В навечерието на 24 май е добър момент да си припомним, че и ние сме дали нещо на света. Какъв по-добър пример затова от азбуката ни.
Ако трябва да говорим по-научно, то кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. На кирилица се пише в България, Македония, Сърбия, Украйна, Беларус, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и дори далечна Монголия.
На запад погрешно битува схващането, че това е руска азбука. Трябва да сме по-гласовите, за да го оборим. Това е азбука създадена специално за нуждите на нашия език и неделима част от културното ни наследство.
Началото: Климент Охридски и Преславската книжовна школа
Кой е авторът на кирилицата? Братята Кирил и Методий? Не точно – макар, че това е друга често срещана грешка. Те са създателите глаголицата, а в последствие в България се доразвива кирилицата. За Климент Охридски се знае, че е създал опростен вариант на глаголицата, който се явява първият предшественик на кирилицата. Легендата гласи, че именно той е настоявал да кръсти азбуката “кирилица” по името на своя учител – Кирил. Това може и да не е точно, защото първото документирано използване на името “кирилица” е чак през 1563 година.
Този първи вариант на Климент Охридски не е запазен и не сме напълно сигурни как е изглеждал. Азбуката започва да се оформя истински благодарение на дейността на Преславската книжовна школа към края на 9-ти или началото на 10-ти век. Безспорно е, че тя е развивана за нуждите на старобългарският език, при това в тогавашната българска столица.
Използване в средновековието – от числа до ноти
В Средновековна България не са били навлезли нито римските, нито арабските цифри. Затова пък кирилицата е била използвана и за нуждите на математиката. Буквата А е била равна на едно. За да се покаже, че е цифра, обикновено се е добавяла черта над нея. А със запетая отпред (нещо като ,А) е означавала 1000. И любимият ни символ в онлайн пространство @ също е български по произход и се е използвал за числото 10 000. Цифрата 11 пък се е изписвала като ai – тогава “и”, се е пишело като в латиницата.
Ако съдим по римската и гръцката азбуки, то може с увереност да предположим, че кирилицата се е използвала и за изписването на музикални ноти. За съжаление, нямаме запазени документи от това време и не сме напълно сигурни как се е правило.
Разпространение и опростяване (и усложняване)
След като кирилицата навлиза в Русия, пътят й към Азия се оказва широко отворен. Руснаците я налагат (понякога със сила) над местните тюркски и угро-фински народи, които покоряват. Постепенно изчезват много от буквите, които са заимствани от глаголицата или от гръцката азбука. За сметка на това се появяват нови, които да отговарят на особеностите на далечните езици, които започват да използват азбуката.
България в този период е под турско робство и отстъпва доминантна си роля в славянската култура. Нашият език обаче също се променя и още преди Освобождението отпадат букви, характерни за текстовете от Второто българско царство и се конкурират се различни идеи за книжовни норми.
Какво е бъдещето на нашата азбука
И така – 24 май наближа и ще празнуваме заедно с още няколко държави. Но 2022 ще станем по-малко. Казахстан наскоро реши, че тогава ще премине към латиница, вдъхновена от съвременната турска азбука. В други бивши съветски републики също има подобни настроения. Дори и монголците го обсъждат. През годините от кирилицата се отказват хърватите (а сърбите въвеждат паралелно и латиницата), румънците, азерите, гагаузи и много тюркски народи от Средна Азия.
Та ще оцелее ли българската азбука тогава? Мисля, че да. Тя е част от световната култура и не държим да бъде еднолично наша. Но дори и да останем единствените, които да я използват, пак ще продължим. Защото, за разлика от всички други народи, ние не сме я получили от никого, а сме я създали сами.
материал на Йордан Карапенчев
