Начало » Интервю » Любов Миронова: Най-важното за едно дете е да развие характер

Любов Миронова: Най-важното за едно дете е да развие характер

  • netpro
  • 28 апр. 2016
  •  Коментарите са изключени за Любов Миронова: Най-важното за едно дете е да развие характер
Любов-Миронова

Преди да стигнем до училищата или университетите, не трябва да забравяме, че възпитанието започва в семейството. И, ако има някакви проблеми в система, е добре да започнем от там. Къса ли се връзката между родители и деца? Как трябва да комуникират правилно родители и деца?

С тези въпроси потърсихме Любов Миронова, която ръководи Фондация Родители Учители Деца  (www.frud.bg) Основният приоритет на фондацията в момента е да подготвя учители да преподават Добродетели. Любов е автор на поредицата приказки Бонбончо и на книгата „Устойчив модел за образование и хармония с децата“. Убедена е, че всеки си има мисия в живота и колкото по-рано си я намери – толкова по-полезен е за другите. Вярва, че нейната е именно образованието и това я мотивира да работи.

Коя е най-често срещаната грешка, която допускат родителите в отношенията си с децата? И съответно – какво трябва да направят за да я избегнат?

Това, което напоследък ме тревожи е, че родителите не си дават сметка колко чупливи са децата и насилието под каквато и да е форма (физическо, психическо, емоционално, ментално, духовно) упражнено върху тях, колко дългосрочни разрушителни последици има за тях. Не е като в компютърните игри. Много „студено” някак стана по площадките и в парковете. Родители излъчват или насилие (объркана идея за сила) или мениджърски похвани, пък то детето има нужда от благост, доброта, търпение, топла вечеря, усмивки, ведрост, любов. Сърцето да струи с топлина. Ако майките работят на полето или пасат кози е много подходящо децата да са през цялото време с тях. Майката извършва физическа работа, пее, умът и е свободен.

Но това кърмене по моловете и вкарване на деца къде ли не, кога ли не… Миналата година имаше конференция за образование в София Лайв клуб и два цели дни не малък брой майки държаха децата си на полутъмно място без прозорци, светлина и свеж въздух сред стотици възрастни, които си слушаха презентации. Наскоро хора с пари и явно без деца произведоха класна стая с една трета червени чинове!?

Моята препоръка е, ако някои е избрал да е родител или така му се е случило, да отдели време и да се запознае с базовите човешки нужди, после да се посвети на детето си за три години и постепенно да се върне към стария си начин на живот. Майки винаги могат да си помагат, така че да стане по-лесно това. Нуждите са представени най-подробно в рубриката Класна стая на страницата на Виолетовата жаба във Facebook.

Нека да поговорим и за образованието в чужбина. Все повече родители искат децата им да завършат още средното си образование в чужбина. Какви са рисковете при отделянето на детето от толкова ранна възраст?

Всеки избор си има последствия, съпоставен с други – предимства и недостатъци.

В България има все още детски градини, където се случват нещата и колкото по-нагоре отиваме, толкова става по-зле. И с пари и без пари все така. Едни и същи директори и в частните и в държавните училища стоят последните 20 години и въпреки все по-лошите им резултати с всяка изминала година не се сменят. Нормално е родителите да си изнасят децата, за да могат научат ред, отговорност и ценности и да ги спасят от психическото насилие и учебно безсмислие на което са подложени тук в горните класове особено. Много тъжно. Недостатъка от образованието в чужбина е, че след това детето е чужденец и на двете места. Обърква му се главата. В България се връща с едни очаквания, дори претенции и приземяването е болезнено, в другата държава си е чужденец във всеки смисъл.

Най-важното за едно дете е да развие характер. Това е, което остава от образованието. Например, традициите в Англия в тази област – по мои лични наблюдения – дават по-добри резултати. С подготвянето на учители да преподават Добродетели (това, което изгражда характера, дългосрочно да ти помага да преодоляваш трудности) се надявам да започнем да компенсираме тази празнота.

В нашето народно творчество след многогодишни изследвания, открих, че имаме приказки, пословици, песни за 4 от 25 основни добродетели. За другите няма. Имаме за лъжата, но нямаме за честността. Казва се, че е важно да учиш и да се трудиш, но не става ясно защо, а то е просто – за да си самостоятелен, независим и свободен. Имаме много работа, като нация да извървим в тази посока.

Мислите ли, че много родители избират вместо децата си определени специалности – както при кандидатстването в гимназия, така и в университет? Какъв е начинът да им помогнат с направата на добър избор, без да ги притискат?

Децата имат таланти и мисия. Ако родителите са си свършили работата добре, децата им могат да взимат избори и да носят последиците за тях. Родителите могат да извадят списък на училищата и специалностите, да ги изчетат с детето, да обясняват непознати думи и най-вече в живота това какво значи. Някой университети са превърнали имената на специалностите си сякаш са правени за меню от коктейл бар. Важно е децата да се преборват с живота, а не като овце да ги карат от поляна на поляна, защото стават големи и пак чакат някой да ги кара, а вече няма кои и става трудно. Изборите са като преодоляване на камъни по пътя. Като си малък са ти по размер, според способностите ти и нарастват с възрастта. Ако родителите тичат и махат камъните по пътя на едно дете, то не се научава да ги преодолява и един ден, когато родителите му спрат, то застава пред един камък/избор в безпомощност как да избере, в безпомощност да поеме отговорност за избора си.

Има ли нужда от „училище за родители и учители“? Какви неща трябва да си припомнят, възрастните, за да работят с децата по-добре?

До времето на моята баба едно дете е било възпитавано от едно село. Традициите как се храни, повива, облича са се предавали стриктно и всички са ги поддържали. Сега самотни майки, четящи от интернет и изгубени в превода, гледат деца, като ходят на работа и ги дават на ясла. В контекста на тази промяна е нужно, както се дава първо шофьорска книжка и след това караш, в учебната програма 10, 11 и 12 клас да има уроци по родителство. Да се разглеждат човешките нужди, какви причини до какви последици водят. Да се гледат статистика. Да се прекъсне низходящата спирала на отчуждение родители – деца. Много е важно този които преподава нещо да е това нещо. Богат да те учи как печелиш, здрав да те учи на здраве, любящ, грижовен родител да те учи на родителство. Дано да се случи. 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top