Тръмп реши да премести посолството на Йерусалим от Тел Авив в Йерусалим. Това само по себе си е и признаване на Йерусалим за столицата на Израел от САЩ. Важно е обаче да се отбележи, че един от най-основните конфликти в Близкия изток е Израелско-Палестинския конфликт. Това е най-старият конфликт повече от 70 години години. Това е конфликт, чието решение може и да не видим скоро.
Като цяло, Тръмп се опитва да реализира закона от 1995-та година, който през годините е отлаган дълго във времето, а именно процесът на признаване на Йерусалим на столицата на Израел и преместване на американското посолство. Това решение е знаково, защото се сблъсква с две различни визии каква трябва да е съдбата на Йерусалим, а именно Израел, които смятат, че това е тяхната столица – с много институции в самия град, като след 1967-ма източен Йерусалим попада под израелската юрисдикция и контрол. И обратно – Източен Йерусалим е по-близкия религиозно с много араби, като надеждата е това да бъде столица на тяхната бъдеща Палестинска държава.
Един такъв акт на Тръмп в момента е знаков за региона и се приема от арабските държави като едно много голямо унижение, загуба и комплекс за това, че палестинците не са били защитени навремето от арабските лидери, когато е имало възможност да се случи това, и сега тази болка излиза на преден план. Ето защо организацията за ислямското сътрудничество излезе с остра реакция, че това е жестоко посегателство над тях.
Важно е да споменем, че народите в близкия изток гледат в голямо недоверие на управниците си. Там болната тема е корупция и това че мюсюлманските народи не са защитени от западните. Те го гледат като импереализъм и посегателство.
Още в началото на мандата си Доналд Тръмп имаше ясни позиции – че е твърдо зад Израел, както и че подкрепя Саудитска арабия в сблъсъка срещу Иран – геополитически – и очевадно до голяма степен поставя и съюзници на Щатите в неприятна ситуация, като например Йордания и Египет, които са верен приятел на САЩ.
Папата също се изказа остро по повод решението на Тръмп. Това е и ясната разделителна черта между ЕС и САЩ. Видяхме и острото осъждане и на президента на Франция Макрон. Немският министър на външните работи също не се изказа ласкаво за решението на Тръмп. Всички лидери добре осъзнават, че трябва да се премине към някаква форма на сговорчивост, за да се заровят томахавките и да се случи това, което се е случило в Европа след втората Световна война – мир между Франция и Германия, които са се мразили, а днес са моторите на едно обединение.
Ходът на Тръмп не е важен в момента и за Израел, който в момента има много по-важни неща в региона, особено когато говорим за националната сигурност на страната, а това е случващото се в южна Сирия. Там има струпването на шиитски ирански части, които са застрашаващи за визията и сигурността на израелските служби за сигурност, а именно възможността да се правят заводи за боеприпаси и ракети, които могат да бъдат изстрелвани по посока инфраструктура и цивилно население. В момента големият проблем на Израел е какво става със Сирия, където е от витален интерес.
Говори се, че ще има и друго геополитическо решение в региона, а именно, че Саудитска Арабия и Израел могат да създадат дипломатически отношения, което да изненада всички наблюдатели. И двете страни имат един общо враг, който и Доналд Тръмп каза, че ще атакува, и той е Иран.
Иран до този момент обаче е най-големия печеливш от всичко, което се случва, макар че натрупа доста черни точки пред региона – първо в Сирия, където избра страната на победителите, както и в Ирак, където подпомогна официалното правителство срещу кюрдите. В Ливан също иранското влияние на Хизбула и на шиитите е голямо. В Йемен в сблъсъка със Саудитска Арабия хутите, подкрепяни от Иран с убийството на Салех (бившият президент на Йемен) демонстрираха много сериозна мощ. Столицата стана под техен контрол, както и северен Йемен. Положението на Саудитска арабия не е розово откъм имидж заради затварянето на пристанищата. Те са в изключително тежка хуманитарна криза. Нещо, което притеснява и САЩ, като играч, който подкрепя Саудитска арабия. Отвсякъдее картината е в полза на Иран, което Израел не би позволил и не може да си позволи. Трябва да се предприемат мерки. Дори този ход на Тръмп може би пречи на Израел и разфокусира вниманието.
Като цяло арабската представа е, че Запада е потисник. Дори сунити симпатизират на Иран, макар и шиитска, приемат Иран за олицетворение на играча, който ще спре Запада, който ще защити исляма. И в момента всичко показва, че палестинците са изоставени и че Иран ще е играча, който може да ги защити. Интересното в случая е, че Саудитска Арабия няма абсолютно никакъв лост, с който да влияе на САЩ. Нищо че се правят сделки и се наливат милиарди в американската икономика. Всичко това дава козове на Иран да излезе и да каже, че те са силните в Близкия изток. Иран е шиитски и е недолюбван, но те защитават геополитически арабските държави срещу Запада, който си прави каквото иска. Такава е логиката на Близкия Изток.
Факт е, че признаването на Йерусалим не върви веднага с преместването на посолството в града. Ще има времеви период между двете, но самият акт е много знаков и тепърва ще предизвиква много трусове в региона. За съжаление, може да предизвика трусове и в Европа и това го знаят и самите политици.
Европа от своя страна пък трудно би преместила посолствата от Тел Авив в Йерусалим. Европа не иска да дразни. Държави като Франция и Германия, например, не са готови да платят тази цена заради вътрешно-политическата диаспора, защото много от живеещите там имат връзки, потомства и емоционална обремененост с Близкия Изток. Това е риск и за тяхната политическа ситуация с оглед на атентати и ще излезе, че не се грижат за сигурността и не са взели мерки. За Доналд Тръмп зад океана тези мерки изглеждат далечни – той консолидира дори своята подкрепа и честно казано сякаш много не се интересува какво мислят европейците.
Изводът за нас европейците е, че ако напрежението ескалира на места като сблъсък между Иран и Саудитска арабия, първото нещо, което ще се случи, е да се качи петрола. Напрежението в Близкия Изток означава сериозни притеснения за доставките и добива на петрола и Европейската икономика ще го усети много сериозно. Можем да станем свидетели на едно поетапно отразяване върху цената. При всички случаи това би бил един от преките ефекти. Икономически войната и напрежението винаги водят до дестабилизация, до забавяне на икономическия процес и до увеличаване на разходите.
Материал на Борислав Борисов – Bobby
