Начало » Магистър » Докторантурите в чужбина – част II

Докторантурите в чужбина – част II

  • netpro
  • 28 ное. 2016
  •  Коментарите са изключени за Докторантурите в чужбина – част II
12223 0

Вече разгледахме изискванията за кандидатстване за докторски програми в Австрия, Великобритания и Дания- предпочитани дестинации за обучение в чужбина за студенти от цяла Европа. Южната част на континента обаче остава малко или много встрани когато става дума за образование, а Испания, Италия и Франция предлагат не по-малко атрактивни възможности както за бакалавър и магистър, така и за желаещите да получчат титлата доктор.

И така, какво ви е необходимо за да бъдете докторант в:

Италия. Това е може би най-достъпната от финансова гледна точка дестинация. Ако искате докторантура в областта изкуствата или фармацията (да, колкото и странно да изглежда за последното), то Италия е вашата държава. Друго предимство на средиземноморската страна е фактът, че италианските университети имат здрави партньорства с европейските институции и други университети от Стария континент. Тук се намират и едни от най-старите университети в Европа- Болонският е открит през 1088 г. Любопитен факт е обаче, че докторската степен става част от италианската образователна система едва през 1980 г. Преди това тя се е наричала Diploma di Perfezionamento и е представлявала 5-6 годишно обучение, своеобразна подготовка за академична кариера.

Както и в Австрия, и в други държави в Европа, след влизането в сила на Болонската конвенция, образованието се разделя на 3 степени- бакалавърска, магистърска и докторска. Същото важи и за обучението в Италия. В страната повечето университети са държавни и всички те се занимават с научни изследвания. Около 90 от тях са с над 100 000 студенти, а останалите- с до няколкостотин. Държавните висши училища са автономни, а техните ръководства и преподавателски състав са натоварени с важната задача да правят нови научни изследвания на високо ниво.

В страната има, разбира се, и частни университети, но, ако решите да се спрете на някой от тях, проверете дали е признат от италианското Министерство на образованието.

Докторантурата продължава 3-4 години, като за четвъртата може да ви е нужно допълнително разрешение. Докторантите се зачисляват в т.нар. Докторантски училища, където се преподава избраната специалност и има възможности за мобилност. По време на обучението докторантите имат свой научен ръководител, който им помага с проучванията. За да придобие титлата доктор, студентът защитава теза- ново проучване, в рамките на 100 000 думи.

Докторските програми с Италия обикновено са на италиански език. Разбира се, има и такива, които са достъпни и на английски.

Въпреки че Италия е част от Болонската конвенция и съответно обучението там е на три степени, не е проблем да станете част от докторска програма, ако сте завършили висшето си образование например във Великобритания, където от бакалавър веднага можете да прескочите на докторат. За да се запишете в програма, се явявате на конкурсен изпит по избраната специалност. Обикновено италианските университети имат запазени места за чуждестранни студенти.

Ще ви е необходим и сертификат по италиански език, диплома за висше образование, CV и две или три препоръки. Също така ще трябва да изготвите проектопредложение с темата на дисертацията си и да си издадете Европейска здравна карта.

Специфичното при кандидатстването в Италия е, че, ако изберете стандартна докторантура в държавен иниверситет, едно от нещата, необходими, за да бъдете допуснати до конкурсен изпит, е да попълните заявление за това в италианското посолство.

Франция. За да придобиете докторска степен във Франция, трябва, освен да подготвите теза – собствено проучване, и да я защитите, да имате и публикации в научни издания. В страната имате възможност да избирате между около 300 учебни заведения, които работят в партньорство с 1200 действащи научни лаборатории, където докторантите да провеждат изследванията си. Структурите, в които се обучават докторантите, са към университети или академии на науката, но са обособени като отделни звена с цел докторантите да получават максимално внимание и подкрепа за всичко, от което имат нужда.

Политиката на Франция спрямо образованието винаги е била една и съща- за продължаващо образование се отделя 1,2% от БВП на страната, а 87% от финансирането идва от фондове от публичния сектор. Това обуслава и едни от най-ниските в Европа такси за обучение, а именно във Франция се намират и университети, заемащи челни места в световните класации за докторантски програми.

Франция се нарежда на четвърто място сред най-популярните за младежите от цял свят дестинации за обучение (след САЩ, Великобритания и Австралия) с около 25 000 чуждестранни докторанти. Политиката й за френски и чуждестранни студенти е една и съща. Видимо е, че интернационалното партньорство е важни за Франция и поради факта, че около половината научни публикации са в съавторство между французин и негов колега-чужденец, независимо за коя научна област става дума.

По време на докторантурата си във Франция сключвате и договор за 3 години с опция да бъде удължен за четвърта с някоя от научните лаборатории, работещи по вашата специалност и имащи нужда от персонал. По този начин държавата ви осигурява и заплащане на труда.

Процедурите за кандидатстване също са много облекчени. Ако кандидатствате като докторант в определен проект, просто следвате процедурата за него. Ако сте избрали по-широка област, Campus France – еквивалент на British council, ви предлага възможността да приложите всички необходими документи в един акаунт и да кандидатствате за докторските програми на няколко различни образователни институции едновременно. За да кандидатствате, може да са ви достатъчни и минимални познания по френски, но, имайте предвид, че може да се наложи да ги задълбочите, защото част от финалния ви изпит за защита на дисертация може да включва и по-задълбочени познания по езика.

Испания. Тук се намират едни от най-старите университети в Европа. Испанското продължаващо образование също е част от Болонската конвенция, така че стандартите са същите Испания се нарежда на челните места по постижения в иновациите и невронауките, така че едни от най-атрактивните докторантски програми тук са свързани с енергетика и възобновяеми източници и медицина, особено органни трансплантации. Голяма част от програмите са достъпни на английски, но помагат на студентите да придобият и усъвършенстват познанията си по испански.

Можете да избирате между частни и държавни университети, в които да запишете докторнтура, а възможности предлагат и външни научни центрове. Интересен факт е, че често докторските програми и проекти често са в партньорство между различни институции, така че не е нужно да се ограничавате, като избирате една. Това предполага по- богати контакти и възможности за обмяна на професионален опит.

Докторските програми в Испания обикновено са разделени на 2 фази. През първата, която обикновено обхваща първата година на обучение, се набляга на теоритичната подготовка. Тук се изучава необходимата терминология за собственото ви проучване, изготвя се и плана за него. Тази фаза носи 60 кредита. През останалите 2 години с помощта на научен ръководител изотвяте своя теза и работите върху собствено проучване. Защитата на дисертацията трябва да се случи най-късно до петата година. Имайте предвид, че тези срокове се спазват стриктно.

За да кандидатствате в докторантските програми в Испания е необходимо да имате бакалавърска и магистърска степен, свързани с желаната докторска. Необходими са ви минимум 300 кредита, като е възможно да има нужда от допълнително легализиране на дипломата за висше образование. Ако има повече от един кандидат за докторантското място, кандидатстването става не само по документи- провежда се и конкурсен изпит. Той може да включва ваше предложение за проект или докторска теза, а е възможно да бъде проведено и интервю.

В повечето университети документите за кандидатстване се подават от януари до май, за да започнете докторантурата си през септември или първите дни на октомври на следващата академична година. За докторанти от ЕС не се изисква виза, но е необходима регистрация като чуждестранен гражданин, пребиваващ в Испания, за да получите свой номер за идентификация, който ще ви бъде необходим за да си отворите банкова сметка и да имате достъп до обществени услуги като градски транспорт и здравеопазване.

Докторската степен в Европа ви позволява да създадете професионални контакти и да разширите кръгозора си въобще- да опитате нова кухня, нов начин на живот, да работите в интернационален екип. Но, според мен, докторантурата в България все пак има едно предимство- може да няма нищо общо с предишното ви образование.

 

Кое бихте избрали- целенасоченост и пряка връзка с наученото досега или възможността да се квалифицирате в напълно различна област- чужбина или България?

 

Автор: Ева Дончева

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top