Растеж без спирачки
През последните години наблюдавахме огромен ръст в два сектора – информационните технологии и аутсориснг индустрията. Многото заети младежи, претъпканите офис пространства и еднотипната работа накара медиите да нарекат тези индустрии “новите фабрики”. Не ме разбирайте погрешно – в това няма нищо лошо. Новите фабрики са добри места за работа, особено за младите. Заплатите са над средните (в IT сферата са си направо страхотни), а работодателите са като цяло коректни и дават възможност за развитие.
Светлото близко бъдеще
В близко бъдеще няма да има никакви причини за притеснения. Тези два сектора ще продължат да нарастват с бързи темпове. Заплатите вероятно ще достигнат таваните си скоро, тъй като те се важно конкурентно предимство на страната ни. Просто работещите там вече са близо до стандартите на Централна Европа. Това едва ли е проблем, тъй като и сега служителите там могат да си позволят добър живот.
Тъмните облаци на хоризонта
Има един фундаментален проблем с хората: Ядат, спят, искат почивки, тиймбилдинги… Това e нещото, което предизвиква автоматизацията в старите фабрики. Машините вече почти изцяло са изместили ръчния труд в индустрията. Дали това няма да се случи в сферата на услугите?
Има причини да мислим така. Науката все повече се доближава до създаването на изкуствен интелект (ИИ). Дори и креативните задачи не са застраховани. Машините вече пишат материали за медиите, например. (Аз все още съм човек, уверявам ви, но е плашещо.)
Въпрос на време е ИИ да се внедри в обслужването на клиенти. Машината ще може да свърши работата на кол-центъра по-бързо, по-надеждно и най-вече – без да иска да храна, сън, поощрение и т.н. IT специалистите също не са в безопасност. Просто един ден ще бъде написана програма, чиято работа е да пише програми.
Какво да се прави
Не бързайте да копаете бункери. Терминаторите още не са ни нападнали и вероятно няма да го направят в обозримо бъдеще. Работа ще продължи да има, но просто ще останат по-малко от 10 на сто от сегашните места. Различни учени предвиждат, че това може да се случи след около 15-20 години, но аз няма да се изненадам ако стане и по-бързо.
Нещото, което трябва да направим, за да се подготвим, е да бъдем гъвкави и да не сме твърде зависими от работното място. Трябва да развиваме мрежа от контакти, които могат да са ни полезни в бъдеще, а не да разчитаме, че ще бъдем просто едно колелце в голяма корпоративна машина.
И накрая – може би най-важното: Никога да не спираме да учим. Не става дума за формално образование с дипломи и степени, а за учене на нови неща, технологии и лични умения. Те ще жизненоважни, когато “новите фабрики” последват съдбата на старите.
Материал на Йордан Карапенчев
