Име: Габриела Павлова
Университети: Университетът в Бирмингам
Специалност: Международни отношения (Дипломация)
Държава: Великобритания
Би ли се представила с няколко думи пред нашите читатели?
Казвам се Габриела Павлова и съм от Перник. Преди да замина за Великобритания завърших Връзки с обществеността в Софиийския университет. Скоро се прибрах от Белгия, където бях на стаж в генерална дирекция „Комуникации“ към Европейската комисия и сега работя над няколко различни проекта в сферата на връзките с обществеността и комуникациите.
Защо се насочи към магистърска програма във Великобритания? Как се спря на Университета в Бирмингам и как избра специалността си?
Интересът ми към комуникациите и дипломацията определи специалността – Международни отношения с профил Дипломация. Бях истински щастлива, когато ме приеха точно тази специалност в един от най-елитните университети във Великобритания. В годината, в която учих там, той беше обявен за Университет на годината според The Times and The Sunday Times Good University Guide.
Имах възможност на уча управленска психология в Норвегия, но магистратурата там е две години, а стандартът на живот е по-висок от този във Великобритания. Освен това, университетът там не притежаваше академичната романтичност на този в Бирмнгам – отвореният кампус, часовниковата кула, червените тухли.
Как протече кандидатстването? Има ли някои особености, които трябва да знаят хората?
Кандидатстването включваше подготовка на комплект документи: препоръки, академична справка, доказателство за владеене на английски език, мотивационно писмо. Напълно стандартно. Сайтът на университета е добре структуриран и информацията, която е качена на него е доста изчерпателна. Лесно е да се ориентираш в това, какво се изисква от теб.
Има ли нещо, което според теб може да се нарече най-характерно за британския начин на преподаване?
Това, което ми направи огромно впечатление при преподавателите и техния подход е, че всяка гледна точка може да бъде приета сериозно, стига да успееш да я защитиш. Често нямаше верен или грешен отговор на даден въпрос – имаше различни позиции, които да бъдат аргументирани. Д-р Ричард Лок-Пулън, преподавателят ни по Дипломатическа история на 20 век, казваше така: „Ако вярвате, че мустаците на Бисмарк са причината за всичко, което се е случило в Европа, и успеете да го докажете, то аз ще се съглася с вас.“
Това изискваше много по-сериозна подготовка от страна на студентите, тъй като за да участаш пълноценно в разговора, трябва да си прочел голямо количество ингформация и да си се запознал добре със съответната тема. Другият плюс на честите дискусии беше, че така опознаваш по-добре състудентите си, техните позиции и гледни точки. Човешкият потенциал, до който се докосваш и с който взаймодействаш е огромен – и преподавателският, и този на студентите. Това са настоящите или бъдещите специалисти с сферата на международните отношения и възможността да дебатирам с тях по различни теми определено беше безценна за мен.
Не мога да не попитам и за финансовата страна на обучението. Колко ти струваше образованието и има ли възможност за стипендии или друго подпомагане?
Когато аз учих там, програмата струваше £5 130 – значителна сума, но пък два пъти по-ниска от тази, която искаха тогава в университета в Единбург, където също бях приета. Сега същата магистърска програма струва £6 210. Образованието във Великобритания става все по-скъпо като цяло. Има възможности за стипендии и друго подпомагане – информацията е обявена на сайта на департамента по политически науки.
Как протича студентският живот във Великобритания? Има ли добри възможности за развлечение, пътуване и т.н.?
Студентският живот в Бирмингам протича много добре. Градът е вторият по големина в страната и предлага всички предимства (и недостатъци) на метрополитния град – има много места, които можеш да посетиш, много неща, които да направиш. Препоръчвам Бирмингамския музей и Thinktank (научният музей) – и двата са изключително интерактивно ориентирани. Разходката из квартала на бижутерите също не е за пропускане. Там можеш да посетиш учлището за бижутери и да надникнеш в класните му стаи. Новата градска библиотека, пък, предлага панорамна гледка към целия град. Разходката с лодка по каналите на града също е добър начин за прекарване на свободен следобяд – казват, че каналите в Бирмингам са повче от тези във Венеция. Има, разбира се, и много места за забавления и срещи с приятели.
В същото време самият университет е разположен в покрайнините на града, което създава усещане за спокойствие и допринася за академичната атмосфера.
Има си собствена карта със забележителности и една година не е достатъчна, за да обиколиш всичките. Моето любимо място там е градината на Уинтърборн (имение от началото на 20 век) – едно от най-романтичните места, на които съм била.
Интересно е, че университетът има своя собствена жп гара, която предлага директен достъп не само до центъра на Бирмингам, но и до околните градчета. Силно препоръчвам Стратфорд на Ейвън – казват, че Шекспир е роден и живял там. Определено си заслужава да се види.
И за финал – кое смяташ, че е най-важното нещо, което научи по време на престоя си в Англия и как ти помага това?
Най-важното нещо, което научих по време на престоя си в Анлия и обучението си там е, че често няма един верен отговор, че нещата не са само бели или черни. Съществуват множество гледни точки и е от изключително значение да можеш умело да защитаваш своята. Това прозрение води до две основни неща. От една страна, предполага усилено развиване на умението да се аргументираш и да отстояваш позицията си. От друга страна, когато приемеш, че може да има повече от един начин, по който да погледнеш към дадена ситуация, това ти позволява да бъдеш гъвкъв и отворен към различните възможности. В света на дипломацията е изключително важно да можеш да допуснеш, видиш и оцениш различните аспекти – така се очертава правилният подход и се постига успех.
интервю на Йордан Карапенчев
