Трудните изпити винаги носят притеснение. От притеснението забравяме почти всичко, което до вчера сме учили. Притеснението винаги е в лоша услуга на всеки ден изпит. Затова прибягваме доста често до преписване.
Не познавам човек, който някога да не е преписвал. Всички сме преписвали и всички преписват по един или друг изпит или предмет в училище. Аз някак го приемам за нормално, защото няма как да си добър във всичко. Имаш области, в който не си добър или не са ти интересни, а една лоша оценка по тях би развалило успеха ти и евентуално да ти спрат стипендията. Не казвам, че да се преписва е добър ход, но разбирам защо се преписва. Друг е въпросът, че не можем да преписваме по всички предмети винаги, но това е друга тема.
Историята на преписването познава всякакви форми. Ама всякакви. Както и стари форми, така и нови измислени. Старите форми са ясни – едните са класическите – нагънато малко листче като хармоника, което просто въртим от лист на лист и стои винаги под ръката ни. Отваряме пръсти и четем, после превъртаме хармониката надолу и пак четем. Този метод е най-стария и практичния. Хармониката замени метода с учебника. Той вече не минаваше. Нямаше как учебник на стои под чина ни и да преписваме от него. Прекалено очевадно е, както и учебниците ги направиха големи, тежки и неудобни.
Други стари методи на всички са до болка познати. Писане на подметките, писане по тялото, по ръцете, краката, писане на салфетки, на самия чин, писане с невидимо мастило, писане навсякъде. Подготовка, като за война. Това също никога не съм го разбирал впрочем – вместо да научиш урока, ти си губиш часове в преписвания и подготовка на пищови. Може и да има чар в тези методи, защото сякаш показваш, че не си част от системата, че щом не ти е интересен предмета – нищо няма да те накара да го научиш. Някаква съпротива. Вярвам, че съпротивата и бунтарството е едно от най-хубавите качества сред младите и са дух на промяната. Затова едно такова бунтарство може да буди дори позитиви. Разбира се, ако го приемем за бунтарство, защото монетата има две страни. Аз искам да го приемам като такова, а не като чиста доза мързел и тъпота.
Разбира се, с навлизането на технологиите и методите се upgrade-наха. Ясно е, че започна с преписването от телефона. Влизането в интернет и четенето на уроците всеки го е правил вече. Качваме на word документи също. Всичко свързано с четене през телефона отдавна е отиграно. Обаче преподавателите не са вчерашни, доста често се събират телефоните преди изпити. Можеш да кажеш, че нямаш телефон и да го вземеш с теб, но хванат ли те с телефон – скъсан си. То като цяло ако те хванат да преписваш – по-скоро пак няма да ти размине. Така че телефонът си остава засега едно от най-силните оръжия срещу тежките изпити.
И впрочем, не само за четене, ами и за говорене, телефона си остава най-доброто средство. Вече са разработени всякакви малки джаджи и слушалчици, които лесно може да скриете в ухото и да ви диктуват на самия изпит. Особено лесен метод е това за дамите и спуснатите коси. Те без проблем могат да сложат не малки слушалчици-тапички ами направо и цяло хендсфрий. Доста по-лесно е при жените с дългите коси. При момчетата е малко по-сложно, но все пак не е невъзможно.
Хората са креативни, особено когато трябва да спестят работата си. С мързел към прогрес. И по този начин са се появили пералнята, прахосмукачката и всички други способи за съкращение на някаква работа.
Креативността към преписването е дълга и необятна тема. Сигурен съм, че можем да чуем такива предложения, които никога не са ни хрумвали. Важно е да се каже, че преписването е форма на незнание, а това никога не бива да се поощрява. Хубаво е обаче понякога да си помогнем в теми, които са далеч от нас.
Принципно на всички ни е ясно, че за да се ограничи преписването, трябва младежите да избират част от предметите си и да отказват други, които да учат. Както е в Америка и в доста други цивилизовани държави. Самият ни избор носи отговорност и трябва да поощряваме младежите да носят отговорност над решенията си. Всичко това е свързано с голяма реформа в образованието. Не бива да се учи по социалистически порядки и е хубаво да видим добрите практики. А докато няма голяма реформа в училищното образование, младежите ще продължават да преписват. Може и да е за добро в крайна сметка. Може пък училището да не им попречи на образованието.
Материал на Борислав Борисов – Bobby
