Начало » Любопитно » Желязната завеса. Студената война. Каква трябва да бъде 2038?

Желязната завеса. Студената война. Каква трябва да бъде 2038?

  • bobi
  • 24 авг. 2018
  •  Коментарите са изключени за Желязната завеса. Студената война. Каква трябва да бъде 2038?

Преди да отговорим на тези въпроси е редно да дадем едно кратко обяснение на това какво всъщност е “Желязната завеса” и какво е “Студената война” – от кога до кога се случват тези политически явления и какво се случва през този период. Разбира се, темата е съвсем различна, но ще намятам само някои факти за тях.

Желязната завеса е разделение на идеологиите в Европа. Желязната завеса бива “спусната” от тогавашната СССР и обхваща държави от Източна и Централна Европа. Тя започва непосредствено след Втората Световна Война и привършва след края на Студената Война – 1989-1991г.  Идеологията, която споделя този режим е комунизъм. По това време Европа се разделя на блокове  /1947-1948/ – Западен блок, съставен от държави подпомагани от плана Маршал, членки на НАТО и независими държави /4/ – Испания /разбира се/, Ейре, Швеция и Финландия, и Източен Блок – държави членки на Варшавския договори и неутрални комунистически държави – тогавашна Югославия.

Студената Война е противопоставянето на двете световни сили в този период – САЩ и СССР. Сблъсъкът е между двете идеологии на световните сили, сблъсъкът е между демокрацията и тоталитаризмът. През този период двете сили не са воювали пряко, но подкрепяйки други държави и техните военни действия, може да се каже, че са имали пряко въздействие върху много страни и техните граждани. Примери за това мога да дам, като Корейската Война, войната в Индокитай, разделението на Виетнам, Кубинската революция и други.

Желязната завеса сблъсква две идеологии, учи своите “чеда” на различни похвати, мнения и най-вече на много различно мислене. Кое мислене е правилно и кое не всеки решава сам за себе си, но определено се получава един парадокс. От една страна държавите в комунистически режим са възпитавали децата си с ненавист към американците. Докато пък янките са известни със своите пропаганди филми и книги, носещи култови заглавия, като “Червената напаст” или “Пазете се! Това е епидемия.” Оттук може да заключим, че американците смятат комунизма за болест, докато руснаците не одобряват американския начин на живот. И все пак е редно да споменем, че американците са достигнали неподозирани висоти в начина на поднасяне на пропагандата и в промиването на мозъци са доста по-напред от руснаците. Дали комунизмът е болест също всеки решава сам за себе си, но за мен не е нормално болшевиките да избиват милиони свои сънародници, да отнемат частната собственост на хората, правото им на глас, както и много други знаини и незнаини права. През това време капитализмът в Америка и Западна Европа се развива нормално, дори на бързи темпове, държавна собственост почти няма, хората имат права и най-важното – никой не им иззема живота, заради това, че мислят различно.  За съжаление тези неща, които са ставали по време на комунизмът нямат много общо с истинските идеи на Маркс и Енгелс. Все пак комунизмът е чисто утопична идея и неговите идеи няма как да проработят. Може би тук се крие и разковничето за това какво е ставало в Европа по време на Желязната завеса. Понякога човек не знае кога да спре. Питам се аз, като са разбрали, че комунизмът няма да проработи в истинския си замисъл, защо не са спрели с него? Защо не са продължили с разрастващия се капитализъм? А може би просто не са знаели инструментите за използването му, защото смея да твърдя, че в Китай това, което наричат “new communism” си работи много добре.

Ако погледнем, обаче, случващото се в Европа преди 89-та като едно политологично наблюдение може да се каже, че благодарение на социалистическите и комунистическите движения много се е променил и обликът на това, което се нарича “капитализъм” – появил се е хибрид, в който големите капитали и акцента върху свободата на индивида съжителстват със социално ориентиран държавен механизъм за преразпределение.  Благодарение на социалистическите движения се създава и работническо движение вътре в капитализмът, което променя по някакъв начин държавната организация, така че тя се смекчава. Все пак всички знаем, че съвременния свят е такъв, какъвто е, благодарение на всички случили се неща. Това важи за идеиния живот, за политическите и икономически практики, за промените в обществената реалност. Може би част от истината е, че съвременните държави от развиващия се свят са такива, именно заради Източния блок като един коректив или като алтернатива. При купищата си минуси все пак виждаме и някакви, дори и минимални, наченки на плюсове. Може би трябва да се стигне до някакъв извод от всичко написано… Моят извод е, че не може да се каже, че нещо е лошо, само защото не е потръгнало в ръцете на хора, които са го преправили до такава степен, че и създателите на идеята няма да могат да го познаят. Определено комунизмът, който на нас ни е познат, не бива да бъде приветстван с балони и торта.

Що се отнася до Студената война нея вече я няма от почти 30 години. През този период виждаме вече различни мерки за водене на политика. В момента меката сила е новия елемент в международните отношения. Това определено е голям напредък в сравнение с въоръжаването на европейските армии, изправени в миналото една срещу друга. За мен края на Студената война промени Европа по един много различен, но много балансиран начин. Пример за това мога да дам с някои от държавите. Русия беше отслабена от Студената война, Германия престана да бъде военна сила, а всъщност дори Франция и Великобритания изгубиха тази роля. САЩ от своя страна вече над 25 години години за огрявани от лъчите на победители в Студената война, но пък засега е невъзможно да постигнат победи в Афганистан и Ирак.

След Студената война вече има нови структури на европейската сигурност. Началото е поставено. Множеството контакти между държавите вече са налице, която гарантира един балансиран ред в ЕС и в частност в целия свят. Русия вече разглежда Германия като свой стратегически партньор в ЕС. Контактите на Русия с Франция, Испания и Италия също са добри. Тези множество отношения потвърждават началното мнение, че вече меката сила работи в ЕС. ЕС привлича бившите източноевропейски страни с рационалния си механизъм. Европейският съюз укрепва добросъседските отношения между своите членки. Вече държавите не се “дебнат”, а развиват икономически и политически отношения за сътрудничество.

Въпреки, че както виждаме всичко или поне повечето неща в ЕС вървят относително гладки и най-вече оптимистично, едва ли бихме могли да знаем какво би било след 20 години. Но пък можем да си представим и най-вече да кажем какво искаме да бъде тогава. Какъв би бил начина на живот тогава. Мисля, че всеки би се обърнал и казах: „Искам да живея в свободна, чиста страна в която да реализирам себе си и с която да се гордея не само заради това което е била, но и заради това което е и което ще бъде!“ Точно така си представям 2038 и точно такава трябва да бъде! От нас зависи!

Материал на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top