Тодор Начев завършва висшето си образование по архитектура с бакалавърска програма в Техническия университет в Берлин и с магистратура в Техническия университет в Дармщадт. В момента работи като архитект в архитектурен офис в Дармщадт до Франкфурт на Майн. Проектира репрезентативни обществени сгради в Германия. Предпоследният му проект е сградата на историческия архив в Кьолн. Сега проектира начално училище с детска градина, спортна зала и физкултурен салон в Дармщадт, което ще отвори врати през 2021 г.
Архитектурата е една от най-търсените специалности. Вашият избор е бил Германия. Защо точно в Германия?
Причините да следвам в Берлин бяха много. Най-важната е свободомислещото и толерантно общество в Берлин. Столицата на Германия е в момента може би единственият град в Европа, където човек може да опитва различни неща, да експериментира, да е истински свободен в професията и в личния си живот, без да бъде морално осъждан от обществото, докато цената на живот е сравнително приемлива. В Берлин се срещат Източна и Западна Европа във всеки аспект, т.е. и в архитектурата, и в построената околна среда. За да разбера по-добре България и архитектурата и градоустройството ни, беше необходимо да разбера механизмите на проектиране, които са близки с механизмите на проектиране в Източния блок. Сравнението с архитектурата на Западна Европа ми помогна да разпозная характерни черти в строителството, които смятах за даденост. Същевременно в Берлин са творили много от архитектите и творците от книгите и учебниците по история на изкуството и архитектурата и по теория на архитектурата от последните 250 години. Т.е. човек се докосва до темите, които слушах в лекциите и ги преживява. Преди всичко, обаче, намирам иновациите и постоянният прогрес в архитектурата и строителството във всички аспекти за най-привлекателни за един студент по архитектура. Особено много се интересувах по това време и от устойчиво строителство, плюс-енергийни къщи и пасивно енергийни къщи. Германия и професор Хегер, при когото учих, са световните пионери в тези области без аналог. Поводът да замина беше стипендия от Немската академична служба за обмен (DAAD), за която кандидатствах и която спечелих.
Разкажете повече за университета, в който сте учили? Какъв е учебният процес там?
И двата университета са много интересни и имат традиции в архитектурата. Знаменити личности от целия свят са преподавали и учили в тях. Например един от пионерите на Модернизма и Конструктивизма в Европа – Ел Лисицки, или всеизвестният за всички архитекти Ернст Нойферт, който е родом от Дармщадт, Рем Коолхаас, Освалт Матиас Унгарс и т.н. Учих при професорите Уте Франк, Донатела Фиорети, Майнрад Морграр, Андреас Гаркиш, Манфред Хегер и Анна Йессен.
Характерен за учебния процес е предметът проектиране, който е в основата на образованието. Всеки семестър се проектира по един проект на сграда, град или градска среда. Студентите разполагат със студия или работни зали, които са отворени 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, със метални и дървообработващи работилници, ателиета за изкуство и скулптура и с много пространство за моделите, макетите, плановете и всички необходими дейности за проектирането на една сграда. Същевременно в библиотеките има всички издадени някога научни книги и периодика, които се занимават с темата архитектура. Лекциите, упражненията и семинарите са организирани така, че човек да получи необходимите знания и обща култура, за да може да проектира. За проектирането на сгради, градове и на построения околен свят са необходими освен занаятчийски умения като чертане, рисуване и моделиране и познания по история на изкуството и на архитектурата и теория на архитектурата. Най-важното качество, което се преподава в университетите, е пространственото мислене. То е най-специфичното знание за архитектите, което не е развито толкова силно при никоя друга професия. Всички тези положителни черти на образованието по архитектура вървят ръка за ръка с много и постоянна работа в университета, по 7 дни в седмицата, безсънни нощи, корекции понякога в 2 часа през нощта преди деня на презентацията на проекта.
Много млади хора се интересуват, ако учат „Архитектура“ в Германия, ще успеят ли университетите да им помогнат със стаж, за да стартират своя професионален път?
Второто най-важно качество, което университетите развиват е самоорганизацията. За разлика от университетите в България, човек тук трябва абсолютно всичко да си организира сам, дори и програмата, по която учи. Т.е. не е необходимо точно в определен семестър да се положи точно определен изпит, няма заверки и т.н. Студентите кандидатстват сами в архитектурни офиси по техен избор. До сега не съм чул някой да не си е намерил стаж или работа по този начин.
Как успяхте да си намерите работа? Разкажете ни за вашия професионален опит до сега.
Започнах да работя още докато следвах в Берлин. Една моя колежка, с която правехме заедно проект, попита всички в групата дали някой не си търси място за стаж, защото нейна приятелка има нужда от студент в офиса. Аз се обадих, кандидатствах с портфолио, автобиография и мотивационно писмо и започнах работа. След това работих на свободна практика с мои приятели от Берлин за един офис. След това кандидатствах в сегашния си офис Дармщадт. Не е никак трудно да си намери човек работа.
Какво бихте посъветвали младите хора?
Бих посъветвал младите хора да кандидатстват в Германия, но и в България. Според мен и в България образованието е добро. При всички случаи, обаче, трябва да използват годините, в които следват, за да опознаят и други култури, така че да опознаят България по-добре, да осъзнаят собствената си идентичност, но и да видят (в Германия това добре се вижда), че те сами определят съдбата си и облика на средата около тях и че те имат сила и могат да оформят обществото, в което живеят така, както искат. В заключение искам да се обърна към младите Ви читатели със следното изречение на проф. Анна Йессен – „Променете света – иначе другите ще го направят!“.