Начало » България » Липсата на творчески предмети в училище задълбочава кризата на психичното здраве

Липсата на творчески предмети в училище задълбочава кризата на психичното здраве

  • bobi
  • 15 май 2019
  •  Коментарите са изключени за Липсата на творчески предмети в училище задълбочава кризата на психичното здраве

След скорошен доклад на Детското общество (британска неправителствена организация, работеща с уязвими групи деца), който показа, че близо една четвърт от 14-годишните момичета във Великобритания са се самонаранявали, активисти призоваха усилията да се насочат към отстраняване на причините, водещи до влошаване на психичното здраве при младежите вместо към кризисно овладяване на отрицателните резултати впоследствие. Това пише Катрин Хейнемейер, доктор на науките, в сайта theconversation, съобщава неправителствената организация Национална мрежа за децата.

Обученията за развиване на способности за справяне с проблеми, менторството, информационните кампании могат да бъдат ценни помощници, но те не могат да се справят с основните причинители на психичноздравните проблеми, които обикновено са неизменно свързани с неолибералната икономика, включително бюджетните ограничения, глобалната несигурност и натискът на образователната система.

Британското сдружение на психолозите също поддържа тази гледна точка. Експертите разглеждат психичните проблеми не толкова като предизвикани от индивидуални медицински причини, а като логичен отговор на социалния, материалния и културния натиск, на който са подложени хората.

Голяма част от опита ми е като разказвач на истории и обществен творец, координирам и мрежа на млади творци, преживели психични разстройства. Забелязвам, че младежите с психичноздравни проблеми често имат обострено възприятие за начина, по който медиите, икономиката и обществото допринасят за влошаването на състоянието им. Тези мащабни въпроси често са отвъд сферата на въздействие на училищата, за да бъдат адресирани, но ако промени фокуса си, образователната система може да се придвижи от лекуване на симптомите към по основополагащо влияние.

Повече време за игра

Важна първа стъпка в тази посока би било предприемането на мерки за обръщане тенденцията на свиване на т.нар. „младежка обществена сфера“. Под това може да се разбират както пространството и времето, което децата имат за общуване, самоизява, игра, откривателство, развитие на личната инициатива, но и най-обикновеният разговор между младежите и обгрижващите ги възрастни.

Тези възможности позволяват на младежите да разберат света около себе си и да се справят въпреки трудностите. Но те са опасно разядени от твърде специфичните учебни програми, резултат ориентираната образователна система и орязването на услугите за младежи.

Интересен контраст създават Ученическите отправни звена (училища за деца с образователни проблеми), към които са насочвани все по-голям брой младежи, защото не могат да се справят в обикновените училища. Макар и често критикувани, тези звена осигуряват пространство за общуване и откликват на нуждите и интересите на младите хора. Свидетел съм на разговори между младежи, твърде тревожни, за да посещават училище, в които те споделят помежду си съвети как да бъдат насочени към специализираните звена, защото „там се държат с теб като с човек“ за разлика от обикновеното училище.

Пространство за растеж

С риск да прозвуча мрачно, мога да цитирам и моя собствен отрицателен опит да създам клуб за разказвачи на истории в обедната почивка с група проницателни и уязвими младежи в местно средно училище. Учителите бяха подкрепящи и заедно искахме да създадем място, където различни „племена“ от млади хора могат да създават приятелства и да си сътрудничат извън ограниченията на учебната програма, която оставя малко място за творческо писане или групова работа.

При все това с обедна почивка от едва 35 минути, за да бъдат максимизирани часовете и управлявано поведението, съкратена допълнително и от редовни задържания на учениците, се оказа невъзможно да се изгради стабилна група, а на учителите им липсваше време да подкрепят идеите за изяви и проекти на учениците.
Добре известно е, че образователните системи, ориентирани към изпитване, оказват натиск върху младежите, но е слабо познат един техен още по-коварен ефект. А именно, че изкривяват всеки досег между учител и ученик в нещо, подлежащо на оценка. Те също така изстискват от учебния ден всичко, което не е подчинено на тази цел. Изкуствата и спортът изпадат от учебната програма и учителите все по-рядко се припознават в неформалната, подкрепяща роля на ментори, фасилитатори и съветници. Психичното здраве и благосъстояние на децата ефективно се променят в цели, които младите хора сами трябва да постигнат чрез стратегии за учене.

Отвъд таблото на успеха

За да се развиват емоционално, младите хора имат нужда от свободно време и пространство за себе си, което не е обособено само с цел постигането на конкретен учебен резултат. Това трябва да е поле, в което различни групи млади хора да формират своята личност и планове – може би под наблюдението на добронамерени и подкрепящи възрастни. Изкуствата предлагат някои ключови възможности за тази цел – с благодарност си спомням учителя ми по музика, който помогна на мен и приятелите ми да основем своя група в обедната почивка.

За да опита да се справи с предизвикателството, пред което са изправени младите хора, държавата може да остави време и пространство на училищата за изследователски, неформални и насочвани от учениците дейности. Това може да се осъществи чрез възстановяване на обедните почивки във формата им на свободно време, позволяващо извънучебни занимания. Часовете по изкуства и спорт също трябва да бъдат възстановени там, където са отпаднали от учебната програма.

Образователната система трябва да обърне внимание на решенията на проблема с психичното здраве, които идват от самите младежи – мисля си, за учениците, които протестираха във влаковете на лондонското метро, обръщайки внимание на човешката цена, която плащаме за ограничаването на децата в система, фокусирана върху изпитните резултати, а не върху съпричастността и подкрепата.

Както активисти за опазване на психичното здраве посочват, самонараняването често е начин да бъдеш чут. Може би, ако помогнем на младите хора да намерят други, по-творчески отдушници, ще ни бъде и по-лесно да чуем какво се опитват да ни кажат.

Източник: https://www.dnevnik.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top