„Албанец, българин, инвеститор, предприемач и човек със силен интерес в образованието.“ – така се определя Елвин Гури, CEO на Empower Capital. Срещнахме се с него на събитието Innovation Explorer, където сп. „Образование и специализация в чужбина“ беше медиен партньор. Имахме възможност да поговорим с г-н Гури за иновациите и образованието у нас.
В последно време все повече чуваме думата „иновации“. Но какво точно означава това и защо е толкова важно?
Това е хем труден, хем не чак толкова труден въпрос. Имаме нужда от иновации, защото това е единствения начин, по който можем да променим обществото. Самото минаване на времето не докарва напредък, а само промяна. Промяната е гарантира, но напредъка не е. Само в случай, че ние се променяме като манталитет и внедряваме иновации в начина си на мислене и действие можем да се подобрим.
Може ли човек да бъде научен да бъде иновативен? Или е нещо, което трябва да притежавате отвътре.
Силно съм убеден, че подходът към иновациите е нещо, което може да се учи. То трябва да се практикува и – с времето – отделният човек или дори цяла организация могат да станат по-добри. Искрено вярвам в това!
А какво е вашето лично образование? Помогна ли ви то за този начин на мислене?
Завършил съм Американският университет в Благоевград. Там учих приложна икономика и история. Икономиката, защото баща ми каза, че трябва и история, защото ми харесва. (смее се).
Скоро завърших и магистърска степен в Оксфорд по бизнес.
А как ми помогна… Самата среда в Американският университет те променя, самият начин на преподаване. Там човек непрекъснато е предизвикан как да мисли, а не какво да мисли. Това е нещото, което най-много взех от образованието си. Хубаво е и, че не се набляга само на една дисциплина, а се дава и възможност да се учи от много други дисциплини. Това е смисъла на т.нар. либерални изкуства (Liberal arts).
Защо това не се случва в повече български образователни институции? Какво „куца“ при нас, иначе казано?
И аз, и съпругата ми имаме изключително силен интерес –извън работата си – в сферата на образованието. Работим с „Заедно в час“ и с Junior Achievement.
Да кажем, че има само едно конкретно нещо, което ни куца, би било прекалено опростяване на нещата. Много са факторите. Ние като общество сме загубили уважението към преподавателите. Аз идвам от поколение, в което, когато влизаше учител в стаята, ние ставахме в знак на уважение. Това сме го загубили за тези години на преход.
Трябва да възвърнем уважението си към учителите и преподавателите като хора, които ти дават път в живота.
За финал, какво бихте казали на читателите на списанието, които тепърва ще кандидатстват в университет?
Първото нещо, което научих след като стъпих на работа, след университета, беше че нищо не знам, въпреки че съм минал 4 години висше образование. Тези години във висшето училище – освен ако не говорим за професии като инженери или лекари – трябва да ти служат първо и предимно за създаване на една система от ценности. Да разбереш кой си като характер и какво искаш от себе си.
Това една от основните цели на образованието. Не само да произвежда специалисти, но и добри граждани.
