университети, от колкото в България. Но ако можех да се върна, аз не бих променила решението си, къде да уча. Студентите трябва да се борят за напредъка на образователната система в България. Като извод мога да кажа, че човек, ако има интерес и желание, няма значение къде следва. Нека всеки сам направи своя избор.
Kоя е най-голямата заблуда за професията?
Може би най-голямата заблуда, че да си софтуерният инженер е лесна работа. Всъщност въобще не е така. Завършването на образованието ти дава основни знания. Да станеш специалист е необходимо полагане на усилия и много опит.
С натрупване на опита става разбира се по-лесно, но и тогава за нова реализация на софтуер или надграждане на реализирана система отново трябва самообучение. Всеки софтуер е специфичен и индивидуален. За да създадеш нов софтуер ти трябват добри познания, не само в областта на разработката, а и в областта на реализирания софтуера.
Пример: Деловоден софтуер – познания в областта на деловодството, Информационна система за управление на ресурси – познания в процеса на управление на ресурси и т.н.
Какво е впечатлението ви от родната образователна система? Защо, според вас, има толкова сериозен недостиг на кадри в IT индустрията, въпреки високата безработица?
Образователната система в България ти дава само насоки – добра основа. В университета не те учат как да бъдеш добър специалист, може да ти покажат пътя, но ти сам трябва да го извървиш. Човек всеки ден трябва да полага нужните усилия.
Относно недостига на кадри в IT индустрията не съм голям специалист. Може би се дължи на факта, че индустрията е бързо развиваща се и непрекъснато се отварят нови работни места или на факта, че много от специалистите ни в тази област работят в чужбина.
За финал, какво бихте казали на младите хора, които тепърва смятат да следват Софтуерно инженерство или друга специалност в тази област?
Всеки трябва да следва мечтите си. Насочените в тази област трябва да знаят, че това е един от най-бързо развиващите се сектори. Завършването на висше образованието в България или чужбина е една наистина голяма крачка, но тя не е достатъчна. За да работите в тази област, трябва непрекъснато да се самообучавате и саморазвивате.
