
Кой български родител не мечтае детето му да учи в чужбина? Ще се хвали на роднини и съседи за постиженията му, ще му ходи на гости и ще му осигури добро бъдеще след завършването. Откъде, обаче, да започнем?
Ето някои насоки от дългогодишната ми практика на учител, който подготвя кандидат-студенти за чужбина:
1. Започнете проучването отрано.
Може би края на Х клас е добро време за старт на „кандидатстудентската кампания“. Понеже все още не сте ориентирани в желанията си, още по-малко в тези на детето си, питайте всеки българин, живеещ в чужбина за условията в държавата, където се е устроил. Хората не винаги ще са искрени с Вас, но ще придобиете бегла представа за различните общества. Можете да потърсите информация и в интернет – тя със сигурност ще е по-обективна.
2. Определете способностите на детето си.
Използвайте психологически тестове за кариерно ориентиране, посетете кариерния център във Вашия град (ако има такъв)…. а най-добре седнете и поговорете с него/нея. До този момент почти всички тинейджъри са усетили кои са силните им страни и кои са слабите. Заложете на силните. Освен това, мислете 5 години напред. Детето Ви не може да направи това поради липсата на житейски опит, но Вие можете. Какво ще работи той/тя след като завърши?
3. Дайте на детето си възможност да натрупа опит.
Винаги съветвам родителите, но малцина го правят: ако смятате, че детето Ви има заложби за инженер, например, пратете го в някой завод, за да видят как ще изглежда живота му след университета и да прецени дали това е, за което наистина мечтае. До този момент децата Ви са расли в една изкуствена среда, наречена училище, където се предлагат знания и почти никакви практически умения. Това постепенно се променя, но все още е масово явление в България. Затова намерете някой познат с желаната професия и дайте възможност на детето да види истинския живот.
3. Изберете специалност и държава.
Това автоматично ще ограничи избора Ви и ще го сведе до 5-6 университета, а може би по-малко. Добре е да имате 2-3 варианта за специалности и държави, защото нещата не винаги се получават както на нас ни се иска най-много. Бъдете реалисти.
4. Проверете изискванията на университетите.
Всеки университет е независим и има специфични изисквания към чуждестранните студенти, затова е добре да сте наясно с тях. Задължително условие за всички университети е кандидатът да докаже високо ниво на владеене на съответния език. В противен случай ще се наложи да прекара една година в университета, учейки само и единствено чужд език, а това са допълнителни разходи и време. По-икономичният вариант е детето да придобие сертификат за владеене на език в България.
5. Изяснете финансовите въпроси.
Обучението в университет ще отнеме 4-5 години и е добре да планирате финансите си предварително. Можете ли да плащате такса и издръжка? Ако не, потърсете възможности за стипендии или студентски кредити. Много чуждестранни банки отпускат такива кредити на български граждани при добри условия заради членството ни в ЕС.
6. Подкрепяйте детето си.
Преходът училище – университет е труден период от живота на Вашето дете. Той/тя има огромна нужда от финансовата и психическата Ви подкрепа. Прекарвайте време заедно, говорете, планирайте… Не налагайте решения, а заедно стигайте до тях. Оставете сина си или дъщеря си да свърши повечето работа – нека усети сериозността на това, с което се захваща. Просто бъдете до него/нея!