Арт директор разказва, защо се отказва от креативността, когато става дума за професионалния си гардероб
Преди около три години имах един от онези типични понеделнични сутрини, които много жени са преживявали. След няколко часа ми предстоеше доста важна среща, затова започнах да пробвам различни тоалети, лишена от всякаква посока или план. Като арт директор на една от водещите творчески рекламни агенции в Ню Йорк, ми е дадена пълна свобода над това, с какво мога да бъда облечена в офиса, но въпреки това все още имам съмнения, всеки път когато добавям или махам дреха или аксесоар от облеклото си: „Това твърде официално ли е? Дали тази рокля е твърде къса?“ Най-накрая избирам какво ще облека и съжалих за решението си в минутата, в която влязох в метрото.
Като пристигнах на работа, нивото ми на стрес се увеличи, още щом видях моя творчески партньор и другия ми колега, които разговарят с новия ни шеф в заседателната зала, където вече трябваше да съм и аз. Стоях, парализирана от факта, че бях не само закъсняла, но и неподготвена. А пуловерът ми беше обърнат наобратно. Бях напълно стресирана, и за какво? Това не е първата сутрин, в която чувствах тази ненужна паника, но онзи ден реших, че ще бъде последната.
Паниката, която почувствах при влизането в тази среща, остана с мен и след това. Това наистина ли трябва да е толкова трудно? Знаех,че моите колеги мъже са взимани на сериозно, без значение с какво са облечени. А и силно се съмнявам, че те влагат толкова време и усилия, като мен. Но нека оставим проблемите на половете настрана, аз трябваше да намеря решение как да опростя тази сутрешна борба.
Нямам представа как идеята за работна униформа ми дойде на ум, но скоро решението на моите неволи дойде под формата на 15 копринени бели ризи и няколко черни панталона. Спомних си, че майка ми обичаше да слага панделки в косата ми като дете, така че аз избрах да добавя черна кожена пандека около яките направена по поръчка. Готово. За през студените месеци, добавих към облеклото ми и черно сако. Купих всички тези дрехи в един ден. Това изгори дупка в портфейла ми, за да не кажа нещо повече, но в дългосрочен план, това ми спести и ще продължи да спестява в бъдеще повече пари, отколкото можех да си представя.
Очевидно е, че работната униформа не е оригинална идея. Има една група от хора, които използват този начин на обличане в продължение на години и те го наричат костюм. За мъжете, това е много често срещан подход, дори задължителен в повечето професии. Въпреки това, аз получих много смесени реакции за присвояването на тази идея за себе си. Веднага, хората започнаха да питат за мотива зад новия ми външен вид: „Защо правиш това? Това залог ли е?“ Когато чуя тези въпроси, не мога да не отговоря, „Бихте ли се чувствали добре, ако имате едно задължение по-малко, с което да се справяте всеки месец?“
По-далечни колеги дори са ме питали дали съм в някаква религиозна секта или има нещо друго. Въпреки това, тези видове коментари приклюха внезапно, когато Mashable публикува много четената статия, „Защо успешните мъжете носят едно и също облекло всеки ден.“ Статията излезе почти две години, след като бях започнала да нося моята униформа, и до известна степен, това беше някакво облекчение. Моето работно облекло вече не беше загадка. За съжаление, не можех да не забележа, че сякаш имах нужда от мъжки глас, който да одобри стилът ми на обличане, за да могат и другите наистина да го приемам.
Освен изтърканото „защо?“, другият най-често задаван въпрос, който съм получавала е дали става скучно в дългосрочен план. Това е разумен въпрос, който вероятно има много общо с факта, че офис стилът в моята индустрия е често неформален. Дадена ни е възможността да отразим нашите действителни характери във всичко, което обличаме всеки ден и да развиваме нашите „творчески духове“ във всичко, което правим.
И ако всичко това не е достатъчно, нека добавим и големия натиск върху жените да поддържат безупречна външност. По този начин, ние неминуемо се срещаме с неизмерима планина от високи очаквания. Нищо чудно, че много хора се разхождат с чувството, че светът ги притежава, когато всъщност трябва да е точно обратното.
Мисълта за присвояването на шофьорската седалката може да се почувства като непреодолимо начинание, но дори и малките промени могат да направят огромна разлика. Простият избор на носенето на работа униформа ми спаси безброй пропилени часове в мислене на: „Какво ще облека днес?“ И в действителност, тези черни панталони и бели блузи са станали важно ежедневно напомняне, че в действителност, аз притежавам контрол.
Разказва Matilda Kahl
