Красивата Италия или казано на италиански език “La bella Italia”, запленява със своята изящност, архитектурни паметници и забележителности, с невероятно вкусната паста, тирамисуто, фокачата и виното. Италианският език кънти в ушите на хората, сякаш музика се пее и свири. Необширни лозя, море, езера, мостове и красиви къщички те пренасят в друго измерение, където времето просто спира и ти напомня за моменти от живота на Цезар и гладиаторските битки. Италия, страната на Павароти, София Лорен и Марчело Мастрояни , “la vita è bella” ( «Животът е хубав»).
За мен
Казвам се Карина Петрова, на 25 години съм, от град София и преди 4 месеца официално завърших своето обучение в Университет «Тор Вергата» в гр. Рим, по специалност „European Economy and Business law”, магистърска степен. През октомври тази година се прибрах в България и реших да започна реализацията си в родината.
“Влюбена” съм в Италия още от детските си години
Още си спомням един момент от детството ми, когато тъкмо се бях прибрала от игра с приятели и влизайки във вкъщи се заслушах в музиката идваща от стаята на моите родители. Чуваше се как пеят народни български гласове и към тях се включи мъжки плътен глас. Попитах моята майка, коя е тази песен и кой пее на фона на нашия фолклор: и тя ми каза: „Карина, това е Адриано Челентано, той е италианец“. От този момент толкова много харесах италианската музика, че започнах да се интересувам и от всичко останало, свързано с Италия. Така наречената страна – ботуш се превърна в мой дом за последните две години.
През септември 2013 година заминах за Рим с много ентусиазъм и вълнения. Разбира се, че и притеснението също беше голямо, защото отивах съвсем сама, без да познавам никого, а и бях преминала само начален курс по италиански език. Мелодичният италиански не е много труден език за научаване, стига човек да има силното желание, добрата основа от други романски езици, както и постоянство и разбира се, учене на сериозни граматически правила.
И така, пристигнах във Вечния град и преди да започна обучението си имах няколко дни свободно време да опозная и посетя различни места, да усетя Средиземноморския полъх и да се пренеса във времената на Римската империя.
Италианският начин на живот
Всичко беше повече от вълшебно и прекрасно. От всякъде се чуваше „Ciao amico, come stai amore, andiamo mangiare”, в превод: здравей приятелю, как си скъпи, хайде да ядем. Определено прави впечатление разговор между италианци и техният емоционален тон на изказ. Понякога това приличаше на караници, скандали между двойките, заради прекалено високия глас и непрестанното жестикулиране. Всичко изглеждаше на пръв поглед съвършено, когато не обръщаш внимание на дребните детайли, на проблемните места и неща, които могат да повлияят на живота на един чужденец. Да, това са всички българи, които живеят в други страни, всички ние сме чужденци. Хората казват, „Докато си млад ходи, пътувай, живей навън, но след това се прибери в страната си, защото никъде другаде освен в своята родина не може да се почувстваш като в истински дом”, и това се оказа вярно! В италианското общество е доста трудно да станеш един от тях, да се почувстваш като тях. Италианецът е човек, който държи на своите традиции, обича езика си, футбола и храната си, трудно можеш да го накараш да промени навиците си. Те са италианци и за тях не съществува друга нация, било то френска, испанска, българска или английска, те са истински родолюбци.
Обучение и кариерна реализация
Обучението ми в 2-годишната магистратура, както и цялото ми ежедневие в Рим бяха наистина много важни за моето развитие като професионалист и личност. Научих много добре италиански език, получих изключително висока подготовка от университета, имах чудесни и ерудирани преподаватели, както и колеги – студенти от цял свят. Разбира се, научих се и да приготвям вкусната италианска паста, свикнах със съботно-неделните футболни емоции, спечилих много нови приятели, с които до ден днешен си поддържаме контактите, обменяме информация и идеи, и дори се събираме. Докато си студент е по-лесно – учиш, излизаш и се забавляваш, но когато дойде време за сериозните неща от живота, като намиране на качествена работа, установяване в страната, бих казала, че е доста трудно.
Цената на живота
Дори и когато имаш много добро образование, говориш езика им, както е в моя случай, никак не е лесно да намериш веднага желаната от теб квалифицирана работа, поради една проста причина, че идваш от някъде другаде. През последните месеци от престоя ми там, опитвайки се да започна своята кариера, едно нещо ми направи много силно впечатление. В повечето обяви имаше специалното изискване да имаш италианско гражданство. Звучи много несправедливо спрямо хората, които могат и знаят, нали? Но какво да се прави, ние все пак не сме италианци, а те имат пълното право да избират с кого да работят.
Стандартът в Италия е висок, цените също са високи, а наемите са „убийствени” и ако нямаш добре платена работа, средно от порядъка на 2000-2500 евро на месец, не можеш да издържаш на напрежението и мислите за сметки, данъци, разходите за култура и забавления, лукса да имаш кола и жилище, които трябва да се поддържат.
Бъдещето в България
Личното ми мнение е че, и в България един млад и добре образован българин може съвсем нормално да се развива и да живее, да работи и да получава добра заплата. Да не забравяме и факта, че вече при нас има много чуждестранни компании, които търсят високо квалифицирана работна ръка. Освен това в България идеята да си купиш жилище не е „просто сън”, а точно обратното, тук е напълно възможно. Повечето банки имат специална политика за кредитиране на младите хора.
България има нужда от нас, от млади, интелигентни, знаещи и амбициозни хора със свежи сили и идеи. Ние си имаме всичко – красива природа, традиции, имаме семейства и близки тук, а от това по-важно няма.
Пиша тези редове, за да насърча повече млади хора да се замислят върху думите ми и да не отлагат завръщането си по родните места. Българинът трябва да започне да забелязва и хубавите неща на страната ни, а не както сме свикнали само да мислим за отрицателното. Не забравяйте, че винаги може да отидете навън, да пътувате, да работите, да опитвате различни ястия и да научавате езици, но навсякъде си оставаме „Straniero или Straniera”, в превод просто един чужденец.