Име: Йордан Карапенчев
Университет: The University of Sheffield
Специалност: MSc in Business management, technology and innovation
Изборът
Обмислял съм възможността за кандидатстване във Великобритания още от ученическите си години. Говоря свободно английски, а и бих казал, че харесвам страната. Родителите ми също много искаха да „избягам“ в „нормална“ държава, каквото и да означава това. Но така и не стигнах до кандидатстване на Острова. От една страна, семестриалните такси бяха високи, но имаше и друга причина – инатът ми. Много държа да живея, да работя и да се развивам в България. Тогава прецених, че ако изкарам 3-4 години във Великобритания ще ми трудно да изплатя студентския си заем с работа в България, а и няма да имам добри контакти с бизнеса тук… И да, малко ме беше страх, че мога да се изкуша и да остана там. Впрочем, сега съм на мнение, че връщането в България от чужбина е по-лесно, отколкото си мислех тогава, но това е друга тема.
След като завърших бакалавърската си програма отидох на събитие на Шефилдския университет, организирано в Британския съвет в София. Не мога да кажа, че съм планирал да се записвам, но смятам себе си за информиран човек и прецених, че си струва да проуча. Едва тогава установих, че е възможно да получа британско образование в България. Имаше и специалност, която със сигурност ме интересуваше. Исках да уча мениджмънт, тъй като имах известен опит със стартирането на собствен бизнес, плюс още доста хаотични идеи за друг. Най-важното е, че програмата ми позволяваше да работя докато следвам и реших да кандидатствам.
Кандидатстването
Кандидатстването прилича на стандартната процедура за кандидатстване във Великобритания, с разликата, че не минава през електронната система UCAS. Кандидатствах директно към университета. Както е стандартно – написах мотивационно писмо и взех две препоръки. Подадох документи още преди формално да съм завършил Софийския университет, за което ми трябваше академична справка… Явно още съм травмиран от тази дълга борба и казвам на всички, че документите са важни и трябва да си оставите достатъчно време за набавянето им. Но в крайна сметка се справих в срок.
Изисква се и документ, удостоверяващ познания по английски език. Лично аз кандидатствах с Cambridge English: Proficiency, но можете да бъдете приети и с други сертификати, а именно IELTS или TOEFL. Доброто владеене на английски език при всяко положение е задължително, защото цялото обучение протича на езика на Шекспир.
Начинът на преподаване
Независимо дали ще изберете програма в София или Солун – уверявам ви – няма да чуете българска или гръцка реч. Преподавателите са от Шефилдския университет и водят лекциите си само на английски език. Направи ме впечатление, че повечето бяха доктори и имаха обширен опит в частния сектор. Като цяло мога да кажа, че лекциите бяха много по-интересни и по-полезни в сравнение с опита ми в България.
Най-голямото предизвикателство беше да издържим на темпото, тъй като учебните занятия бяха разделени на модули през уикендите и продължаваха по 6-8 часа на ден. Писането на курсови работи също не е лесна работа. Британските университети са много педантични откъм изисквания за цитиране, форматиране на текста и т.н. В общи линии, дори и да кажеш, че Земята се върти около Слънцето, трябва да цитираш Коперник. Практически няма как да се плагиатства, защото всички курсови работи се предават в онлайн система за проверка на оригиналността. Но това не е толкова страшно, колкото звучи и в крайна сметка спомага за качеството на научаването.
Нещото, което не очаквах да видя е възможността да оценявате преподавателите си, след края на съответните курсове. Администрацията държеше много на обратната връзка от нас и в крайна сметка дори направиха някои промени в разписанието, след молба от страна на студентите.
Финансовата страна
Обучението не е евтино по българските стандарти, но в никакъв случай не е и скъпо ако го сравняваме с английските. Когато аз кандидатствах имаше конкурс с есета за стипендия, на който спечелих второ място. Но това не са единствените възможности за стипендии и отстъпки. За следващата година може би условията ще са различни, затова най-добре проверете отново, когато наближи времето за кандидатстване. Ако трябва да говоря в цифри – със стипендията следването ми излезе по около 6000 лева на година (за 2 годишна магистратура).
Безспорно положителното в случая е, че може да се работи по време на обучението. Това помага много с финансирането. Живота в София е и доста по-евтин в сравнение с този във Великобритания. Дори и да сте на квартира, можете да се справите с 700-800 лева месечно, докато в чужбина ще ви трябва същата цифра, но в евро.
Друго предимство е, че студентите получават безплатен достъп до виртуалната библиотека на университета. Можете да използвате информацията оттам за подготовката си и така ще спестите много от книги и учебници по въпросите, от които се интересувате. Цялата администрация е достъпна онлайн спестява време, нерви и – в крайна сметка – пари.
Студентски живот
Фактът, че изкарах магистърска степен и то докато работя, може би ме е лишило от преживяването на „истинския“ студентски живот. Но, няма да се оплаквам от липсата на достатъчно купони. Истината е, че се срещнах с много интересни преподаватели и състуденти, които нямаше как да открия другаде в България. Групите са доста международни – в моя курс започнаха хора от България, Турция и Сърбия. Но бързам да подчертая, че българите се оказахме най-сериозните студенти.
Всяка година се организира и лятно училище, в кампуса в Солун. Тази година имах възможността да го посетя и да се запозная със студенти от всички балкански страни, както и с колеги от основния кампус в Шефилд, Великобритания. Подобни събития изграждат полезни социални контакти, които могат да ви послужат цял живот и горещо препоръчвам на всички да участват.
Бъдещето
Безспорно, с диплома от Шефилдския университет, мога да се реализирам и в чужбина, но на първо време нямам такива планове. Все пак избрах това образование, за да не се откъсвам от България и идеите ми за кариерна реализация тук.
Затова и когато пиша за списание „Образование и специализация в чужбина“ знам, че не го правя, за да изпращам най-кадърните млади хора на страната ни завинаги в други страни. Напротив – убеден съм, че и тук има възможности за реализация, а опитът в международен университет само може да помогне.
