Казвам се Жени Янева и през учебната 2019/2020 година бях ученичка в 12. клас. От малка съм много амбициозна и винаги съм знаела, че искам да продължа образованието си в чужбина. Не отне много време да разбера обаче, че кандидатстването е много по-сложен от очакваното процес, затова и реших да споделя опита си с читателите на StudyAbroad.bg.
Кандидатстването в чужбина в последно време е по-лесно отвсякога – човек безпроблемно може да подаде всички нужни документи онлайн и дори не се налага да е стъпвал в държавата, където иска да учи, преди да бъде приет. Затова докато обмислях висшето си образование в края на 11. клас, бях решила да подам кандидатури на възможно най-много места по света, за да имам богат избор на по-късен етап. Както обаче сама се убедих в последствие, процесите на кандидатстване са различни навсякъде и една учебна година трудно би стигнала, за да прати човек документи на всички желани места.
Стратегията
Знаех, че ми трябва план, преди да се впусна в това начинание, и първата точка от него беше да сведа до минимум броя на държавите, където подавам документи. След подробно проучване на различните страни, образователните им системи и изискванията им за прием останах с две места, които най-добре съответстваха на желанията ми – Шотландия и Сингапур.
Водещ фактор при избора ми беше мултикултурната среда, а по-изгодното образование в Шотландия в сравнение с това в Англия (1860 паунда годишно) е причината студенти от цяла Европа да се спират на учебните заведения там. Знаех, че ако реша да уча в шотландски университет, със сигурност бих разширила хоризонтите си и завързала контакти с хора от всички краища на континента. Местата, които избрах, са известни с доброто образование, което предлагат за специалността ми (журналистика, медии и комуникации): University of Glasgow (№77 в световните класации), University of Strathclyde (№300), University of Stirling (№485), Glasgow Caledonian University и Queen Margaret University (и двата №801-1000).
| Компоненти на кандидатурата за Шотландия:
– лична информация – академична справка – мотивационно писмо – препоръка от учител – сертификат за владеене на английски, доказващ ниво C1/C2 – информация за досегашна работа и допълнителни академични квалификации Изисквания за прием в Шотландия: – Диплома за средно образование над дадена оценка (при мен тя варираше от 4.50 до 5.90 спрямо университета) – два държавни изпита, взети с оценка над дадена (в моя случай от 5.00 до 6.00) |
В Сингапур ме привлече университет на име Yale-NUS College, съчетаващ най-доброто от сингапурската и американската образователна система. Брандиран е като обединяващ култури от цял свят и 50% от следващите там са интернационални студенти. Освен това предлага щедра финансова помощ за всеки, който не може да си позволи годишните такси, вариращи от 50 000 до 75 000 сингапурски долара. Специалността, която избрах там, беше политика, философия и икономика, защото сметнах, че би ми била от помощ при желаната журналистическа кариера.
| Компоненти на кандидатурата за Сингапур:
– лична информация – информация за всички членове на семейството – подробно описани извънкласни дейности – досегашна работа – оценки, академични отличия – две есета – отговори на въпроси – резултати от SAT – резултати от IELTS/TOEFL (по желание) – копие от първа страница на паспорт – интервю (само за одобрени кандидати) – документи за финансовото състояние на семейството (само за кандидати, подбрани за интервю) Изисквания за прием в Сингапур: – Приемът е холистичен. Няма определени оценки, извънкласни дейности или теми за есе, които да гарантират, че кандидат би бил избран. |
След като имах списък от университети, следващата стъпка беше да планирам кандидатстването си спрямо крайните срокове във всяка държава, така че да имам време както да изпипам кандидатурите си, така и да уча за немските и българските си матури. Следователно заключих, че за максимален успех трябваше да започна подготовката на документи и есета още от септември месец.
Проблемите
Нямаше и седмица от началото на учебната година, когато се сблъсках с тъжната реалност на кандидатстването в чужбина – че есетата и мотивационните писма, които се налага човек да напише, в повечето случаи не се получават от първия път. Освен това осъзнах, че е изключително трудно да представиш себе си във възможно най-добрата светлина, без да преувеличаваш постиженията си или да звучиш надменно. Докато аз си блъсках главата в чудене как да говоря за живота си досега, моите учители не бързаха особено с изготвянето на препоръките и академичните справки. Наложи се да променя плановете си в действие…
Следва продължение…
