В първия си учебен ден във втори клас, Стефан стоял в ъгъла на класната стая и уплашено гледат своите нови съученици. Причината е, че семейството му току що се е преместило в САЩ и не е знаел нито дума на английски език. Десет години по-късно, младежът вече завършва North Central High School, с перфектни резултати на SAT, благодарение на които е приет във всички университети от т.нар. „Бръшлянова лига“ – най-престижните висши училища в Америка. През последните дни Стефан Стойков предизвика истинска медийна сензация в България и ни даде нов повод за национална гордост.
В разказ пред американското издание „Indystar“, Стефан разказва повече за дългият път дотук.
„Надявах се да бъда приет в поне един от тях“ – казва той. „Сега изведнъж се оказва, че мога да избирам между всички.“
Семейството на Стойков печели Зелена карта и се премества в САЩ. Почти веднага след това обаче родителите му се развеждат и той спира да поддържа близки отношения с баща си. Майка му работи като домашна помощница и непрекъснато сменя квартири, защото наемът се оказва твърде висок.
В училище Стефан изучава английски интензивно и редовно носи книги вкъщи, за да продължи да чете. Спомня си най-омразните му занимания в началното училище – писането на разкази по различни теми. Например – „Какво правихте през уикенда“. Превеждал е всяка дума с английско-български речник, знаейки, че и така текста няма да има смисъл, но друг начин не е имало.
Тогавашната му учителка, Елън Сейълс, коментира, че макар чуждестранният й ученик да не е говорил никакъв английски, тя забелязва неговата интелигентност и любознателност.
В трети клас Стефан Стойков вече може да пише цели изречения – макар и не винаги граматично правилни. „Нямам идея как ли съм звучал на хората тогава“ – признава си той пред медията.
В трети клас открива нещо, което го мотива да продължи с академичните успехи – математиката. Учениците трябвало да решат 100 задачи за 5 минути. Разбира се – никой не се справял напълно перфектно, но Стефан винаги е решавал най-много в сравнение със съучениците си.
„Разбирам големите жертви, които моето семейство е направило, за да се преместят в САЩ, и не исках да ги предавам като не се възползвам от всички възможности“ – разказва Стефан.
В пети клас вече е можел да говори английски свободно и дори е превеждал на майка си, когато това е било нужно. А в гимназията вече се справя с някои от най-трудните класове в Аdvanced Placement и International Baccalaureate програмите.
Историята на Стефан може да ни покажа, че всичко може да бъде постигнато с труд и постоянство. В този ред на мисли, ще си позволим и един кратък коментар относно „националната гордост“, която младежът предизвика у нас. Това е странно понятие. Обикновено, човек изпитва гордост от нещо, което сам е свършил. Стефан Стойков заслужава поздравленията ни и нашето уважение. А гордостта си е за него и за неговото семейство. Дано тази история ни послужи по-скоро като източник на „национална мотивация“. Да разберем, че нещата се случват и на българи и да не се отказваме въпреки трудностите.
