Начало » България » Възможна ли е реформата в българското училище?

Възможна ли е реформата в българското училище?

  • bobi
  • 01 мар. 2018
  •  Коментарите са изключени за Възможна ли е реформата в българското училище?

В България се счита, че има някакви свещени знания по отделните предмети и ако те не присъстват, значи всичко е загубено. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ директорът на столичното 51 училище „Елисавета Багряна“ Асен Александров. Стъпвайки на опита си на съветник на различни просветни министри, той предлага нововъведения в образователната система, сред които точково оценяване, повече автономия за учителите в процеса на преподаване и мултидисциплинарен подход. Сред иновативните идеи на Александров е и използването на елементи на кредитната система, която е много популярна по света:

При нас има някаква свещена единица, която се нарича „клас“. Този клас е неделим. В класа всички трябва да имат еднакви интереси и в образователния план от 1-ви до 10-и клас трябва да изучават едно и също, независимо че на някой може да не му е интересно или да е на ниво пред другите.

Учебните часове са структурирани като преди 30-40 години, отбелязва Асен Александров, според когото голяма част от часовете могат да се провеждат навън – в музеи и сред природата, но в момента всяко излизане извън училище става със заповед на директора и декларация на родителите.

Преекспонирането на българския език и математиката, особено между 5-и и 7-и клас, според Александров води до бележкарство и до по-слаби знания и подценяване на останалите предмети. Чрез изпитите по български език и математика сега проверяваме само лингвистичната и логико-математическата интелигентност, а образователната система трябва да отчита различните видове интелигентност, смята училищният директор.

Асен Александров препоръчва финландската система, която залага на силни междупредметни връзки и обединяване на темите в цикли, така че да се правят връзки между фактите и явленията – например цикъл „Природни науки“ или цикъл „Хуманитарни науки“:

Когато са в цикли, няма да има тежки раници. Междупредметните връзки в българското училище са невероятно слаби. Не стига това, ами тези учебници са така написани, сякаш нямат никаква връзка с живота.

Традиционната система за оценяване ощетява децата, като ги рамкира от най-ранна възраст. Стимулирането на учениците минава през по-гъвкавата точкова система, убеден е Александров. Той акцентира върху факта, че родителите с техните очаквания също допринасят за сегашния закостенял начин на оценяване на знанията.

Това не са реализируеми идеи. Това, което изглежда фантастично, е в България да постигнем съгласие, коментира Мария Донкова, програмен директор на фондация „Пайдея“, която активно се занимава с образователни проекти.

Ние сме свободни хора в свободна държава, но сме запазили в нормативната си структура за Министерството на образованието 85% от решенията в образованието, въпреки че то не носи 85% от отговорността за резултата. Учителите и родителите носят основната част от отговорността.

Според Донкова именно родителите и учителите трябва да могат да решават много повече неща от учебния календар, за ритъма и дължината на часовете, в какви блокове да са групирани те и как да се разпредели ученето, което накрая ще се проверява през външното оценяване.

След като видяхме, че на национално ниво институциите ни са без идеи, без въображение, повтарят неща, които носим още отпреди 89-а година, хората започнаха на място, заради интересите на децата, в конкретни училища, да намират решения, които работят за децата. И съвсем скоро ще стане очевидно за всички, че няма друг начин. Ще се роди моделът на доброто българско училище така, както го описва г-н Александров. Няма много варианти.

Мария Донкова подчерта, че очевидно, като се прави реформа отгоре надолу, се получава един и същи резултат, а институциите не ползват колективната интелигентност на българите.

Източник: www.bnr.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top