Интервю с Емилиа Минчева, 2-ри курс Журналистика в The University of Salford, Манчестър.
Вече втора година учиш Журналистика в University of Salford. Как се насочи към този университет?
Изборът на университет в моя случай беше съпроводен с редица колебания и дилеми. Основният въпрос беше Лондон или Манчестър. В Манчестър ме привлече невероятната база в университета, новоизграденият факултет по журналистика с професионална техника и най-вече мястото. MediaCityUK безспорно е мечта за всеки студент по журналистика. Разположен сред медийни гиганти като BBC и ITV, университетът предлага изключителна творческа атмосфера, а местоположението му само по себе си е вдъхновяващо и мотивиращо. Към това добавям и разнообразната учебна програма, която изцяло покрива моите интереси в областта на журналистиката.
Какви бяха условията за прием, които университетът ти постави?
Първият етап от кандидатстването изискваше резултат от TOEFL над 96 точки, препоръка и мотивационно писмо. След това трябваше да заснема видео, в което разказвам повече за себе си, и още едно, в което представям актуална новинарска тема. Сред основните критерии тук бяха поведението пред камера и подборът на теми и събития.
Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в процеса на кандидатстването?
Консултантската агенция изцяло пое документацията, което сведе до минимум моите притеснения и задачи. Най-трудно ми беше да се преборя с дилемите в главата си и да реша накъде да поема. Истинско предизвикателство беше да отговоря на десетките въпроси, които постоянно изплуваха в съзнанието ми. Затова прекарвах часове в търсене на информация за различните университети и разговарях с бивши и настоящи студенти, което до голяма степен улесни избора ми.
Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Образователната система във Великобритания работи изцяло в полза на студента. Учебният процес е практически насочен, като цели да изгради млади кадри, готови да се впишат идеално в професионална среда. Стажовете са неделима част от обучението. Повечето ми преподаватели са практикуващи журналисти, изключително отдадени на работата си. Начинът на оценяване също е различен – изпитите са заменени с практически задачи – радио и телевизионни репортажи, статии за онлайн и печат, анализи и есета. Плюсовете са много – като започнем от модерните радио и телевизионни студиа, минем през богатата библиотека и стигнем до вдъхновяващите лекции. Възможностите за развитие са навсякъде, трябва само да ги грабнеш и да се възползваш максимално от тях. И тогава всичко опира до личната ти мотивация.
Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое ти беше най-трудно в началото?
Адаптирах се бързо. Хората казват, че с хубавото лесно се свиква. И наистина е така. Тук се чувствам на мястото си. Заобиколена съм от талантливи и можещи млади хора, уча на прекрасно място, реализирам идеите си и вървя към мечтите си. Какво по-хубаво от това!? Но може би най-трудно ми беше да свикна с пословичното английско време – дъждовно и мрачно, но това е дребна пречка на фона на всички възможности, които Манчестър ми предлага.
Сподели нещо за града, в който живееш и учиш?
В Манчестър се чувствам като у дома си. Обичам този град и го усещам като моето място. Градът е пълен със студенти, кипи живот и постоянно нещо се случва. Манчестър предлага богата палитра от културни развлечения – от следобедна разходка в някой музей до грандиозни концерти на световни знаменитости. Любителите на нощния живот също няма да останат разочаровани. Но моето любимо място си остава MediaCityUK – там новините се носят във въздуха. Изключително вдъхновяващо е да работиш в съседство с едни от най-добрите журналисти в медийната индустрия.
Какви са разходите за живот на един студент?
Животът в Манчестър не е скъп за стандартите на страната. Основният разход е общежитието – средно 350-400 паунда на месец. Като изключим него, мисля, че 250 паунда са напълно достатъчни на един студент да покрие ежедневните си разходи – храна, транспорт. Разбира се, тази сума може да скочи или да падне – зависи от стила на живот.
Лесно ли може да се намери почасова работа за студенти?
Почасова работа лесно се намира. Повечето студенти учат и работят. Минималното заплащане за лица над 21 години е 6.30 паунда. Мои познати работят в ресторанти, магазини, нощни клубове. И все пак съветвам студентите да не забравят, че образованието е основната причина да дойдат тук, и да не позволяват работата да се превърне в техен основен приоритет.
Как прекарваш свободното си време?
Свободно време нямам. Посвещавам всяка минута на журналистиката – чета и гледам новини, работя по идеи, снимам собствени репортажи, монтирам, ходя на стажове, готвя се за допълнителни изпити по журналистика. Камерата се превърна в моя втора кожа, но обичам ежедневието си такова, каквото е – натоварено, динамично и вълнуващо.
Какво би посъветвала бъдещите кандидат-студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Моят съвет към кандидат-студентите е внимателно да направят своя избор, да не се страхуват от предизвикателствата, а смело да се изправят пред собствените си страхове. Сега е времето да рискувате и да се впускате в приключения. Не забравяйте и колко отговорно е подобно решение. Дипломата в чужбина губи своята стойност, ако не е подплатена с желание, труд, воля, амбиции и идеи.
Какво друго интересно може да разкажеш?
Както вече споменах, стажовете са неизменна част от живота на всеки студент по журналистика, а и не само. Е, аз ще ви разкажа за двата стажа, които ме накараха да осъзная, че телевизионната журналистика е моята най-голяма страст. Първият е 3-месечният ми стаж в БТВ новините през лятото на 2013 година. Тогава за първи път имах възможността да приложа на практика наученото в университета. Реализирах редица собствени репортажи, а работата с хората от екипа на БТВ беше истинско удоволствие и привилегия за мен. Спомням си как отивах рано за сутрешния блок и се прибирах вечер по тъмно, защото не исках да изпусна нищо, случващо се в нюзрума. Динамиката на новините е завладяваща. Следващият ключов момент в развитието ми беше стажът ми в едно предаване на BBC – Rip off Britain. Този стаж беше като сбъдната мечта. Тогава осъзнах колко труд стои зад името BBC. Всички работеха неуморно от сутрин до вечер. Творческата атмосфера в екипа беше повече от вдъхновяваща. Това, което си откраднах от журналистите на BBC, е перфекционизмът и дълбоката отдаденост към професията. Защото журналистиката е мисия, която няма работно време.
Интервюто е предоставено от консултантска агенция „ЕДЛАНТА“
