Всеки е бил там. Имаш курсова работа за писане или тежък изпит, за който просто трябва да седнеш и четеш здраво. Но… не ти се прави. Как да седнеш на компютъра и да пишеш, когато в интернет има толкова по-интересни неща от курсовата. Или да четеш, при положение, че днес е слънчево и идеално за бира в парка.
Може би обаче съществуват начини, благодарение на които можем да излъжем мозъците си и да ги убедим, че трябва да свършат малко работа. Безспорно е, че мързелът е двигателят на човешкия прогрес. Ако не ни мързеше, човечеството още щеше да гони мамути по полето. За някои задачи обаче работата се налага. Все някой нещо трябва да е измислил по въпроса. Нека да видим:
1. Мисли стъпка по-стъпка и подхождай с повече оптимизъм!
Отлагането е прекрасно решение… но краткосрочно. Трябва да се научиш да мислиш по оптимистичен начин за всеки проект, който започваш. Убеди се, че нещото ще бъде свършено навреме, в поставения срок. Това важи с пълна сила както за ученето, така и в бъдещата професионална реализация.
Наблюдавай напредъка си и му се наслаждавай. Например – ето почти написах първата точка от този текст. Или – научих вече един урок. Никога не си повтаряй как остават още 100 и няма начин… Това поставяне на малки цели върши чудеса. Или по-скоро – напълно научно измерими физиологични реакции. Когато се справиш успешно с една задача, в мозъка ти се отделя мъничка дозичка допамин, която те стимулира. Ако целта ти е да напишеш цяла курсова, то крайният успех изглежда малко далечен. Ако обаче гледаш нещата точка по точка, ще получаваш редовно удовлетворение от свършената работа.
2. Награждавай се – няма лошо
Да кажем, че допаминът не стига. Време е да се превърнеш в кучето на Павлов. Не буквално, разбира се… Нека обясним накратко. Един руски учен имал куче, което хранил всеки път щом светне лампичка. С времето кучето асоциирало светването на лампичката с хранене и само отивало за храната си, щом светнела. Какво можеш да направиш ти ли? Да се награждаваш за добре свършената работа.
Спри да се тъпчеш с любимата си храна, а си я прави/купувай, само когато свършиш някаква задача. Написах курсова – отивам за чипс (примерно). Курсовата вече е пътя към чипса. В психологията това се нарича класическо кондициониране. По принцип процесът е по-сложен за обяснение от това и в крайна сметка отново опира до химични реакции в мозъка, но в общи линии разбрахте основното.
3. Обясни на всички как ще свършиш работа
Нищо не мотивира хората по-добре от страха да се изложат пред другите хора. Затова имам още една гениална идея. (Ако трябва да съм честен не е моя, каза ми я научният ми ръководител, когато писах дипломната си работа.) Тя е следната: Трябва да се подложиш на натиск от страна на другите.
Ако кажеш на всичките си приятели, че ще свършиш нещо до еди-коя-си дата и не го направиш ще бъдеш подложен на следната ситуация. В средата от която си част ще има една информация за твоето учене, а ти в главата си ще знаеш, че тя не е вярна. Това предизвиква т.нар. когнитивен дисонанс. Казано по научному: „Човек е мотивиран да поддържа съгласуваност или консонанс между двойки релевантни когниции, като понятието когниция се отнася до всяко познание или убеждение за себе си, за поведението или средата.“ Казано по просто – на човек не му е приятно, че е излъгал приятелите си за свършването на задачата. И гледа да я свърши, за да не го гризе съвестта.
материал на Йордан Карапенчев
