Първият ден от велопохода „Евровело за всички“ беше всичко, на което се надявах. Успешно по график изминахме 55 км, но денят подскачаше нагоре-надолу в опити ту да ни грабне възхищението, ту да ни обърка плановете.
Тук, преди да започна да разказвам за първия ден от приключението, трябва да кажа две думи какво се случи в 20:00 в деня преди тръгването. Събота вечер, антична крепост до Силистра, целият екип се събира от всички краища на България и кулминацията трябваше да бъде доставката на жълтия Ярис (така наричаме триколката, защото е дълга 2.70 м точно колкото една Тойота Ярис).
Е, кулминацията нямаше очакваната позитивна конюнктура. Дерайльорът, който би трябвало да превключва скоростите, беше изкривен на три места и триколката беше вън от движение. Благодарности на бащата на Пешо и добрата координация на целия екип, защото 3 часа по-късно кемперът се бе превърнал в къща с двор. Салатата и ракията бяха на масата, а триколката се движеше гордо по черния път към кемпа.
Ден 1 започна с милите викове на Иван, който ме търсеше да правя мекици. След само 3 часа сън предната нощ, мекици определено беше концепция, в която бих се потопил. Уви, оказа се само подход на събуждане.
След първите 17 км се спряхме в резервата „Сребърна“. Там прекарахме горещите часове на деня под дебелата сянка на местната джунгла. Отбихме се и в музея, където най-интересната атракция беше един робот, който се закача за инвалидната количка и само така човек в инвалидна количка качва стъпалата между етажите.
В 16:30 бяхме отново по колелата и целта беше 38 км и Долно Ряхово преди залез-слънце. През по-голямата част от това разстояние честта за шофирането на триколката бе моя. При тази структура на колелото, в която ездачът е почти седнал на земята, а краката му са успоредно на пътната настилка, натоварването се поема основно от квадрицепса и колената. Окей, беше изморително, това не е изненада, нито пък е най-важното.
Това, което ще запомним от днешния ден (5 август) са подарените праскови от крайпътния продавач на праскови, комарите, баирите и думите на майката на Пешо, след като пристигнахме по тъмно. Запитана какво мисли той за първия ден, тя импулсивно изстреля:
„Е, не виждаш ли как му блестят очите, ще осветят цялата маса.“
Лека нощ от мен. И до утре!
А ако искате да подкрепите инициативата „Евровело за всички“, може да го направите на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като всички трябва да сме равни!
Източник: uspelite.bg
