Замислих се насериозно за магистратура в чужбина едва месец и половина преди обичайното време за подаване на документи – доста късно за подобен план. Голяма преднина в напредварата с крайните срокове имах обаче от продължителното и задълбочено четене на списание „Образование и специализация в чужбина”, както и на магистърския справочник „Postgraduate Education 2012”. Бях напълно запозната с типовете висши учебни институции в Германия, езиците на преподаване, таксите, разноските за живот и така нататък. Без подобна „предварителна подготовка” не препоръчвам на никого да се сеща, че ще кандидатства в чубжина последния месец преди крайните срокове!
Стъпка 1: Изборът (Планирай)
Ако страната-дестинация е ясна – в случая това е Германия, остават все пак два въпроса, откъдето да се тръгне при избора на магистратура: къде и какво?
Ето няколко опорни точки за всеки един ит тях:
1. Къде …
- … ще ми струва по-малко/ повече?
Бавария е осезаемо по-скъпа, а в Северна Вестфалия пък няма семестриални такси и картата за транспорт покрива пътуването в целия бундесланд. Отчитайте особеностите на административните единици в Германия, защото те са доста автономни.
- … имам познати?
Стартът от нулата е наистина труден, а въпросът с жилището – повече от предизвикателство. Не е лоша идея да си потърсите „подкрепление” и да се настаните в близост до някой ваш познат.
- … имам добри възможности?
Различно развити водещи отрасли или пък централата на популярен концерн могат да се окажат добра причина човек да се позиционира в даден град/ област.
- … ще си живея добре?
На север е студено, на запад вали постоянно – не, че прогнозата за времето трябва да диктува живота, но климатът определено оказва влияние на психиката, така че хвърлете едно око на средните годишни температури в Уикипедия.
2. Какво … ще уча?
Тук систематизирането е доста по-лесна задача. Удобен сайт, който ми помогна да заложа критериите си и да разровя „отведнъж” над 1 700 магистърски програми, е порталът http://www.mastersportal.eu
Стъпка 2: Кандидатстване (Организирай)
До колко университета да бъде сведен изборът, е лично решение. От гледна точка на факта, че за всеки университет се изисква задълбочено четене и подготовка на необходимите документи, а и отчитайки все пак финансовият фактор, смятам, че 3 или 4 варианта са предостатъчни. Оттук следва по-сложното – да подготвите точно това, което искат от вас, защото имате ли го, в общи линии няма причина да не бъдете приети.
- Профил на специалността: тъй като при магистратурата става дума за надграждащо обучение, релевантността на бакалавърската степен е от може би най-решаващо значение. Разровете наистина добре, защото тези неща не стоят на първата, нито дори на втора вътрешна страница на сайта, обикновено са свързани с активен линк към дума в края на дълъг текст.
- Личен контакт: всеки университет има доста всеотдаен (по моите лични впечатления) отдел за чуждестранни студенти. Задължително влезте във връзка с тях, профилактично поискайте цялата необходима информация отностно кандидатстването и изискванията към чужденци. На по-късен етап този контакт може да е решаващ, когато преговаряте за срокове или други административни пречки (защото и това се случва доста често).
- Документите: те със сигурност трябва да включват
Диплома за висше образование (не е проблем да не сте си я получили, тогава се кандидатства с уверение, но трябва да го изкомуникирате с университета)
- Академична справка (с най-много един липсващ семестър – т.е. последния)
- Диплома за средно образование
- Сертификат за владеене на немски език
- Формуляр за кандидатстване на съответния университет
Често университетите искат и английски език на ниво В2, тъй като може да има смесено преподаване на двата езика, или пък материали за четене на английски
Обикновено се искат легализирани копия. Уточенете с университета какво точно трябва да изпратите – възможностите варират от обикновени копия (при положение, че по-късно представите лично оригинали) до легализирани по официалната процедура удостоверения.
При езиковия сертификат по немски език легализацията означава заверка на копието в немското консулство в България (процедурата се извършва за 24 часа и е платена).
Стъпка 3: Immatrikulieren (Организирай … и дишай дълбоко!)
Да предположим, че всичко е минало добре, спазили сте си сроковете и в края на август/ началото на септември получавате добрата вест. Или не?
В процеса по записването имате два основни помощника, които не трябва да забравяте: електронната поща и телефонът. Първото, за което може да ги приведете в действие, е ако вече е крайно време да получите някакъв отговор, но това не се случва.
Обратно на очакванията за „немска точност”, университетите не са много бързи в изпращането на тези писма, така че в случай на забавяне, пишете, звънете и настоявайте. След като все пак получите потвръждението, започнете с най-важното – как ще се запишете. Лично или с документи по пощата – зависи от университета.
В случай, че може да изпратите документи по пощата, помислете за това – след като извършат процедурата по записването (неясно колко време) и изпратят вашите студентски документи отново по пощата, тя ще дойде в България след 2-3 седмици. Имате ли толкова време до началото на семестъра? Ако нямате, най-добре си купете по-ранен самолетен билет.
Оттук нататък ще трябва да се погрижите за:
– Всички документи, които не сте изпратили при кандидатстване, а се изискват при записване (както и сроковете за техния превод и евентуална легализация). В краен случай при драстично разминаване на сроковете, говорете с новия си университет. Имат склонност да правят компромиси понякога.
– Здравна застраховка: Задължително е да си извадите ЕЗОК-карта, но тя не покрива здравното осигуряване на редовните български студенти в Германия. Необходимо е потвърждение на немска здравна каса (AOK, GEK, Ikk и др.), че наистина сте осигурено лице в рамките на ЕС. Пишете/ обадете се в най-близката по район и уточнете как да ви бъде издадено удостоверението. Отново за сроковете – ако няма време да ви го пращат до България, ги помолете да го изготвят и да го вземете на място от тях. Отделно трябва да координирате с българската здравна каса удостоверяването на студенството ви, за да продължи да ви осигурява българската държава.
– Жилище: ако нямате приятел, при когото да се настаните на първо време, вероятно е твърде късно за свободно място в общежитие. Но все пак потърсете помощ от университета – те трябва да предложат информация и варианти за временно настаняване (това не значи обаче че ще е евтино). Жилище по интернет не може да си намерите. То така или иначе е може би най-мъчното нещо, свързано с преместването в Германия.
– Банкова сметка, адрес: все неща, за които ще ви питат. В началото може да живеете без банкова сметка, скоро обаче потребността за такава ще възникне. По належащ е обаче въпросът къде да ви изпращат документите, когато започват да се появяват такива със записването ви? Изпозлвайте адреса на приятел, или в краен случай може да си наемете кутия в пощенска станция.
Изброени наведнъж, всички стъпки по кандидатсвтането (а със сигурност съм забравила някои) изглеждат наистина голямо главоболие. Със сигурност си е такова, но само на моменти. Мотивацията на заминаването в чужбина е доста решаваща точно в тези моменти J
Най-важният извод, до който стигнах с немските институции е, че каквото и да се е случило или объркало, насреща ми има човек, с който да го изкомуникирам и за мен ще бъде положено усилие и проявено разбиране, така че да получа това, което съм поискала. Последното, трябва да отбележа – съвсем не го очаквах от Германия, но е абсолютен факт. Така че – успех с кандидатстването и на вас!
